Решение № 122 от 26.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Бургас, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Търговско дело № 20232100900260 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „Монарх 2020” ЕООД, ЕИК 202990574, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Патриарх Евтимий № 73, партер, представлявано от Борислав Петров Нинов, срещу С. В. С., ЕГН **********, адрес: гр. С. В., ул. Б. № ** и „Престиж билдинг комерс“ ЕООД, ЕИК 147085574, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, ж. к. Марина Сънрайз, ул. Бор, представлявано от С. В. С., с която се претендира приемане за установено съществуването на вземане в полза на ищеца за сумата 385000 евро главница, която ответниците следва да заплатят солидарно, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед, издаден на 30.03.2017 г., с падеж на 30.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.03.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 31.03.2023 г. по ч. гр. д. 236/2023 г. на НРС.

Сочи се, че на 30.03.2017 г. С. С. е издал в полза на Т. П. Х. запис на заповед за сумата 385000 евро с падеж на 30.03.2020 г. Записът на заповед е авалиран от „Престиж билдинг комерс“ ЕООД при същите условия, при които е издаден. По силата на извършено на 28.03.2023 г. джиро вземането е прехвърлено на „Монарх 2020“ ЕООД. Посочено е, че вземането произтича от валиден менителничен ефект, по който ищецът е джирант.

Моли за уважаване на претенцията и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

1

Ответниците чрез процесуален представител са оспорили предявения иск. Посочено е, че записът на заповед не е подписан от С. С. нито лично, нито като авалист от името на представляваното от него дружество „Престиж билдинг комерс“ ЕООД. Той не е поемал задължение да заплаща претендираната сума на поемателя Тодор Хаджижеков. Поради това документът, на който основава вземането си ищецът, е неистински. Изложени са възражения, че ищецът е недобросъвестен, тъй като знае, че към момента на придобиване на правата по ценната книга каузалното задължение, покрито с менителничната сделка, не е възниквало никога.

Молят съда да отхвърли предявения иск. Искат присъждане на разноски.

Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 535 и сл. ТЗ по реда на чл. 422 ГПК.

Представен е запис на заповед, издаден на 30.03.2017 г. от С.

В. С., авалиран от „Престиж билдинг комерс“ ЕООД, с който се е задължил на падеж 30.03.2020 г. да заплати на Т. П. Х. сума в размер на 385000 евро. На 28.03.2023 г. Хаджижеков е джиросал правата си по записа на заповед на „Монарх 2020” ЕООД.

Открито е производство по оспорване автентичността на процесния запис на заповед от 30.03.2017 г., находящ се в оригинал по ч. гр. д. № 236/2023 г. на НРС, в частта му относно положените подписи от С. В. С.

(лично и в качеството му на представляващ „Престиж билдинг комерс“ ЕООД).

Изготвена е съдебно-графологическа експертиза, вещото лице по която е категорично, че подписите не са положени от С.. Съдът възприема заключението изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно дадено.

Вещото лице изключително подробно и обосновано е мотивирало заключението си в писмен вид и в съдебно заседание, като е работило по надежден сравнителен материал – положени лично от С. подписи пред нотариус, както и пред вещото лице. Следователно е проведено успешно оспорване на истинността на документа и оспореният запис на заповед се изключва от доказателствата по делото. Той не е годен източник да произведе желания правен ефект. Записът на заповед е нередовен и не удостоверява възникнало вземане, след като не е подписан от лицето, сочено като негов издател – С. С., както и в качеството му на представляващ ответното дружество като поръчител. От друга страна в исковата молба и в отговора няма наведени твърдения за наличие на каузално правоотношение между страните. Поради това и след като се установи категорично, че записът на заповед, въз основа на който се търси плащане, не е автентичен документ, то 2 искът по чл. 422 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

За пълнота следва да се отбележи, че дори и да бе наведено от страните своевременно наличието на каузално правоотношение, искът отново би бил неоснователен. В т. 17 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГКТК на ВКС е разяснено, че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на заповед. В производството ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, като при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. От изложените разрешения, приети с посоченото Тълкувателно решение, е видно, че доказването на конкретно каузално правоотношение при твърдения или възражения, произтичащи от него, предполага доказване преди това на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, какъвто настоящият не е. Изследването на каузалното правоотношение предполага изявление, с което се признава съществуването на дълга, а при липсата на подписан документ липсва и изявление с посоченото съдържание.

Предвид крайното решение на съда по съществото на спора съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците следва да бъдат присъдени понесените съдебно – деловодни разноски в размер на 5400 лева за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Монарх 2020” ЕООД, ЕИК 202990574, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Патриарх Евтимий № 73, партер, представлявано от Борислав Петров Нинов, срещу С. В. С., ЕГН **********, адрес: гр. С. В., ул. Б. № ** и „Престиж билдинг комерс“ ЕООД, ЕИК 147085574, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, ж. к.

Марина Сънрайз, ул. Бор, представлявано от С. В. С., с който се претендира приемане за установено съществуването на вземане в полза на ищеца за 3 сумата 385000 евро главница, която ответниците следва да заплатят солидарно, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед, издаден на 30.03.2017 г., с падеж на 30.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.03.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 31.03.2023 г. по ч. гр. д. 236/2023 г. на НРС.

О С Ъ Ж Д А „Монарх 2020” ЕООД, ЕИК 202990574, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Патриарх Евтимий № 73, партер, представлявано от Борислав Петров Нинов, да заплати на С. В. С., ЕГН **********, адрес: гр. С. В., ул. Б. № ** и „Престиж билдинг комерс“ ЕООД, ЕИК 147085574, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, ж. к. Марина Сънрайз, ул. Бор, представлявано от С. В. С., сума в размер на 5400 лева (пет хиляди и четиристотин лева) съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4