Решение № 3577 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3577 гр. ***, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110113592 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № **/14.04.2024 г., подадена отсрещу „**** и „****, с която са предявени искове за прогласяване нищожност на сключени между страните договор за кредит и за предоставяне на поръчителство и за осъждане на ответниците да заплатят платени по договорите без основание парични суми.

В исковата молба се твърди, че на 30.10.2023 г. ищецът сключил Договор за паричен заем № *** с „****, по силата на който му бил предоставен заем в размер на 1250,00 лева, с постигнати уговорки за погасяването му на 6 месечни вноски, всяка в размер на 233,33 лева, при ГПР от 48,44 % и ГЛП от 40,00 %, като общата, подлежаща на връщане сума била в размер на 1399,80 лева. Съгласно чл. 4 от договора, между страните било постигнато съгласие същият да бъде обезпечен с гарант – две физически лица поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант, предоставящо гаранционни сделки.

На същата дата – 30.10.2023 г. – между ищеца, „**** и „**** бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ***, по силата на който „**** поело задължение да обезпечи пред кредитодателя задълженията на ищеца по сключения 1 договор за заем. За поръчителството ищецът следвало да заплати на „**** сумата от 239,40 лева, като плащането било разсрочено, заедно с вноските по кредита. Ищецът трябвало да заплаща същите на „****, което било овластено от ответника да приема плащанията, извършвани в полза на поръчителя, след което да му ги предаде. Със сключването на договора за поръчителство размерът на вноската по кредита се увеличила от 233,33 лева на 268,00 лева, а общото задължение по кредита възлизало на сумата от 1608,00 лева, вместо първоначалните 1399,89 лева.

Г. Х. С. заплатил всички суми по сключените договори, за които сочи, че приложение намирала законовата уредба за защита на потребителя, какъвто той се явявал като страна по двата договора. В тази връзка в исковата молба са изложени подробни аргументи за недействителност на договорите за кредит и за поръчителство, съответно – за наличието на предпоставките за връщане на недължимо платените суми по договорите. Отправено е искане за уважаване на така предявените искови претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

С молба с вх. № 324388/09.10.2025 г. ищецът е направил искания за изменение на предявените по делото осъдителни искове чрез увеличаване размера на предявения срещу „**** иск от първоначалния размер от 10,00 лева до сумата от 18,81 лева, като същият вече да не се счита за частичен, съответно – чрез намаляване размера на предявения срещу „**** от първоначалния размер от 50,00 лева до намаления размер от 16,51 лева, като същият вече да не се счита за частичен. Така заявеното искане за изменение на исковите претенции е уважено в проведеното на 25.11.2025 г. открито съдебно заседание по делото.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците „**** и „**** за отговор, като с постъпилите в законоустановения срок такива ответните дружества са оспорили изцяло предявените искови претенции. Твърди се недопустимост на установителния иск поради липса на правен интерес, като са релевирани и твърдения за превратно упражняване на процесуални права. Поддържа се, в условията на евентуалност, по подробно изложени в отговорите аргументи, че исковете за прогласяване нищожност на договорите за кредит и за поръчителство били изцяло неоснователни. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.

Софийски районен съд, I-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са предявени в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № *** от 30.10.2023 г., сключен 2 между Г. Х. С. и „****, както следва: главен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено, че процесният договор е нищожен поради наличието на неравноправни клаузи; евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД за признаване за установено, че процесният договор, а в условията на евентуалност – клаузата на чл. 4 от същия – е нищожен поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона; предявен в условията на кумулативно съединяване иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника-заемодател да заплати на ищеца сумата от 18,81 лева (съгласно допуснато увеличение на иска), представляваща платена без основание възнаградителна лихва по процесния договор за кредит.

Предмет на делото са и предявени в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 30.10.2023 г., сключен между Г. Х. С. и „****, като следва: главен иск с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено, че процесният договор е нищожен поради наличието на неравноправни клаузи; евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за признаване за установено, че процесният договор е нищожен поради противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и поради накърняване на добрите нрави; както и предявен в условията на кумулативно съединяване иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16,51 лева (съгласно допуснато намаление на иска), представляваща платеното от ищеца в полза на ответника-поръчител възнаграждение по процесния договор за поръчителство.

С доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между „**** и Г. Х. С. е сключен Договор за паричен заем № *** от 30.10.2023 г. за сумата от 1250,00 лева при ГПР от 48,44 %, ГЛП от 40,00 % и уговорена като дължима възнаградителна лихва в размер на 149,80 лева, както и че между Г. Х. С. и „**** бил сключен Договор за предоставяне на гаранция № *** от 30.10.2023 г. с уговорено възнаграждение в размер на 239,40 лева.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2025 г., е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване още и обстоятелството, че платената от ищеца възнаградителна лихва по процесния кредит е в размер на 18,81 лева, а платеното от него възнаграждение за поръчителство е в размер на 16,51 лева.

Във връзка с основателността на предявените искове за прогласяване на нищожност на процесните договори ищецът следва да докаже, че са били сключени Договор за паричен заем № *** от 30.10.2023 г. и Договор за предоставяне на поръчителство № *** от 30.10.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и тяхната нищожност на основанията, посочени от ищеца в исковата молба. За предявените искове за връщане на платено без основание ищецът следва да докаже, че 3 е заплатил претендираните суми, че те са постъпили в патримониума на ответниците, както и всички други техни възражения или искания. В тежест на ответниците е да докажат, че облигационните правоотношения по договора за кредит и договора за поръчителство са валидно сключени, съответно че е налице валидно основание за заплащане от ищеца на възнаградителна лихва по договора за кредит и на възнаграждение по договора за поръчителство, както и всички свои възражения или искания.

При запознаване със съдържанието на представения като писмено доказателство Договор за паричен заем № *** от 30.10.2023 г., съдът установи, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Страни по него са потребител (съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП това е всяко физическо лице, което е страна по договор по този закон и действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност) и кредиторът (небанкова финансова институция, която е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП). Съгласно чл. 9 ЗПК това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Тъй като от представените по делото доказателства не се установи предоставената от „**** сума да е използвана за свързани с професионална или търговска дейност на кредитополучателя цели, то следва да се приеме, че отпуснатата във формата на кредит сума е използвана за цели, извън професионалната и търговската, съответно – процесният договор представлява договор за потребителски кредит. При този извод следва да се уточни, че същият трябва да бъде съобразен с правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143147б ЗЗД, както и със забраната за неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз и константната практика на ВКС, предпоставките за определяне на една договорна клауза като неравноправна са следните: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа за добросъвестност; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя. Основанията за обявяване на клауза от потребителски договор за неравноправна не са лимитативно изброени в нормата на чл. 143, ал. 2 ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието 4

„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител, като установява, че това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика, от една страна, и потребителя от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.

От приобщения като писмено доказателство договор за потребителски кредит се потвърждават параметрите на договора, посочени с исковата молба – дата на сключване – 30.10.2023 г., предоставена сума – 1250 лв., общата сума за връщане – 1399,80 лв., ГПР –48,44 % и ГЛП – 40 %, месечна вноска, включваща главница и договорна лихва – 233,33 лв., а същата с включено обезпечение – 268 лв., като общата сума за връщане е 1399,80 лв. или 1608 лв. с обезпечението. Установява се, че броят на вноските е шест. Видно от договора, в чл. 4 е уговорено в тридневен срок от сключването му същият да бъде обезпечен с гарант – две физически лица поръчители, отговарящи на определени от кредитодателя критерии, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант, предоставящо гаранционни сделки.

При така събрания доказателствен материал по делото се установява, че ищецът е сключил Договор за предоставяне на гаранция № ***/30.10.2023 г. с ответника „****, от който се доказва, че гаранционното дружество се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на ответника „**** по сключения договор за заем в размер на 1250 лв., която да покрива договорната лихва и евентуално начислената мораторна лихва. В чл. 3 от договора за гаранция е уговорено възнаграждение за гаранта от 208,20 лв., дължими на равни вноски ведно с вноските по заема, а не както ищецът твърди в исковата молба, че размерът на сумата за гаранция е 239,40 лв. Същото се потвърждава от приобщения по делото погасителен план.