Решение № 170 от 19.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Варна, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100502323 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Д. Д. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № **********г., постановено по гр. дело № ********г. по описа на ВРС, XVII състав, в частта му, с която е отхвърлен за разликата над присъдените 4 000лв. до претендираните 12 750лв.

(т. е. е отхвърлен за сумата от 8 750 лв.), предявеният от въззивника против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 12 750лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в тежък стрес, страх, опозоряване на доброто му име в обществото, уронване на авторитета, достойнството и личния му престиж и влошаване на здравословното му състояние, причинени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по воденето срещу ищеца наказателно производство по ДП № *** ЗМК ********г. по описа на СДРВ, Преписка № ******г. на СП, НОХД № *******г., НОХД № ********г. по описа на СНС, ВНОХД № ********г. по описа на АСНС и КНД № *********г. по описа на ВКС на РБ, по което ищецът е оправдан, ведно със законната лихва върху горната сума, за периода от 18.07.2020г. до окончателното ѝ изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от ищеца част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение за 1 причинени неимуществени вреди е изключително занижен и не съответства на принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД и на събраните по делото доказателства и не е достатъчен за компенсиране на причинените му неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. Изводите на съда относно размера на обезщетението за неимуществени вреди са неправилни и необосновани.

Първоинстанционният съд неправилно е преценил обема и тежестта на търпените от ищеца неимуществени вреди, поради което неправилно и в нарушение на чл. 52 ЗЗД е определил размера на обезщетението за репарирането им.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ищеца част и за постановяване на друго, с което искът му да бъде уважен в цялост.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна - Прокуратура на Република България, не е подаден писмен отговор на жалбата.

В съдебно заседание Р. Д. Д. поддържа въззивната си жалба и оспорва отговора, а Прокуратурата на Република България оспорва въззивната жалба и поддържа своя отговора.

Обжалваното решение, в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000лв. не е обжалвано, в тази част е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба ищецът Р. Д. от гр. Варна твърди, че през 2016г. срещу него било образувано наказателно дело на Специализираната прокуратура за две престъпления по чл. 214, ал. 2,т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал.

2, т. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, за които е привлечен в качеството му на обвиняем и му била наложена МНО „Подписка“. На 20.10.2016г. му били предявени материалите по разследването. След разрешаване на въпроса за подсъдността на делото по внесения обвинителен акт било образувано НОХД № ********г. по описа на СНС, като с Присъда от 29.03.2018г. бил признат за виновен и са му наложени две наказания лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на които е отложено за срок от три години, както и глоба в размер на 2 000лв. На осн. чл. 23 НК му е наложено едно общо наказание (найтежкото) и е присъединена глобата. Сочи, че обжалвал тази присъда пред АСНС, който я отменил и вместо това го оправдал с въззивна присъда от ********г. по ВНОХД № ********г. По протест на Прокуратурата на РБ било образувано КНД № *********г. по описа на ВКС, който с решение от 20.05.2019г. оставил в сила оправдателната присъда. Излага, че от самото начало повдигнатото срещу него обвинение за тежко престъпление било очевидно несъстоятелно, но въпреки това ПРБ го поддържала. Наказателното производство срещу него продължило около 3 години. Вследствие на това изпаднал в тежък стрес, че в резултат на съдебна грешка е възможно да бъде несправедливо осъден и да прекара години в затвора, да плати глоба и да конфискуват имуществото му. До момента, в който срещу него била упражнена наказателната репресия на Държавата нямал проблеми с 2 правосъдието. Живял е примерно и си изградил авторитет. Счита, че в резултат от несправедливото обвинение доброто му име в обществото било непоправимо опозорено, бил уронен авторитетът му, достойнството му и личния престиж като човек и гражданин. За значителен период от време гражданските му права били ограничени и се страхувал за своето и на семейството му бъдеще. Затворил се в себе си и се срамувал да контактува с хора, чувствал се оскърбен и унизен. Станал нервен и избухлив, не можел да спи, сънувал кошмари. Здравето му се влошило, отслабнал с 15 кг. Пиел успокоителни и остарял за дни. Твърди, че заболяванията, които имал, се обострили и се появили нови. Доходите му силно намалели, защото нямало как да работи и същевременно да ходи по дела. Сторил значителни разходи за адвокатски възнаграждения и за транспорт до гр. С.. Постоянно бил под напрежение за семейния бюджет, тъй като съпругата му била безработна. В съответствие с наведените твърдения претендира обезщетение на всички претърпени неимуществени вреди в размер на 12 750лв. Претендира още и разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът – Прокуратурата на Република България оспорва иска по основание и размер, счита, че е недоказан. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за лихва за забава.

Навежда, че наказателното производство против ищеца в досъдебната му фаза е протекло в границите на разумните срокове, като на обвиняемия му била наложена най-леката МНО „Подписка“. Счита размера на обезвредата за прекомерен и неотговарящ на критериите за справедливост. Излага, че не носи отговорност за продължителността на наказателното производство в съдебната му фаза. Моли за отхвърляне на иска.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните и съобразно нормата на чл. 269 ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

На 20.10.2016г. ищецът Р. Д. е привлечен в качеството му на обвиняем по ДП № *** ЗМК № ********г. по описа СДВР, пр. пр. № ******г. на СП за престъпления по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1 вр. чл. 18, ал.

1 НК (изнудване), като му е взета и МНО „Подписка“, изразяваща се в поемане на задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. На същата дата е разпитан в това му качество и му е предявено разследването.

В хода на наказателното производство в досъдебната му фаза други процесуални действия с участието на ищеца в качеството му на обвиняем не са извършвани.

Обвинителния акт срещу Р. Д. първоначално e внесен в СНС на 23.02.2017г. като производството е прекратено и изпратено на СГС, който е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Последният е изпратил делото обратно на СНС, който е образувал НОХД № ********г.

По н. о. х. д. № ******** год. по описа на СНС в периода 28.06.2027 год.

3

– 29.03.2018 год. са проведени четири открити съдебни заседания, три от тях – във фаза на съдебно следствие, в които са събирани и проверявани доказателства, в последното съдебно заседание на 29.03.2018 год. е постановена и присъда от 29.03.2018г., с която ищецът Р. Д. е признат за виновен по повдигнатите му обвинения за извършени на неустановена дата през 2008г. и през м. април 2009г. престъпления по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. Ищецът лично е взел участие в проведените четири открити съдебни заседания.

Осъдителната присъда е обжалвана от ищеца и с присъда от ********г., постановена по ВНОХД № ********г. по описа на АСНС е отменена изцяло и вместо това е постановена нова, с която ищецът е оправдан по повдигнатите му обвинения. По в. н. о. х. д. № ******** год. по описа на АСНС са проведени две открити съдебни заседания, в които ищецът лично е взел участие.

С Решение № 93/20.05.2019г., постановено по КНД № *********г. по описа на ВКС на РБ, протестираната от ПРБ оправдателна присъда е оставена в сила.

Видно от приложеното удостоверение за съдимост, ищецът е неосъждан.

За установяване на твърдените неимуществени вреди ищецът е ангажирал гласни доказателства по делото посредством разпита на свидетелите Е.Д. Д.а (съпруга на ищеца) и Ю.Н.И., без родство с ищеца и без дела със страните.

Свидетелката Д.а разказва, че всичко започнало през 2016г., когато съпругът ѝ го извикали в полицията в гр. С. да дава показания. Той ѝ разказал как бил неправилно обвинен от друго лице. Кошмарът започнал, когато бил осъден от СНС за нещо, което не е извършил. От спокоен и весел човек, мъжът ѝ станал нервен, избухлив и притеснен за здравето си. Притеснявал се за това, че може да им отнемат имуществото и семейството му да остане на улицата, което го съсипало емоционално. Затворил се в себе си. Вечерно време не можел да спи. Имал проблеми с колеги. Приятелите му се отдръпнали от него. От постоянния страх, неспокойство и нервност развил заболяване.

Получил диабет и приемал инсулин сутрин, обед и вечер, вследствие на което зрението му се влошило. Крайниците му били целите в петна. Кръвното му постоянно варирало. Няколко пъти са викали Бърза помощ, вкл. тя лично го е карала до там. Правил кризи като му паднела захарта. Споделя, че здравословните проблеми се влошават, а психическите малко отшумяват вследствие на оправдателната присъда, до който момент не смеели да споделят на родителите си за случващото се.

Свидетелят И. разказва, че познава ищеца от 20 години от жената, с която живее на семейни начала – сестра на съпругата му. Чувал е, че ищецът има проблеми с правосъдието. В края на 2022г. разбрал, че бил измамен от някакви хора. Знае, че са го осъдили, но след това оправдали. Променил се доста като характер. От стреса и уплахата се поболял. Станал по-затворен и бил изпаднал в страхова невроза да не му вземат имуществото и семейството му да остане на улицата. Това, което е чувал лично от ищеца са проблеми с 4 кръвното и очите. Имал затруднения с намирането на работа, тъй като ходил често в гр. С. по дела и затова работил „на парче“. Бил избягван. Споделя още, че е изнервен и се кара с хората за нищо, вкл. и със свидетеля. Крещял и викал, бил напрегнат. Преди тези дела не бил такъв. Излага, че няма причина да се отдръпва от ищеца, но той самият се изолирал от уплахата, стреса и напрежението. Трудно си намирал работа, като последно продавал телефони втора употреба.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д.а в частта им, в която тя посочва, че вследствие на наказателното производство срещу ищеца, същият се разболял и получил диабет, имал проблеми с кръвното и с очите, тъй като в тяхна подкрепа не са ангажирани никакви доказателства, които да установяват причинно-следствената връзка между предприетата срещу ищеца наказателна репресия и твърдените да са настъпили вследствие на нея описаните от свидетелката здравословни проблеми.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Обжалваното решение е влязло в сила в частта му, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищеца на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 4 000 лв., представляваща дължимо от ответника, в качеството му на правозащитен орган, обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в тежък стрес, страх, опозоряване на доброто му име в обществото, уронване на авторитета, достойнството и личния му престиж и влошаване на здравословното му състояние, от воденето срещу него наказателно производство по ДП № *** ЗМК ******** г. по описа на СДРВ, Преписка № ****** г. на СП г., НОХД № ******* г., НОХД № ******** г. по описа на СНС, ВНОХД № ******** г. по описа на АСНС и КНД № ********* г. по описа на ВКС на РБ, по което е оправдан, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 18.07.2020г. до окончателното й изплащане.