Решение № 1242 от 25.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1242 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100507905 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 23340 от 24.12.2024 г. по гр. д. № 48789 от 2021 г. Софийският районен съд е отхвърлил предявения от Б. А. К. срещу Национален исторически музей иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на следните движими вещи: пръстен с гема, злато, червен камък, диам. халка 2 см., с размери на гемата 0,5х1 см.; пръстен сребро, запазен, диам. халка 2,2 см., размери на гнездото 1,5х2 см.; касети от пръстени - 2 бр., сребро, с размери 1х1,5 см. и 1х1,3 см.; обеца, сребро, диам. 1,9 см.; ремъчни токи, бронз, желязо, дължина 6 см., диам. на халки 2 см. и 3,5 см. – 4 бр.; ремъчна тока, бронз, дължина 3,9 см.; апликации за ремък, бронз, вис. 1,5 см.-1,7 см. – 4 бр.; апликация за сандъче, бронз, вис. 4,5 см., шир. 4,5 см.; части от гривни, бронз - 2 бр.; части от обков на икона или евангелие, нископробно сребро с позлата, един счупен на две обков с вис. 6,2 см. – 3 бр. фрагменти; вотив, медна сплав, вис. 6,5 см.; щит от пръстен, бронз, диам. 1,2 см.; пръстен, бронз, стъкло, диам, халка 2 см.; муска (амулет), сребро, лята, вис. 4,2 см., шир. 3,8 см.; орнамент от щит на пръстен, медна сплав, диам. 2 см.; пръстен, сребро, диам. халка 2,1 см., размери щит 0,5х1,5 см.; пръстен, високопробно сребро, диам. щит 1,5 см.; фрагмент от обков на книга, медна сплав, вис. 4,5 см.; украса от седалката на колесница, желязо, бронз от следните части: А) обков, дълж. 28 см., вис. 5,5 см.; Б) апликация, която оформя гърба на седалката, вис. 54 см.; брадва, желязо, дълж. 22,2 см, шир. 5 см.; кръст, евентуално от полилей, медна сплав, вис. 15,5 см.; част от кръст с верига, медна сплав, вис. 6 см., дълж. на веригата 56 см.; кокарда, бронз, вис. 6,5 см.; стомна, червена глина, следи от лаково покритие, вис. 16 см. диам. тяло 13 см.; чаша без дръжка, сиво-черна глина, вис. 8 см., диам. 8,1 см.; кана-ойнохое, керемиденочервена глина, вис. 12,5 см., диам. тяло 9,5 см.; каликс-чаша, керемидено-червена глина, вис. 7,5 см., диам. тяло 8,5 см.; съдче, светло-оранжева глина, вторично опалена 1 повърхност, вис. 4 см., диам. тяло 3,7 см.; кантарос, светло-оранжева глина, черен фирнис, вис. 8,5 см., диам. тяло 9 см.; пафта от две части, медна сплав, дълж. 20,5 см., шир. 6,1 см.; меч - ромфайа, желязо, дълж. 143 см.; меч - ромфайа, желязо, дълж. 131 см.; втулка, желязо, дълж. 10 см.; пика, желязо, дълж. 81 см.; върхове на копия, желязо, дълж. 45 см. и 35,5 см. – 2 бр.; сабя, желязо, бронз, дълж. 63 см.; фрагменти от антични и средновековни предмети, бронз - части от монети, от ремъчна тока, от халки, от пръстен, мънисто; пръстен, злато, диам. халка 2 см., диам. щит 1,6 см. – общо 14 фрагменти; монета, сребърна, драхма на град Истрос (IV в. пр. Хр.); монета, сребърна, драхма на град Калатис (IV-III в. пр. Хр.); монета, сребърна, римска, денар на император Веспасиан (69-79 г.); монета, сребро, римска, денар на императрица Фаустина II, съпруга на император Марк Аврелий (161-180 г.); монети, сребърни, римски, денари на император Комод (176-192 г.) – 2 бр.; монети, сребърни, римски, денари на император Септимий Север (193-211 г.) – 3 бр.; монети, сребърни, римски, денари на императрица Юлия Домна, съпруга на император Септимий Север (193-211 г.) – 2 бр.; монета, сребърна, римска, денар на император Гета (209-212 г.); монета, бронзова, римска на Максим Цезар (236-238 г.), сечена в гр. Деултум; монета, бронзова, римска, антониниан на император Проб (276-282 г.); фрагмент от монета, златна, византийска, на император Никифор III Вотаниат (1078-1081 г.); монета, медна, византийска, номинал тетартерон (средата на XII в.); монета, медна, средновековна (XIV в.) с образите на св.св. Константин и Елена; монета, билонова, австрийска, от XVII в. отчупена; монета, сребърна, австрийска, талер на император Франц II (1797 г.); монета, сребърна, австрийска, талер на император Франциск (1810 г.); монета, месингова, австрийска, търговски жетон (началото на XIX в.); енколпион (нагръдна иконка), сребърен с позлата (диам. - 27 мм), с ушички за окачване (XVI-XVII в.); пломби, оловни, късноантични, в добро състояние на запазеност – 3 бр., както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху същите. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в производството.

С Определение № 10005/28.02.2025 г. СРС е оставил без уважение молба по чл.

248 ГПК на Националния исторически музей, с която се иска изменение на Решение № 23340 от 24.12.2024 г. в частта за разноските.

Подадена е въззивна жалба от ищеца Б. А. К., с която оспорва решението на СРС като неправилно. Поддържа се, че СРС бил допуснал процесуално нарушение, като е позволил след срока за отговор на исковата молба ответникът съществено да промени доводите си и възраженията по същия, без да ги включи в доклада по делото и да разпредели доказателствена тежест отново. Акцентира върху противоречиви твърдения на ответника НИМ, които не били изяснени и не била включена в доклада по делото конкретна и ясна теза на ответната страна. Така, ответникът бил заявил с отговора на исковата молба, че процесните вещи са се намирали при него на отговорно пазене, предоставени от ГДБОП, след което са били иззети от посочената дирекция и към момента на съставяне на отговора на исковата молба не се намирали при него. Посочил е още, че оспорва евентуалния иск за заплащане стойността на вещите само по размер. Същевременно, на 26.10.2023 г., в първото по делото открито заседание, ответникът бил признал, че вещите се намират в негово владение, но отказал този факт да се отдели като безспорен. Въззивникът намира, че описаните действия на съда съставляват порочна процесуална дейност, тъй като нормата на чл.

145 от ГПК не определя процедура за преценка на фактическите твърдения на страните, а е процедура, по която съдът, чрез даване на нарочни указания, изяснява фактите и отстранява противоречията в тях по начин, който става ясен на страните и е подготовка към неговия доклад. Затова съдът не можело да оставя изясняването на противоречията за време след като обяви доклада за окончателен и да заявява, че ще „цени“ изявленията по чл. 145 ГПК, вместо да изчисти противоречията и впише в 2 протокола ясните тези на страните. На следващо място, СРС бил предоставил неограничена възможност на ответника да твърди, че не се е запознал с преписката от СГП и е отлагал делото за такова запознаване, като така нарушил принципа на концентрационното начало. Поради тази причина не била поставена задача на поискана от ищеца експертиза дали процесните вещи са културна ценност, тъй като процесуалният представител на ответника искал да се запознае с постъпилите материали от СГП, които били постъпили през май 2022 г., а до октомври 2023 г. същия все още не се бил запознал с тях. Излагат се съображения, че съдът е изградил изводите си върху недопустими доказателствени средства - експертиза, изготвена преди 16 години по приключило досъдебно производство. В нарушение на чл. 172 от ГПК съдът не е преценил показанията на свидетелката Л.С.Г. с оглед на всички други данни по делото. Показанията й били интерпретирани изолирано и с твърдение, че същата би следвало да индивидуализира всяка една от описаните в протокола за изземване вещи, макар такава индивидуализация да не била необходима при установен факт, че свидетелката е присъствала на това претърсване и е лицето, подписало протокола за изземване. Съдът не бил ценил показанията на свидетелката и във връзка с факта, че процесните вещи преди да се извърши претърсването и изземването на 26.02.2008 г. са били изземвани от ищеца и връщани от прокуратурата по предходно ДП. При внимателна преценка на показанията на свидетелката в съвкупност с останалите доказателства по делото се установявало според въззивника, че ищецът е собственик на процесните вещи. Според въззивника в нарушение на процесуалните правила СРС не се е бил произнесъл с диспозитив за оставяне без разглеждане на евентуалния иск. С решението си СРС не бил дал отговор на доводите и възраженията на ищеца и не ставало ясно защо не постановява връщане на претендираните вещи.

Неправилно СРС е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесните вещи и основанието, на което ги е придобил, въпреки че било установено, че същият е дългогодишен колекционер, който притежава редица паметници на културата, а част от процесните вещи са му били изземвани и връщани от прокуратурата. Бил изпълнил и задълженията си както по отменения ЗПКМ, така и по действащия Закон за културното наследство (ЗКН). СРС изобщо не бил обсъдил представено колективно заявление от членове на Софийското нумизматично дружество, сред които бил и ищецът Б. К., които заявяват желанието си да регистрират личните си нумизматични колекции. В тази връзка аргументира, че ЗПКМ (отм.) въвеждал задължение за деклариране на притежаваните паметници на културата, което не било обвързано със срок, а през 2005 година била приета Наредба № 1/28.01.2005 за реда за извършване на оценка на декларирани движими паметници на културата, собственост на юридически и физически лица, която също не въвежда срок за деклариране. Дори обаче да е декларирал вещите си след установен срок, това било от значение единствено за административнонаказателната му отговорност. Посочва, че след подаване на цитираното заявление ответникът НИМ е следвало да предприеме действия по създаване на експертнооценителна комисия, която да определи стойността на движимите паметници на културата. СРС не бил съобразил фактите, че собствеността върху процесните вещи е доказана назад във времето, че няма спор, че техен собственик е ищецът Б. К., че са били обект на проверки дали придобиването им е резултат от престъпна дейност и тези проверки били дали отрицателен резултат.

Развиват се съображения, че по всички досъдебни производства ищецът е имал качеството само на свидетел, без да са му повдигани обвинения, свързани с начина на придобиване или държане на процесните вещи. Неправилно СРС се позовавал на чл.

14, ал. 3 от ЗПКМ (отм.), тъй като тази разпоредба касаела единствено открити и намерени паметници на културата и задължението на лицето, което ги е намерило, да съобщи за тях, а ищецът бил собственик на процесните вещи, а не лице, което ги е 3 намерило. Изяснява, че към момента на влизане в сила на действащия ЗКН процесните вещи били иззети от дома му, но въпреки това бил подал заявление пред директора на Археологическия музей в Пловдив. Предвид изложеното, заявява, че е направил всичко необходимо и възможно, за да бъде извършена нужната регистрация и идентификация на притежаваната от него колекция. Било доказано, но не било съобразено от СРС, че е изтекла придобивна давност в полза на ищеца за придобиване на процесните движими вещи. СРС бил нарушил и материалния закон, като е приел, че ищецът не е собственик, позовавайки се на Постановление от 18.04.2016 г. за отказ да се върнат предмети, иззети като веществени доказателства по ДП 88/07 г. на ГДБОП и Определение № 18/30.08.2016 по н.ч.д. № 16/2016 г. на СГС, което в една част потвърждава прокурорското постановление. В тази връзка поддържа, че Прокуратурата не е институция, в чиято юрисдикция е установяване или отричане на правото на собственост. Поддържа, че като свидетел в досъдебното производство не е могъл нито да се запознава със събраните доказателства, нито да представя такива, а процедурата по чл. 111, ал.3 НПК също не му е предоставяла такива възможности.

Определението на съда по чл. 111, ал. 3 НПК не се ползвало със сила на пресъдено нещо относно правния спор за собственост, като нито прокурорът бил орган, нито производството по чл. 111, ал. 3 НПК било такова, в което да се определи кому принадлежи собствеността върху вещите. При липса на правен спор относно собствеността върху иззетите в хода на наказателно производство веществени доказателства, такъв не можело да бъде въвеждан нито от прокурора, нито от съда.