Решение № 19982 от 04.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19982 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. С.ОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. С.ОВА Гражданско дело № 20221110153734 по описа за 2022 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

04.12.2023 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На деветнадесети октомври година две хиляди двадесет и трета в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.С.ОВА

Секретар Цветелина Гергова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. С.ова гражданско дело номер 53734 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав, 1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на управление: гр. *********** с ЕИК ********, представлявано от изпълнителния директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против П. Г. Т., с ЕГН **********, от гр. *******************. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 18.05.2022 г. е по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от общо 407,54 лв., от която: сумата от 319,58 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец ноември 2018 г. до месец април 2021 г., сумата от 60,19 лв. - лихва за забава за периода от 15.06.2019 г. до 05.05.2022 г., сумата от 22,72 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец април 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 5,05 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 05.05.2022 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата искова претенция срещу ответниците. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 143, находящ се в гр. *************, с абонатен № *******, за периода от месец ноември 2018 г. до месец април 2021 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 407,54 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Б. за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на П. Г. Т., че същият дължи на „Т.С. – гр. София сумата от общо 407,54 лв., от която: сумата от 319,58 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец ноември 2018 г. до месец април 2021 г., сумата от 60,19 лв. - лихва за забава за периода от 15.06.2019 г. до 05.05.2022 г., сумата от 22,72 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец април 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 5,05 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 05.05.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото 2 разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника П. Г. Т. особен представител, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва доставянето на топлинна енергия, както и дължимостта на претендираните суми от ответника. Излага подробни съображения.

В съдебно заседание назначеният на ответника особен представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение съобразно със събраните по делото доказателства.

С определение от 15.09.2022 г. „Б. е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „Б., редовно призовано, не изпраща представител. По делото е депозирано становище, ангажирани са доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 25821/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 27.05.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която П. Г. Т. е осъден да заплати на „Т.С. сумата от 319,58 лв. – главница за неизплатени суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. *************, с абонатен № *******, за периода от месец ноември 2018 г. до месец април 2021 г., сумата от 60,19 лв. - лихва за забава за периода от 15.06.2019 г. до 05.05.2022 г., сумата от 22,72 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец април 2019 г. до месец април 2020 г., сумата от 5,05 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 05.05.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и сумата от 75 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С., ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр.София, приети с решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и „Б., се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а 3

“Т.С. се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представените по делото писмени доказателства от третото лице помагач, както и от приетия Протокол № 1 от 12.11.2012 г. от проведено общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. *****************, се установява, че „Б. извършва топлинно счетоводство на процесната топлоснабдявана сграда.

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание и делба № 194, том II, нот. дело № *** от 1994 г. на нотариус при СРС, се установява, че П. Г. Т. е признат за собственик на следния недвижим имот: апартамент № 143, находящ се на адрес: гр.

*****************, ет. 2, а от представения заверен препис от Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 113, том I, рег. № ***, дело № 109/2021 г. на нотариус с рег.

№ ***, действащ в района на СРС, се установява, че на 22.07.2021 г. П. Г. Т. се е разпоредил със собствения си недвижим имот в полза на трето лице. Видно от приетия като доказателство заверен препис от заявление – декларация от 03.08.2021 г. преобретателя на недвижимия имот е направила искане за откриване на партида на нейно име за абонат с инсталация № **********.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „Б. са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 306,16 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 338,58 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 32,42 лв. Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 22.04.2023 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за процесния недвижим имот с абонатен № *******, за периода от месец ноември 2018 г. до месец април 2021 г. са в размер на 306,22 лв. за главница и 60,19 лв. – лихва за забава за процесния период, като за процесния периода са били изготвени три броя изравнителни сметки. Вещото лице също така установява, че за процесния период не са извършвани 4 плащания.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. *************, на който адрес е открита партида на абонатен № *******. Не се спори, че ответникът е собственик на процесния отопляван недвижим имот през процесния период, спори се за размера на дължимата сума за топлинна енергия.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период.