Решение № 6756 от 07.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 96/2025
- Вид
- Решение № 6756
- Подписан
- 07.11.2025
- Състав
- Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Дора Запрянова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.101,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.44 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6756 гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100500096 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 18540/10.11.2023 г., постановено по гр.д. № 10752/2022 г. на СРС, ГО, 164 състав, „К 2 Рент“ ЕООД, ЕИК 202405191, е осъдено да заплати на „ИДЕА СЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК 200712462, на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата от 20 196 лв., представляваща авансово платена цена по неосъществен договор за доставка на стоки, съгласно Фактура № 00000007/12.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба - 01.03.2022г. до окончателното й заплащане, като искът е отхвърлен за разликата от 3 804 лв., поради извършено в хода на производството плащане.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск е уважен, е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „ИДЕА СЕРВИЗ“ ЕООД, в която се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че платената сума за наем на лек автомобил за 1 година с фактура № 1/18.02.2020 г. е плод на счетоводна грешка, както и че наемно правоотношение по повод л.а. Сеат Купра никога не е възниквало между страните, съответно договорът за наем не бил продължаван за периода 24.01.2021 г. – 30.07.2021 г. Въззивникът твърди, че въпреки липсата на писмен договор за наем, от събраните в хода на делото доказателства се установило наличието на наемно правоотношение по повод 1 л.а. Сеат Купра Атека – от заключението на в.л. по допуснатата СЧЕ се установило, че фактурата за едногодишния наем на колата е осчетоводена от ищеца и за нея е ползван данъчен кредит, като същата е заплатена по банков път, а в самата фактура било посочено като основание „наем Сеат Купра 1 година“. Сочи се, че сключената застраховка „Стандарт“ с посочен ползвател ищцовото дружество също потвърждавала съществуването на договор за наем.
Оспорват се изводите на в.л. П.Д. по допуснатата СЧЕ, че фактура № 16/02.08.2021 г. не е издадена в съотвествие със счетоводните и данъчните изисквания, тъй като вещото лице не посочило конкретен нормативен текст или счетоводен стандарт, който не е бил спазен при фактурирането. Поддържа се, че фактура № 16/02.08.2021 г. е сбор от дължима наемна цена за периода 24.01.2021 г. – 31.07.2021 г., като същата имала за функция да установи направена компенсация на насрещни парични вземания на страните по делото.
Въззивникът твърди, че не е следвало да се кредитират показанията на свидетеля Ц., доколкото същите са противоречиви – първо свидетелят твърди, че не му е познато ответното дружество „К 2 Рент“ ЕООД, а впоследствие е посочил обратното – че собственикът на автомобила е фирма за отдаване под наем на леки автомобили. Сочи, че от разпита на свидетеля се установило периода на ползване на лекия автомобил, както и причината да му бъде предоставен същия от ищцовото дружество – а именно близките приятелски отношения между управителя на ищцовото дружество и свидетеля. Поддържа се, че възражението за прихващане е заявено още с отговора на исковата молба, като било нелогично ответникът, чийто предмет на дейност е закупуването и отдаването под наем на автомобили, да вложи 66 000 лв. в закупуването на автомобила и да го предостави за безвъзмездно ползване на физическо лице. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените разноски.
Въззиваемият „ИДЕА СЕРВИЗ“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че с доклада по делото е прието за безспорно, че е извършил плащане по сметка на ответника за сумата от 24 000 лв., като по делото ответникът не доказал основание да задържи сумата от 24 000 лв. Поддържа се, че в хода на процеса ответникът върнал 3804 лв. с ДДС, но за останалата сума липсвали доказателства за извършено плащане. Твърди се, че ответникът не е успял да докаже заявеното възражение за прихващане, представляващо възнаграждение по сключен договор за наем на лек автомобил. В отговора се навежда, че не се доказало наличие на възникнало наемно правоотношение между страните с предмет наем на л.а. с рег. № ****. По отношение на осчетоводената фактура № 1/18.02.2020 г. се твърди, че същата е осчетоводена поради счетоводна грешка и във фактурата било посочено само „Сеат Купра“, т.е. липсвала пълна индивидуализация на автомобила, като самата фактура не доказвала пълно и главно сключен договор за наем. По отношение на свидетеля Ц. се твърди, че същият бил съдружник с управителя на ответното дружество, което му предоставило за ползване автомобила. Оспорва се 2 ищцовото дружество да има каквито и да е било взаимоотношения със свидетеля Ц., като недоказано било твърдението за сключен между страните договор в полза на трето лице /Ц./. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от „ИДЕА СЕРВИЗ“ ЕООД срещу „К 2 Рент“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД сумата от 24000 лв., представляваща авансово платена цена по неосъществен договор за доставка на стоки, съгласно Фактура № 00000007/12.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба - 01.03.2022г. до окончателното й заплащане.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение за насрещно вземане в размер от 20 196 лв. – дължим наем на кола за 24.01.2021г.
– 30.07.2021 г., за което е издал фактура а фактура № 16/02.08.2021 г. С оглед липсата на конкретизация на вида на направеното възражение за прихващане, с разпореждане № 1914/22.01.2025 на въззивника е указано на основание чл.101,ал.1 ГПК в едноседмичен срок от съобщението изрично да заяви дали с отговора на исковата молба е заявил твърдение за настъпило извънсъдебно материално-правно прихващане със сумата от 20 196 лв. или заявява съдебно възражение за прихващане с посочената сума. С молба от 21.02.2025 г. въззивникът „К 2 Рент“ ЕООД е посочил, че е направил съдебно възражение за прихващане със сумата от 20 196 лв.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че ищецът е извършил плащане в полза на ответника на сумата от 24000 лв. с включен ДДС, по фактура № 7/12.11.2020 г. с основание „аванс за бъдеща доставка на стока“, а на 10.06.2022 г., ответникът е възстановил част от тази сума на ищеца до размер от 3 804 лв. Не е спорно също така, че за така платената авансово сума ответникът не е извършил доставка на стоки.
С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил дадената му сума.
Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, а 3 ответникът не докаже претендираното от него основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало / в този смисъл решения по гр. д. № 1583/2013 г. на ІV г. о., гр. д. № 2656/2016 г. на ІV г. о., гр. д. № 973/2021 г. на ІІІ г. о. /. Въззивният съд намира, че в случая сумата от 24000 лв. е дадена на несбъднато основание – сумата не е платена за доставка на конкретни стоки въз основа на сключен договор за търговска продажба, а като аванс за продажба на бъдещи стоки съгласно отразеното в самата фактура. Доколкото по делото не се спори, че такъв договор за продажба на стоки изобщо не е бил сключен, то сумата е дадена на неосъществено основание. Ето защо и в полза на ищеца „ИДЕА СЕРВИЗ“ ЕООД е възникнало вземане в размер от 24000 лв. срещу „К 2 Рент“ ЕООД, като доколкото по делото не се спори, че в хода на процеса е заплатена сумата от „К 2 Рент“ ЕООД, то непогасена остава сумата от 20 196 лв.
По отношение прихващане: релевираното от ответника възражение за
С оглед сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, а именно – достигане до извод за основателност на претендираното от ищеца вземане /до размера от 20196 лв./, съдът следва да разгледа релевираното в условията на евентуалност възражение за прихващане с правно основание чл. 232,ал.2 ЗЗД.
Ответникът твърди, че има насрещно вземане спрямо ответника за сумата от 20196 лв. съгласно фактура № 16/02.08.2021 г., представляваща дължим наем за периода 24.01.2020 г. до 31.07.2021 г. „Сеат Купра“ модел „Атека“ с рег. № ****, рама № VSSZZZ5FZK6538090 и двигател № DNU023098.
От приетата по делото СЧЕ се установява, че по силата на договор за покупко-продажба на МПС от 09.01.2020 г. „Автотехника“ ООД е продало на ответника „К2 Рент“ ЕООД л.а. „ Seat Ateca 2.0 TSI Cupra“ за сумата от 66490 лв. с ДДС, като продавачът е издал фактура № 2100005736/08.01.2020 г. на същата стойност с получател „К2 Рент“ ЕООД и в счетоводството на последния същата е редовно осчетоводена, включена в Дневника за покупки, отразена е била в Справка-декларация и данните са подадени към НАП с уведомление, като ответното дружество е ползвало и данъчен кредит в размер на начисления по фактурата ДДС.
По делото е представено нотариално заверено пълномощно от 19.02.2020 г., с което управителят на ответника А.М. е „упълномощил“ Ц.Г. Ц. и съпругата му В.Г. Ц.а да управляват в страната и чужбина фирмено МПС, а именно „Сеат Купра“ модел „Атека“ с рег. № ****, рама № VSSZZZ5FZK6538090 и двигател № DNU023098, като пълномощното не е ограничено със срок и е валидно до оттеглянето му. Управлението на МПС е 4 фактическо, а не правно действие, поради което и предоставянето за ползване на л.а. не може да се извърши с пълномощно, още повече упълномощаването е едностранна правна сделка, която поражда действие само в предвидените от закона случаи /чл.44 ЗЗД/. Същевременно представеното пълномoщно представлява индиция за наличието на договорно правоотношение /наем, заем за послужване, лизинг или друго/ между „К 2 Рент“ ЕООД и Ц.Г. Ц. В.Г. Ц.а с предмет предоставяне ползването на процесния л.а.
С договор за покупко-продажба на МПС от 30.07.2021 г., ответникът „К2 Рент“ ЕООД е продал на Ц.Г. Ц. процесния л.а. Сеат Купра“ модел „Атека“ за сумата от 48 000 лв. с ДДС. От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че Ц. Ц. е бил съдружник с управителя на ответното дружество „К 2 Рент“ ЕООД – А.М., в дружеството „Колела А 2“ ООД, като на 30.07.2021 г. Ц. Ц.в е продал на А.М. дружествения си дял в посоченото дружество за сумата от 48 000 лв. и видно от приетия Протокол от Общо събрание на съдружниците в „Колела А2“ ООД, Ц.в е напуснал дружеството и съответно е бил заличен като съдружник, което обстоятелство е вписано в Агенция по вписванията. От разпита на свидетеля Ц. се установява, че процесният автомобил „Сеат Купра“ бил харесан от него още през 2019 г., когато обаче не го удовлетворявала цената. След като през м. декември 2019 г. от представителството на „Сеат“ отново се свързали с него по повод разпродажбата на тестови автомобили, той и М., с когото по това време били съдружници в „Колела А2“ ООД, решили автомобилът да бъде закупен на името на дружеството „К 2 Рент“ ЕООД /за съществуването на което свидетеля Ц. научил едва тогава/ с цел да спести ДДС, като същият му бил предаден веднага за ползване посредством съставено му пълномощно.
Разпечатката съдържа 29 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/468e06c2-56fc-428b-8c4a-8c80ce7b8358