Решение № 869 от 13.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. Бургас, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20252100500116 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Е. Н. Т., М. И. Т. и Н. М. Т., всички от гр.А., ул.“С. К.“ № *, подадена чрез пълномощника адв.Рамадан Нуретин, против решение № 263 от 28.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 50/2024 г. по описа на РС-Айтос, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от тях иск против С. М. Д., B. B. Д., T. T. Д., T. Д. М., M. Д.

М. и Р. Д. Б., с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено, че ответниците са изградили и държат в имота на ищците – УПИ II-1443 незаконни постройки и осъждане на ответниците да премахнат незаконно изградените в имота на ищците постройки, както и е ПРЕКРАТЕНО производството в частта относно предявения от Е. Н. Т., М. И. Т. и Н. М. Т. против С. М. Д., B. B. Д., T. T. Д., T. Д. М., M. Д. М. и Р. Д. Б., иск с правно основание чл.109 ЗС. С решението ищците са осъдени да заплатят на ответниците съдебни разноски в размер на 1875 лв.

Въззивниците изразяват несъгласие с първоинстанционното решение, като считат същото за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се като неправилен извода на районния съд, че незаконните постройки били изцяло в имота на ответниците, тъй като част от тези постройки, макар и незначителна, се намира в имота на ищците, което доказва основателността на негаторния иск. Сочи се, че съдът не е обсъдил 1 доводите на ищците как процесните постройки нарушават правото на собственост на ищците, а за да отхвърли иска стъпва основно на собствеността на дворното място и пренебрегва факта, че една незаконна постройка ограничава правото на собственост. В тази връзка се сочи, че в случая се касае за сграда/сгради, построени в нарушение на всички правила и императивни норми, а за въпросната сграда не е проведена и процедура за установяване на търпимост. Сочи се също, че съдът е пренебрегнал и възражението на ищците, че вещото лице не е отговорило на поставените в исковата молба въпроси и е изготвило експертизата в услуга на ответниците, като искането на ищците в тази връзка е отхвърлено, което осуетява правото им на защита и в невъзможност на конкретизират по обем предявения негаторен иск, тъй като вещото лице не е дало заключение каква част от постройките попадат в техния УПИ.

Подчертава се, че по делото няма предявен ревандикационен иск, какъвто твърди съда, а само негаторен иск, като изследването на собствеността трябва да е само в тази връзка /за легитимацията на страните/.

Молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявения негаторен иск. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите С.

М. Д., B. B. Д., T. T. Д., T. Д. М., M. Д. М. и Р. Д. Б., подаден чрез пълномощника им адв.Георги Кермедчиев, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения, като се изразява съгласие с изводите на районния съд. Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на решението на АРС. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок чл.259 ГПК от лица, които имат правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Производството пред РС-Айтос е образувано по исковата молба на Е. Н. Т., М.

И. Т. и Н. М. Т. против С. М. Д., B. B. Д., T. T. Д., T. Д. М., M. Д. М. и Р. Д. Б..

Изложени са твърдения, че ищците са собственици на УПИ ІІ-1443 в кв.88 по плана на гр.А., с площ от 269 кв.м., а ответниците са собственици на съседен имот, но имат изградена постройка около 30 кв.м. в югозападната част имота на ищците, която не отговаря на изискванията на ЗУТ и е построена без строителни книжа, без учредено право на строеж и без съгласието на ищците, като не спазени и отстоянията от регулационните граници на двата съседни парцела. Твърди се, че тази постройка 2 препятства ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем и при дъждове водата от покрива й се стича в останалата част от имота им, засенчва част от дворното място и ги лишава от възможността за цялостното му ползване, а тъй като постройката е незаконна, във всеки един момент ищците могат да бъдат санкционирани от административните органи и да бъдат задължени да я премахнат за своя сметка. Предвид това, отправеното до съда искане е след като се убеди, че ищците са собственици на процесния имот и ответниците са построили и държат в него незаконна постройка, АРС да постанови решение, с което да осъди ответниците да премахнат постройката, изградена в югозападната част на УПИ ІІ-1443 в кв.88 по плана на гр.А..

Така предявеният иск е с правно основание чл.109 ЗС.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответниците са оспорили предявения иск като неоснователен, за което са изложили съображения.

В изготвения доклад по делото, обективиран в определението по чл.140 ГПК, районният съд е приел, че ищците са предявили два иска – по чл.108 и чл.109 ЗС – да бъде прието за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на процесния имот и ответниците да бъдат осъдени да премахнат постройката, изградена в югозападната част на УПИ ІІ-1443 в кв.88 по плана на гр.А..

В хода по същество, ищците, чрез процесуалният им представител, са поискали от съда да уважи предявения иск, като постанови решение, с което да осъди ответниците да премахнат постройката, изградена в югозападната част на УПИ ІІ-1443 в кв.88 по плана на гр.А.. Същото искане е заявено от ищците и в представените от тях писмени бележки.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и съдебно-техническа експертиза, ангажирани от страните за установяване на изложените от тях твърдения и възражения.

С обжалваното решение АРС е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.108 ЗС и иск с правно основание чл.109 ЗС. По отношение на ревандикационния иск е прието, че ищците притежават УПИ II-1443, а ответниците УПИ IХ-1438, като на границата между двете УПИ на скицата на вещото лице е нанесена защрихована площ от 27 кв.м., придаваема част към УПИ IХ-1438 (пл.№ 573), за която ответниците са се сдобили с НА № 104, том І, дело № 197/1973 г. на РС-Айтос, но дворищната регулация не е била приложена в срок и те не са могли да придобият придадените и незаети части към имота, макар да са се сдобили с нотариален акт за това. Съобразно комбинираната скица от заключението на вещото лице, съдът е приел за установено, че постройките, изградени в УПИ IХ-1438 (пл.№ 573), попадат изцяло в съответния имот, като едната от тях попада на 100% от площта си в имота на ответниците, а според вещото лице площта, с която другата постройка попада в имота на ищците е 3 незначителна, а с оглед приложените фотоснимки е установено, че причината ищците да не могат да ползват имота си е голямото количество отпадъци и клони, които са струпани в дъното на дворното им място. По тези мотиви, АРС е приел ревандикационният иск по чл.108 ЗС за недоказан, предвид основателността на възражението на ответниците, че постройките попадат изцяло в техния имот. По отношение на предявения иск по чл.109 ЗС, районният съд е преценил, че същият е недопустим, поради припокриване на защитата, предоставена от двата иска – по чл.108 и чл.109 ЗС, поради което в тази част производството следва да бъде прекратено. С оглед горните мотиви, с обжалваното решение АРС е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, за признаване за установено, че ответниците са изградили и държат в имота на ищците – УПИ II-1443 незаконни постройки и осъждане на ответниците да премахнат незаконно изградените в имота на ищците постройки, както и е прекратил производството в частта относно предявения иск с правно основание чл.109 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалвана част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При служебната проверка по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение е нищожно.

В случая, въззивният съд намира, че в постановеното от РС-Айтос решение липсва ясна и разбираемо изразена воля на съда по предмета на делото, тъй като са постановени противоречиви диспозитиви, които взаимно се изключват и това води до абсолютна неразбираемост на волята на правораздавателния орган.

С оглед твърденията в исковата молба и заявения до съда петитум, настоящата инстанция намира, че районният съд е сезиран само с един иск с правно основание чл.109 ЗС. В петитума на исковата молба конкретно и ясно е посочено – след като съдът се убеди в твърденията, че ищците са собственици на имота и ответниците са изградили в него незаконни постройки, да постанови решение, с което да осъди ответниците да премахнат незаконните постройки, т.е. заявена е единствено негаторна претенция, като това искане е потвърдено от ищците и в хода по същество.

В тази връзка и тъй като в исковата молба не е заявено искане за ревандикация на недвижим имот или на част от него, АРС неправилно е приел, че ищците са предявили два иска – по чл.108 ЗС и по чл.109 ЗС. Тук следва да се отбележи, че двата иска – по чл.108 и чл.109 ЗС имат различен характер и предмет, разяснени в мотивите на т.2а от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.дело№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС и в мотивите на ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк.дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, като с ревандикационния иск се дава защита на невладеещия собственик против владеещия несобственик, а негаторният иск предоставя защита на собственика срещу всяко пряко и/или косвено 4 въздействие, посегателство или вредно отражение над вещта /имота/, което му пречи да упражнява своето право.

В случая, макар и неправилно да е приел, че е сезиран с два иска – по чл.108 и чл.109 ЗС, районният съд на практика е разгледал негаторната искова претенция, като след анализ на доказателствата е приел в мотивите на решението, че процесните постройки попадат изцяло в имота на ответниците и незначителна част от едната постройка попада в имота на ищците, като причината ищците да не могат да ползват имота си е голямото количество отпадъци и клони, които са струпани в дъното на дворното им място. Тези мотиви, послужили на районния съд за отхвърляне на иск по чл.108 ЗС (какъвто всъщност не е предявен), са относими именно към предявения иск по чл.109 ЗС, който пък заради това е бил преценен като недопустим, „поради припокриване на защитата, предоставена от двата иска“. Така, с обжалваното решение АРС е отхвърлил иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ответниците са изградили и държат в имота на ищците – УПИ II-1443 незаконни постройки и осъждане на ответниците да премахнат незаконно изградените в имота на ищците постройки, което по същността си представлява произнасяне по предявения негаторен иск по чл.109 ЗС. Но същевременно с това, обаче, АРС е постановил и прекратяване на производството по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС.

Постановеното по този начин решение на АРС не позволява да се очертаят обективните предели, по които се формира сила на пресъдено нещо (СПН) и които следва да обхващат спорното материално право, както е въведено в исковата молба като предмет на делото. В случая, районният съд е отхвърлил иск за установяване, че ответниците са изградили незаконни постройки в имота на ищците и за осъждането им да премахнат постройките, което представлява произнасяне по иска по чл.109 ЗС, и същевременно с това е прекратил производството по делото по предявения иск по чл.109 ЗС. Така постановеното решение е напълно неразбираемо, произнасянето на съда е абсолютно противоречиво и не позволява волята му да бъде изведена и чрез тълкуване, като не е ясно какво точно е постановил съда – отхвърля ли негаторния иск за осъждане на ответниците да премахнат незаконните постройки или прекратява производството по този иск. Съгласно съдебната практика, когато волята на съда е абсолютно неразбираема, т.е. не е ясно какво е постановил съда и волята му не може да бъде разкрита и по тълкувателен път, решението е нищожно, като това изискване се преценява само спрямо диспозитива на решението, тъй като само той се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска. В случая, такава нищожност е налице, тъй като произнасянето в диспозитива на решението е противоречиво и волята на съда по спорния предмет на делото не може да бъде да бъде установена по ясен и разбираем начин.