Определение № 2748 от 21.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2748 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110154163 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ГУД НАЙС ПЙС“ ЕООД срещу „АЛВИС ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ООД, с която е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за сумата от 8 220 лева, представляваща недължимо платена от ищеца в полза на ответника сума (възнаграждение) по Договор за счетоводно обслужване от 03.09.2024 г., който бил едностранно прекратен от ответното дружество от 01.09.2025 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска в съда (05.12.2025 г.) до окончателното плащане.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се допусне изготвянето на ССчЕ със задачите, посочени в исковата молба.

Ответникът „АЛВИС ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ООД е депозирал отговор в срока и по реда на чл. 131 ГПК.

Представените към отговора на исковата молба писмени доказателства за допустими, относими и необходими, затова ще бъдат приобщени по делото.

Ответникът прави две оспорвания, чийто характер изисква съдът да 1 вземе становище веднага по тях.

На първо място се претендира, че исковата молба е нередовна в светлината на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК и поради това следва да се върне.

Съдът счита, че тази претенция на ответника е неоснователна. Първо нормата на чл. 128 ГПК касае изискуеми приложения към исковата молба и е неотносима към твърденията на ответника. Второ, разминаването с една буква между действителното и посоченото наименование на ответника, предвид че всички други индивидуализиращи лицето данни по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК отговорят на истинните такива, не би могло да обоснове приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК, доколкото очевидно се касае до технически пропуск, който лесно може да бъде преодолян.

На второ място, ответникът твърди, че Софийски районен съд не е компетентен да разгледа настоящия спор, доколкото се касае за търговски спор по смисъла на чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК, респ. искът е подсъден на Софийски градски съд. Това оспорване също е неоснователно, при следните доводи. Понятието "търговско дело" е с по-широк обхват от понятието "търговски спор" по смисъла на чл. 365 ГПК, тъй като може да има за предмет не само лимитативно изброени спорове, които се разглеждат по реда на особеното исково производство по Глава тридесет и втора, но и такива търговски спорове, които по правилата на родовата подсъдност се разглеждат от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са делата, които имат за предмет спорове, относно търговски сделки, съгласно определението на ТЗ и спорове между търговци. Това означава, че всички дела по спорове относно търговски сделки, така както са дефинирани в чл. 286 от ТЗ, са търговски. Това са споровете относно сделки по чл. 1, ал. 1 от ТЗ и споровете между търговци относно сделки по чл. 286, ал. 1 от ТЗ при спазване на презумпцията на чл. 286, ал. 3 от ТЗ. Но не само делата, основани пряко на търговски сделки, а и тези, които са свързани с тях (в този смисъл вж.

Определение № 35 от 24.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2680/2021 г., II т. о., ТК,). Отделно, настоящото производство не се отнася до някоя от сделките по чл. 1 от ТЗ, а има за предмет търсене на вземане, породено в резултат на недължимо платено възнаграждение по Договор за счетоводни услуги.

Доказателственото искане на ответника по чл. 183 ГПК е неоснователно, тъй като ответникът не оспорва факта на сключване на процесния договор от 2

03.09.2024 г.

Доказателствените претенции, заявени от ответника по реда на чл. 193 ГПК са неоснователни, доколкото с тях се оспорва съдържанието на представените по делото писма, а процедурата по чл. 193 ГПК е приложима, когато се оспорва подписа, положен върху даден документ, т.е. авторството на същия. В процесния случай хипотезата на чл. 193 ГПК е неприложима.

Следва да бъде издадено поисканото от ответника съдебно удостоверение, проект за което е представен към отговора по чл. 131 ГПК.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр.

1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд с оглед процесуална икономия ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за неподсъдност на делото на Софийски районен съд, заявено от ответника.

ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал. 1 и ал. 2 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 03.09.2024 г. между страните бил сключен Договор за счетоводно обслужване на ищцовото дружество. Сочи, че в началото 3 ответникът изпълнявал възложените нему дейности по счетоводно обслужване, въпреки че не предоставял информация за дейността си, каквато неколкократно му била искана. Ответникът притежавал пасивен достъп и по този начин били заплащани определените и изчислени от ответника дължими суми за данъци и прочие. Отделно, съгласно уговорката, ответникът трябвало да подаде ГФО на ищеца в срок до 30.09.2025 г., но той не сторил това, въпреки че му било заплатено за услугата. Уточнява, че ГФО бил представен пред НАП, но и пред АВ. На следващо място като особено притеснително обстоятелство ищецът навежда, че в договора била уговорена сумата от 150 лева месечно възнаграждение за ответника, а последният претендирал много по-висок размер, а именно 1 500 лева. Тази промяна не била резултат на анекс или допълнително споразумение, нито дори на най-обичайна разменена кореспонденция между страните. Въпреки увеличението, ищецът продължил да заплаща сумите на ответника. Обръща внимание, че считано от 01.09.2025 г. ответникът прекратил действието на договора едностранно, в резултат на което всички плащания, извършени от ищеца в полза на ответника след посочената дата, били без основание. Описва платените без основание суми в следния порядък: 660 лева за месец 12.2024 г.; 3 600 лева – за месец 03.2025 г.;

1 320 лева – за м.04.2025 г.; 1320 лева – за месец 05.2025 г. и 1320 лева за месец юни 2025 година или общо 8 220 лева. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск оспорва като неоснователен. Ответникът отрича да е имал пасивен достъп до банковите сметки на ищеца. Възразява да е имал за задължение да подава ГФО в ТР към АВ. Признава, че има задължение за подаване на ГФО, но само към НСИ и НАП срещу заплащането на допълнителна такса, в която посока били и наведените от ищеца данни. Сочи, че ГФО е подаден в АВ от управителя на ищцовото дружество, който е надлежно легитимиран да го стори и лично, ако не желае да ползва услугите на адвокат за целта. Сочи, че ищецът невярно представя обективните факти, като ответникът предоставял на ищеца като възложител изисканата от последния информация, като в тази връзка се позовава на нотариална покана от 05.08.2025 година. Оспорва размера на възнаграждението за счетоводно обслужване. Неправилно е твърдението на страната – ищец,че увеличението на цената на предоставените услуги е без съгласието на страната. В тази 4 връзка се позовава на представени фактури, видно от които страните установили търговски отношения с дадена периодичност и еднотипност в светлината на чл. 292, ал. 1 ТЗ. Намира, че няма как услугите да са предоставени без основание, доколкото съществува признато от страните обстоятелство, а именно преустановяването от страна на ищеца на заплащането на дължимите на изпълнителя по договора суми. Уточнява, че доколкото ищецът не му платил за месеците юли и август 2025 г., ма 08.08.2025 г. и на 13.08.2025 г. ответникът упражнил правото си по чл. 90 ЗЗД, с което отказал да изпълни своите задължения. Подчертава, че договорът е с преустановено, а не с прекратено действие. Най-сетне отбелязва, че счетоводно-консултантските услуги имат периодично изпълнение и прекратяването има сила занапред, поради което не може валидно да се претендира връщане на даденото за изминал период, за който услугите са предоставени и заплатени. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените деловодни разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на ответника съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен на 03.09.2024 г. Договор за счетоводно-консултантски услуги

5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.

По иска с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже плащане на претендираната сума в полза на ответника, както и че сключеният между страните договор от 03.09.2025 г. е прекратен едностранно от ответника.

В тежест на ответника е да установи че е налице основание за получаването на сумата, респ. наличието на основание за задържане на същата.

5

6. По доказателствата:

ПРИЕМА представените от ищцовото и документи като писмени доказателства по делото. ответното дружества

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на задачите, формулирани в исковата молба, както и на следните допълнителни въпроси:

1. Извършвани ли са плащания от страна на ищеца в полза на ответника за месеците юли и август 2025 година?

2. Ако да – на какво основание и какви суми са превеждани? при депозит в размер на 250 евро, платими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю. Н., като експертът да се уведоми за поставените му задачи след внасяне на определения депозит.

ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканото от ответника съдебно удостоверение, проект за което е представен към отговора на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 19.02.2026 г. от 10:05 часа, за които дата и час да се призоват страните, свидетелите и вещото лице.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

/http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, 6 която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим арбитър.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.