Решение № 182 от 16.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Бургас, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20252100600636 по описа за 2025 година С Определение № 988 от 22.04.2025 г. по ЧНД № 1137/2025 г. Районен съд – Бургас на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК , е постановил едно общо наказание по присъди на лишения от свобода С. Д. П. с ЕГН **********, като на основание чл. 70, ал. 7 от НК е постановил изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено по ЧНД № 614/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, при първоначален строг режим.

Недоволен от постановеното определение е останал осъденият С. П., който на 07.05.2025 г. е подал жалба с искане за ревизирането му от Окръжен съд – Бургас с посочено конкретно оплакване, намирайки за неправилна приложението на чл. 70, ал. 7 от НК.

Осъденият жалбоподател се явява в съдебно заседание, заедно с упълномощеният си защитник адв. Луиза Луизова от АК-Бургас. Защитата пледира жалбата да бъде уважени с мотива, че осъденото лице е изпълнявало наказанието си пробация. Осъденото лице също поддържа жалбата. Изразява допълнително желание да му бъде изменен първоначалният режим от строг на общ.

Участващият по делото прокурор намира жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на определението като правилно и законосъобразно.

1

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с жалбата, атакуваното определение и материалите по делото, приема за установено следното:

С Определение № 46/27.10.2020 г. по ЧНД № 614/2020 г. по описа на РСНесебър е било определено общо наказание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Определението е влязло в сила на 12.11.2020 г.

С Определение № 311 от 10.04.2023 г. на ОС-Стара Загора по ЧНД № 389/2023 г. влязло в сила на 19.04.2023 г. по реда на чл. 437 от НПК съдът е постановил предсрочно условно освобождаване на П. относно остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено му с Определение № 46 по ЧНД № 614/2020 г. на РС-Несебър в размер на осем месеца и десет дни.

Със споразумение по НОХД № 4900/2024 г. на РС-Бургас П. е осъден на шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим, ЛПУМПС за срок от две години и глоба в размер на 400 лв. за извършено на 20.11.2023 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Споразумението влязло в сила на 13.01.2025 г.

С Присъда по НОХД № 4504/2024 г. на РС-Бургас П. е осъден на три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, зе деяние по чл.

354а, ал. 3 от НК, извършено на 25.10.2024 г. Присъдата влязла в сила на 13.03.2025 г.

С определение № 988/22.04.2025 г. по ЧНД № 1137/2025 г. по описа на РС-Бургас, по отношение на осъдения П. на основание чл. 25, ал. 1 от НК, вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е определено общо наказание по НОХД № 4900/2024 и по НОХД № 4504/2024 г. и двете по описа на РС-Бургас, в размер на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим. На основание чл.

25, ал. 2 от НК и чл. 59 съдът е приспаднал от така определеното общо наказание изтърпяната част и по двете присъди, както и задържането му по ЗМВР или по НПК. На основание чл. 23, ал. 2 и 3 от НК към така определеното общо наказание съдът е присъединил и наказанието ЛПУМПС за срок от две години и глобата в размер на 400 лв. На основание чл. 70, ал. 7 от НК съдът е привел в изпълнение неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по ЧНД № 614/2020 г. по описа на РС-Несебър в размер на осем месеца и десет дни, което да изтърпи отделно при първоначален „Строг“ режим.

Делото пред РС–Бургас е образувано по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК по предложение на прокурор при Районна прокуратура – Бургас относно наличието на предпоставки за приложението на чл. 70, ал. 7, предл. първо от НК спрямо осъдения С. Д. П.. С обжалваното определение РС-Бургас е счел, че тъй като в изпитателния срок освободеният предсрочно е извършил умишлено престъпление, следва да изтърпи отделно и неизтърпяната част от наложеното по ЧНД № 614/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър наказание лишаване от свобода.

Настоящият въззивен състав намира жалбата, с която е сезиран, за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и насочена срещу съдебен акт, който подлежи на въззивна проверка по реда на 2 глава ХХІ от НПК предвид разпоредбата на чл. 306, ал. 3 от НПК , съгласно която на обжалване и протестиране подлежат определенията с правно основание чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК . Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Видно от изложените фактически констатации е, че осъденият С. П. е извършил престъплението, за което е осъден по НОХД № 4900/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, в изпитателния срок на постановеното условно предсрочно освобождаване с Определение № 311/10.042023 г. по ЧНД № 306/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Ето защо, с оглед императивната норма на чл. 70, ал. 7, предл. 1 от НК – "Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода», същият следва да изтърпи отделно, като правилно районният съд е определил и първоначалният Строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС .

В заключение, предвид на така изложените съображения, настоящият въззивен състав намира за правилна и обоснована преценката на районния съд, че са налице предпоставките на чл. 70, ал. 7, предл. 1 от НК за изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения П., като приведената с обжалваното определение останала част от неизпълненото наказание лишаване от свобода се явява законова последица от реализираното ново престъпление в изпитателния срок по предсрочното освобождаване, определен по чл. 70, ал. 6 от НК . Атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата на осъдения П. да се остави без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 306, ал. 3 от НПК , Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 988 от 22.04.2025 г., постановено по ЧНД № 1137/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Определението е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се уведомят страните за настоящото решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4