Определение № 483 от 25.06.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 483 гр. ХАСКОВО, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500336 по описа за 2026 година Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – чл.279 от ГПК.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – адв. П. И. П. е останал недоволен от Определение № 76/14.01.2026 год., постановено по гр.д. № 493/2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставена без уважение подадената от процесуалния представител на ответника в първоинстанционното производство молба за изменение на Решение № 455 от 04.06.2025 год., постановено по същото дело, в частта за разноските. Поради това обжалва с искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което бъде уважено направеното искане за присъждане на пълния претендиран по реда на чл. 38 ЗАдв размер на адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276 от ГПК ответникът по частната жалба „ЕОС Матрикс“ ЕАД – Софияне подава писмен отговор, с който заема становище за неоснователност на искането на процесуалния представител на ответника.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Производството по гр.д. № 493 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД - София, с която по реда на чл. 415 ал. 1 вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК и в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени срещу ответника Г. Ж. Г. от **, осъдителни искове с правно основание чл. 99 ал. 1 вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Исковете са основани на твърдение за сключен договор за паричен кредит, предоставен от ищеца на ответника, с твърдение, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредитното задължение. Процесуалното представителство на ответника по делото е осъществено от адв. П. П. при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв.

Ответникът е оспорил предявения иск с основно възражение за нищожност на договора за кредит, поради наличие на неравноправни клаузи и нарушаване на правилата на потребителската защита.

Процесуалният представител на ответника адв. П. П. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв – за исковото производство, както и за заповедното производство по ч.гр.д. № 2524/2023 година на РС-Хасково.

С решение № 455/04.06.2025 година, постановено по гр.д. № 493/2024 година на ХРС, предявеният иск е уважен частично, като съдът е приел за установено, че кредитополучателят дължи да върне на кредитора сумата 1677,24 лева – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва. В останалата част за главницата над присъдената сума до 1759,99 лева, за договорна лихва в размер на 1830,06 лева и за лихва за забава в размер на 166,62 лева – исковете са отхвърлени като неоснователни. В основата на изводите на съда стои становището за нищожност на процесния потребителски договор, поради което се дължи само невърнатата от длъжника на кредитора договорна главница.

С решението, в полза на процесуалния представител на ответника адв. П. П. е присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковото производство, в размер на 200 лева. Още толкова са присъдени с решението в полза на адвоката, за представителството в заповедното производство по ч.гр.д. № 2524/2023 година на ХРС. С решение № 671/13.08.2025 година, постановено на основание чл. 247 от ГПК, 2 първоинстанционният съд е допуснал поправка на допуснатите фактически грешки, като в диспозитива на решението адвокатското възнаграждение в полза на адв. П. следва да се чете – по 111 лева за исковото и заповедното производства.

В срока по чл. 248 от ГПК адв. П. е подал молба вх. № 20095/10.11.2025 година, с искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъде присъдена и останалата част от претендирания от него адвокатски хонорар за двете производства.

С атакуваното определение искането на адв. П. по чл.

248 от ГПК е оставено без уважение. Определението му е съобщено на 05.03.2026 год., а подадената от адв. П. частна жалба е приета в съда на 19.03.2026 год., т.е в предоставения на страните двуседмичен срок за обжалване, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 248, ал.3 от ГПК – предпоставки, обосноваващи извод за допустимост на жалбата.

Разгледана по основателна по следните съображения: същество, жалбата е частично

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗАдв е обективирано в отговора на исковата молба и поддържано в хода на разглеждане на делото, от което следва изводът, че е заявено своевременно.

За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът изхожда от принципните постановки на решение по дело С – 438/22 г. на СЕС, приложени при отчитане на конкретните особености на настоящия правен спор и Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. В този смисъл, настоящият съдебен състав счита, че не е извършено произволно намаление на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като за произволност може да се говори единствено тогава, когато съдът формира изводи, без да се съобразява с каквито и да било критерии. В случая следва да бъде съобразен член 14 от Директива 2004/48 по дело С – 57/15 на СЕС, като размерът на адвокатското възнаграждение да се определи, вземайки предвид съображенията за справедливост, доколкото същите не са изключени от критериите за разумни и пропорционални съдебни разноски. При това, след отчитане на съображенията 3 за справедливост, съдът следва да се съобрази и с разумния характер на възнаграждението, вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото. По отношение на труда, който е положен за защита на съответното право, съдът следва да вземе под внимание действително извършената от адвоката работа и отчита обстоятелството, че в исковото производство, развило се пред РС-Хасково, адв. П. е осъществил адекватна защита на ответника, като е въвел имплицинтни възражения за нищожност на договора и е поискал задействане на потребителската защита. Това е довело, като краен резултат, до отхвърляне на исковете в по-голямата им част. Впрочем, дори и без изрично позоваване от страна на защитата на ответника, съдът има задължения служебно да проверява действителността на потребителския договор. Вярно е и това, че производството по делото не се отличава с фактическата и правна сложност с оглед натрупаната по идентични казуси еднотипна и константна съдебна практика.

Ето защо ХОС приема, че правилно РС-Хасково е преценил претендираните от адв. П. адвокатски възнаграждения за прекомерни и е присъдил такива в по-ниски размери. В същото време, определеното от РС-Хасково адвокатско възнаграждение в общ размер 222 лева не отговаря на обичайните цени за този вид труд, като в тази насока ХОС прави сравнение с адвокатските възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от НРАВ № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид това и след анализ на посочената по-горе норма от НВАР в сегашната и в предишната й редакция, ХОС стига до извода, че на положения от упълномощения от ищеца адвокат труд в исковото производство е адекватно възнаграждение в общ размер 400 лева. В заповедното производство цялата свършена от адвоката работа се свежда до подадено възражение по чл. 414а от ГПК, поради което правилно РС-Хасково е определил възнаграждение за това производство в размер на 111 лева.

Достигайки до тези фактически и правни изводи, атакуваното определение следва да бъда отменено в посочената част, като неправилно, а искането на жалбоподателя адв. П. - уважено частично.

Мотивиран така, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 76/14.01.2026 год., постановено по гр.д. № 493 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставена без уважение подадената от адв. П. П. молба за изменение на Решение № 455 от 04.06.2025 год., постановено по гр.д. № 493 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково в частта за разноските, а именно в частта за присъденото на адв. П. П. адвокатско възнаграждение за исковото производство по ч.гр.д. № 493/2024 година, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375 да заплати на адв. П. И. П. от АК-Хасково, с личен № 1300053663, с адрес на кантората: град Хасково, ул. „Македония“ № 1 още сумата от 147,76 евро (с равностойност 289лева) - адвокатско възнаграждение за осъществено представителство, защита и съдействие на Г. Ж. Г., по реда на чл. 38 от ЗАдв, в исковото производство по гр.д. № 493/2024 година по описа на РС-Хасково.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 76/14.01.2026 год., постановено по гр.д. № 493 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково в останалата му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5