Определение № 797 от 24.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 797 гр. Пловдив, 24.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500282 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940; против Разпореждане № 82/02,01,2025 г., постановено по ч. гр. д. № 21170/2024 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление с вх. № 126090/06,12,2024 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл.

410 ГПК срещу длъжник М. Р. Г., ЕГН **********; за вземания, дължими на основание Договор за паричен заем № 4529451/04,07,2022 г. между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и Договор за предоставяне на гаранция № 4529451/04,07,2022 г. между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, които дружеството-заявител е придобило с Приложение № 1/02,04,2024 г. към Рамков договор за цесия от 01,02,2024 г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и иска да се отмени първоинстанционното разпореждане и да се разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление от 1

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу М. Р. Г., ЕГН **********; за вземания, възникнали на основание посочените по-горе договор за кредит и договор за предоставяне на гаранция, които дружествотозаявител е придобило въз основа на договор за цесия.

С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че е налице обоснована вероятност вземанията да се основават на неравноправни клаузи.

Настоящата инстанция споделя този извод по следните съображения:

Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

В процесния договор за потребителски кредит се предвижда предоставяне на кредит при задължение на кредитополучателя в определен срок от сключване на договора да представи на кредитора обезпечение под формата на банкова гаранция, поръчителство от две физически лица при определени от кредитодателя условия или гаранция от одобрено от кредитодателя дружество. В случая е сключен договор за предоставяне на гаранция, съгласно който на гаранта се дължи възнаграждение. Същото представлява разход във връзка с договора за кредит по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК, която предвижда, че „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Следователно уговореното с договора за поръчителство възнаграждение представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за кредит, и е следвало да бъде взето предвид при определяне на ГПР.

От съдържанието на договора не се установява този разход да е включен в ГПР, поради което може да се направи обоснован извод, че потребителят е въведен в заблуждение относно размера на дължимите за кредита допълнителни разходи. Изложеното обосновава извода, че с коментираната уговорка се цели заобикаляне императивната разпоредба на чл.

2

19, ал. 4 от ЗПК (осигуряваща защита на потребителя чрез ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите по кредита) и осигуряване допълнително възнаграждение за кредитора (т. нар. скрита възнаградителна лихва), което противоречи на добрите нрави.

С оглед извода за евентуална недействителност на договора за кредит, акцесорният спрямо него договор за предоставяне на гаранция би се оказал сключен без основание. Поради това заявлението за издаване на заповед за дължими въз основа на същия суми следва да се отхвърли като неоснователно.

По изложените съображения обжалваното разпореждане, с което РС е достигнал до същите крайни изводи, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 82/02,01,2025 г., постановено по ч. гр. д. № 21170/2024 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление с вх. № 126090/06,12,2024 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник М. Р. Г., ЕГН **********; за вземания, дължими на основание Договор за паричен заем № 4529451/04,07,2022 г. между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и Договор за предоставяне на гаранция № 4529451/04,07,2022 г. между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, които дружеството-заявител е придобило с Приложение № 1/02,04,2024 г. към Рамков договор за цесия от 01,02,2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3