Определение № 90 от 01.04.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. Габрово, 01.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20244200600100 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Радослав Балтов от АК - Габрово, в качеството на защитник на подсъдимия А. А. В. от гр. Русе, против протоколно определение от 11.03.2024 г. по НОХД № 913/2023 г. по описа на Районен съд - Габрово, постановено по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, с което е констатирано, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и пострадалата.

В частната жалба се аргументират съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението на районния съд.

Защитникът застъпва позицията, че в обвинителния акт не е посочено в какво са се изразявали действията на подсъдимия по възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалата, още повече, че според характера на обвинението не се касае за съучастническа дейност, а за предварителен сговор с другиго, поради което трябва да има описание на фактите и обстоятелствата, които аргументират тази обвинителна теза. От обвинителния акт въобще не можел да се извлече извод, че се касае за предварителен сговор между лицата.

Защитникът заявява, че ако се касае за чисто съучастническа дейност, то е необходимо извеждане на признаците на съучастие – при каква форма по 1 смисъла на чл. 20 от НК и в какво са се изразявали действията, както и излагане на обстоятелства касаещи общността на умисъла. Изразява несъгласие с аргументацията на районния съд, че е възможно да възникне затрудняване на правото на защита, ако се установи, че няма предварителен сговор, което обаче касаело съществото на спора. Не се съгласява и с извода на първоинстанционния съд, че след като диспозитивът на обвинителния акт е ясен, то това е достатъчно да се приеме, че не би се нарушило правото на защита на подсъдимия. Прави се искане за отмяна на определението на районния съд, като се прекрати съдебното производство и делото се върне на прокурора.

Окръжен съд - Габрово, след като провери по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК определението на първоинстанционния съд във връзка с депозираната частна жалба и съобрази изложените в нея съображения, намира за установено следното:

Частната жалба е депозирана в законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна. Същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството по НОХД № 913/2023 г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по обвинителен акт на РП – Габрово против А. А. В. от гр. Русе по обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, за това, че на 18.07.2018 г., в гр. Габрово, след предварителен сговор с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, възбудил и поддържал у Д. Д. П. от гр. Габрово заблуждение, че участва в полицейска акция за залавяне на жестоки измамници, които тръгнали към дома й, за което е необходимо да предаде пари, които впоследствие ще й бъдат върнати, с което причинил на Пенчева имотна вреда в размер на 1 300 лева.

С протоколно определение от 11.03.2024 г., постановено в разпоредително заседание, съдът се е произнесъл по всички въпроси по чл.

248, ал. 1, т. 1-8 от НПК, като по т. 3, след като е обсъдил и становището на адв. Балтов за нарушени процесуални права, по съображения, които се сочат и във въззивната частна жалба, е приел, че във фазата на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до 2 ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и пострадалата.

Въззивният съд намира, че определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е правилно и законосъобразно. Контролираният съд обосновано е приел, че обвинителният акт, по който е образувано съдебното производство, отговаря на минималните изисквания за съдържание, регламентирани в чл. 246 от НПК и начинът на изготвянето му не води до извод за нарушени права на подсъдимия.

Настоящият състав също счита, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени фактите, които според прокурора обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия при осъществяването му. Представителят на държавното обвинение е приел, че подсъдимият В. е действал след предварителен сговор с друго неустановено по делото лице и в тази насока, макар и лаконично, е извел своите фактически твърдения. Същите не се свеждат само до фактологията, възпроизведена в цитирания в частната жалба пасаж. Видно е, че още в началото на изложението си прокурорът е посочил, че през месец юли 2018 г. подсъдимият и друго неустановено по делото лице се уговорили да си набавят парични средства чрез извършване на телефонни измами; описал е каква е ролята на подсъдимия в тази дейност; посочил е, че в изпълнението на намисленото, на 14.07.2018 г. В. пристигнал в гр. Габрово, след което на 18.07.2018 г. осъществил деянието, за което е предаден на съд. Само по себе си обстоятелството, че в обвинителния акт е изведена правна квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, която защитникът намира за некоректна, не води до накърняване на процесуалните права на предаденото на съд лице. Право на прокурора е да посочи материалния закон, под който счита, че следва да се подведе възприетата от него престъпна деятелност, а както е приел първоинстанционният съд, въпрос по съществото на делото е оценката на доказателствата и трактовката на фактите, които същите установяват. В рамките на разпоредителното заседание е недопустимо да се обсъждат доказателствата и доказателствените средства. Поради това и няма как да се разсъждава на този етап от процеса дали така посочените от прокурора фактически положения следва да се оценят като покриващи критериите за наличие на предварителен сговор или на някоя от обикновените форми на съучастие. Този въпрос, ако се стигне до ангажиране на наказателната отговорност, може да бъде решен и с акта по съществото на 3 делото. Подобно развитие на производството не рефлектира върху правото на защита, защото подсъдимият се защита в пределите на обвинението, очертано от посочените от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, които обуславят съставомерността на деянието и участието му в неговото осъществяване, а не против изведената правна квалификация.

В заключение, съдът намира, че обжалваното определение по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.03.2024 г. по НОХД № 913/2023 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е прието, че на досъдебното производство не са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила от вида на посочените в чл. 249, ал. 4, т.

1 от НПК, довели до нарушаване на процесуалните права на подсъдимия и пострадалата.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4