Решение № 6913 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6913 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110116267 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

15.04.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на осемнадесети март две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №16267 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр. I ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.139 ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.

1

Образувано е по искова молба, подадена от „..“ ЕАД, ЕИК:.., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. .., представлявано от П. .. – Изп. директори, срещу С. Н. Х. и срещу Р. Н. М., в качеството им на съсобственици на топлоснабден имот, в гр.София, .., с абонатен №.., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта, при разделност, на следните суми:

- за С. Н. Х., ½ от общото задължението, а именно – сума от 8,62 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за отчетен период от 01.05.2019г. до 31.05.2019г. и сума от 2,21 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2020г. до 08.03.2022г., и

- за Р. Н. М. ½ от общото задължението, а именно – сума от 8,62 лв., представляваща задължение за доставена ТЕ, за отчетен период от 01.05.2019г. до 31.05.2019г. и сума от 2,21 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2020г. до 08.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№15374/2023г. по описа на СРС, 165 състав. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците подават отговор на исковата молба, чрез особен представител адв.Х. Н. от САК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва се през целия исков период ответниците да са били собственици на описания в исковата молба недвижим имот, доколкото, считано от 23.05.2019г. ответниците не са нито собственици, нито ползватели на процесното жилище, видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №38/23.05.2019г., том IV, н.д. №583/2019г. В тази връзка оспорва ответниците да са били страни по правоотношение за доставка на ТЕ. Оспорват исковите претенции и по размер поради недоказаност на доставеното количество ТЕ, измерено в абонатната станция, както и че претендираната цена съответства на нормативно установения механизъм за разпределение между потребителите в сграда в режим на ЕС, респ. – съответствието между определената цена и нормативно установения лимит. Оспорва се техническата годност на монтирания в абонатната станция общ топломер. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се за отхвърляне на исковете.

Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за дялово разпределение, /ФДР/, „..“ ЕООД, което представя 2 бр. индивидуални изравнителни справки за използвана ТЕ, от която тази за отчетен период: 01.05.2019г.- 30.04.2020г. е издадена на името на ..., а втората справката за същия отчетен период е издадена на името на купувача ...

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за неоснователни. Съображенията за това са следните:

Приложени към ИМ са преписи на НА за продажба на недвижим имот №38/23.05.2019г., том IV, н.д. №583/2019г. на Нотариус В. Б., рег. №302 в НК, район на действие: СРС, с който отвeтните Р. М. и С. Х. прехвърлят правото на собственост върху ап.18 в гр.София, .., на .., както и заявление- декларация от купувача .. от 07.10.2019г. за откриване на партида за доставка на ТЕ на нейно име.

Ищецът представя препис на НА за продажба на недвижим имот №47/29.05.1969г., н.д.

№2368/1969г., на I Нотариус при Софийски народен съд, с който .. продава на сина си ... правото на собственост върху .. в гр.София.

Служебно е изискано от СО, р-н „Илинден“, служба ГРАО, удостоверения за наследници на .. М., починала на 23.09.1993г. и на ..., починал на 30.08.2009г., видно от които са оставили за свои законни наследници към момента дъщерите си С. Х. и Р. М..

Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:

На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване 2 в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лицеползвател. Партидата посочва задълженото лице за съотв. имот, като при ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения за ТЕ потребител. Видно от представените писмени доказателства до датата на разпоредителната сделка през м.05.2019г. титуляри на партидата се явяват ответниците по делото на осн. наследствено правоприемство.

Исковата претенция се отнася за задължени по обща фактура, начислено след разпоредителната сделка, с която отв. страна е прехвърлила правото на собственост в полза на трето лице. Така предявените искове са изцяло неоснователни, с оглед на установената промяна на титулярите на партидата за горния имот и на основание приложимите Общи условия на ищеца при продажбата на ТЕ на битови абонати в гр.София. Съгласно чл.65, ал.1 от ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди на ищцовото дружество на клиенти в гр.София, при промяна на титуляра на партидата поради смяна на клиента в сграда- етажна собственост, новият собственик се задължава с всички сметки за имота, издавани след датата на промяна на собствеността. На осн. чл.65, ал.3 от същите ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди, новият клиент заплаща сумата от изготвената от търговеца изравнителна сметка за имота, след отчитането на средствата за дялово разпределение в цялата ЕС. При промяна на титуляра на партидата, поради смяна на клиента в СЕС, новият собственик се задължава с всички сметки за имота, издавани след датата на промяна на собствеността. В случая разпореждането с правото на собственост е извършено на 23.05.2019г., видно от горния НА, като проц. фактура, съобразно разясненията на ищеца в молбата си от 02.04.2025г., /стр.66/, е издадена на 31.07.2020г., /стр.25/. По силата на приложимите към правоотношението разпоредби на ОУ на ищеца, задължено лице по впоследствие издадена обща фактура за изравнителна сметка се явява новият собственик на имота и съотв. титуляр на партида. Поради това предявен иск за изпълнение на задължения за начислена ТЕ по издадена след разпоредителната сделка обща фактура срещу предходни титуляри на партида на прехвърлен имот, се явява неоснователен.

С оглед изхода на спора не следва да се разглеждат останалите наведени възражения с ОИМ.

С оглед разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца и предвид установяване по делото, че е начислявана ТЕ по прогнозен дял, като общи фактури са издавани след изтичане на предвидения в ОУ срок за плащане и при липсва на възможност да се приложат ОУ на ищеца следва да се приеме, че приложимост намира разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, в който случай задължението става изискуемо след покана, каквато не е налице, в какъвто смисъл е налице съд. практика на въззивната инстанция. Отв. страна се е разпоредила с правото на собственост преди датата на издаване на обща фактура и няма доказателства да е била поканена от ищеца да изпълни непогасено задължение за допълнително начислена по изравнителна сметка с обща фактура ТЕ. При това положение искът за мораторна лихва е изцяло неоснователен на собствено основание.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено 3 делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „..“ ЕАД, ЕИК:.., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ №23Б, представлявано от П. .. – Изп. директори, срещу С. Н. Х., ЕГН: **********, установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 4,41 евро или равностойността й от 8,62 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект, в гр.София, .., аб. №.., за отчетен период: 01.05.2019г.31.05.2019г. и сума от 1,13 евро или равностойността й от 2,21 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2020г.- 08.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №15374/2023г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „..“ ЕАД, ЕИК:.., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ №23Б, представлявано от П. .. – Изп. директори, срещу Р. Н. М., ЕГН: **********, установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 4,41 евро или равностойността й от 8,62 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, за обект, в гр.София, .., аб. №.., за отчетен период: 01.05.2019г.31.05.2019г. и сума от 1,13 евро или равностойността й от 2,21 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2020г.- 08.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №15374/2023г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.

Решението е постановено при участието на „Т..“ ЕООД, като трето лице- помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.

Районен съдия:

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5