Решение № 6302 от 09.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6302 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110134712 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. М.К., срещу „Аскалон“ ЕООД, с ЕИК: 204900757, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 685.62 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот – магазин, находящ се в гр.

София, общ. Триадица, бул. Витоша, № 184, бл. 24 парт. етаж /аб. № 373000; номер инсталация 4000031216/, от които 1/ главница за топлинна енергия в размер на 558.16 лева за периода от 01.05.2020 г. до 28.02.2021 г. вкл, и 116.02 лева – обезщетение за забава за периода от 01.07.2020 г. до 27.01.2023 г., 2/главница за услугата дялово разпределение в размер на 9 лева за периода от 01.06.2020 г. до 31.10.2020 г. вкл, и 2.44 лева – обезщетение за забава за периода от 31.07.2020 г. до 27.01.2023 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 7134/2023 г. на СРС – 09.02.2023 г. до окончателното плащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответното дружество било наемател на имот в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), за която ищецът е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване, а от ФДР е извършвана услугата дялово разпределение. В тази връзка ищецът отправил покана до ответника и помежду им бил сключен договор при ОУ – за продажба на топлинна енергия – договор № 42534/373000 от 10.05.2019 г. със 1 срок на действие от 21.02.2019 г. до 20.02.2021 г. – по силата на § , т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, доколкото ответникът бил потребител на топлинна енергия за стопански нужди като ЮЛ. С този договор при ОУ ясно се уреждали правата и задълженията на страните, доставката, редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинната енергия, отговорността при неизпълнение и др. Предвид това, че имотът бил в топлоснабдена сграда дружеството доставило топлинна енергия и енергия за подгряване на гореща вода, съответно осигурило услугата дялово разпределение. Ответникът обаче така и не заплатил начислените му суми.

Доколкото за дължимостта на сумите били издадени фактури, които ответникът не заплатил в срока по ОУ на дружеството, то същият изпаднал в забава. С тези аргументи се иска уважаване на претенциите.

С исковата молба са представени: договор № 42534/373000 от 10.05.2019 г., ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София, писмо за неплатени задължения, заявление за откриване на партида и декларация, договор за наем на недвижим имот от 21.02.2019 г., нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот, удостоверение за идентичност на административни адреси, договор между ищеца и ФДР, извлечение от сметка, договор между СЕС и ФДР от 27.03.2002 г., протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 05.03.2002 г.,

Препис от исковата молба е връчен на ответника. От същия в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват като недопустими, евентуално по основание и размер.

По отношение на допустимостта се сочи, че към исковата молба не бил приложен документ за държавна такса. Поддържа се и че методиката, въз основа на която се изчислявали процесните вземания, била отменена с решение на ВАС. В тази връзка се обръща внимание, че наредба № 16334/06.04.2007 г. била отменена в частта относно зависимостта /формулата/, приета в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост.

По отношение основателността се твърди, че част от документите по делото, приложени към исковата молба, били относими към друг имот, различен от процесня. Не били представени и фактури за процесния период.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално частично отхвърлени.

С определение № 36321/13.10.2023 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Бруната“ ООД, с ЕИК: 041029500. Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение –изравнителна сметка и документи за техническа изправност на СТИ.

Изготвена и приета е и съдебно техническа експертиза с вх. № 31881/01.02.2024 г. и съдебно счетоводна експертиза с вх. № 70118/01.03.2024 г.

В съдебно заседание, проведено на 12.03.2024 г., процесуалният 2 представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Ответното дружество не изпраща представител в насроченото по делото открито съдебно заседание.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 8071/16.03.2023 г. по ч.гр.д. № 7134/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника, който от своя страна е депозирал възражение срещу същата.

Страните не спорят, а и от представено по делото копие от договор № 42534/373000 от 10.05.2019 г., ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София и заявление за откриване на партида от 10.05.2019 г. се установява, че между ищеца като продавач и ответника като купувач е налице облигационно отношение по повод продажба на топлинна енергия за имот с адрес: гр.

София, общ. Триадица, бул. Витоша, № 184, бл. 24, магазин на парт. етаж с аб. № 373000. Договорът е със срок на действие от 21.02.2019 г. до 20.02.2021 г.

Видно от договор за наем на недвижим имот от 21.02.2019 г. ответното дружество „Аскалон“ ЕООД като наемател е сключило договор за наем на магазин с адрес: гр. София, общ. Триадица, бул. Витоша, № 184, бл. 24, на парт. етаж – като изричен срок не е уговорен.

От писмо от 30.06.2022 г. отправено от ищеца до ответника се установява, че ищецът е уведомил ответното дружество за размера на начислените му, но незаплатени задължения за имот с адрес: гр. София, общ.

Триадица, бул. Витоша, № 184, бл. 24, магазин на парт. етаж с номер на инсталация 4000031216.

От представено по делото извлечение от сметка /л. 32 / се установява, че процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер 558.16 лева е формирана от 5 на брой фактури: 1/ фактура № 1100210097 за сумата о т 4.60 лева за м.05.2020 г.; 2/ фактура № 1100408346 за сумата от 129.93 лева за м.11.2020 г.; 3/ фактура № 1100436971 за сумата от 126.70 лева за м.12.2020 г.; 4/ фактура № 1100465171 за сумата от 131.14 лева за м.01.2021 г.; 5/ фактура № 1100493533 за сумата от 120.50 лева за м.02.2021 г. и изравнителна сметка, възлизаща на 5.05 лева и една допълнителна изравнителна сметка за същия отоплителен сезон – възлизащи на 40.34 лева – фактури № 1013981484 и № 1100862574.

Няма данни издадените по делото фактури да са връчени на ответника.

3

Писмото – покана от 30.06.2022 г. с дължими суми обаче е връчено на ответника – на 05.07.2022 г.

От договор между СЕС и ФДР от 2 7.03.2002 г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 05.03.2002 г. се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Бруната“ ООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период.

Действително представените документи са за сграда на № 186 на бул.

Витоша, но от представената по делото изравнителна сметка е видно, че абонатният номер с титуляр ответното дружество административно е заведен като обект, находящ се на бул. Витоша № 186.

По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза, от която се установява, че през процесния период измервателните уреди са преминали задължителните метрологични проверки и съответстват на одобрения тип, годни да се използват за търговски измерване, а показанията им могат да се счетат за достоверни. Налице е неясна годност на уредите – но същата засяга съвсем кратък период и сумата за същия възлиза на 3.71 лева. Тази сума не се отразява на цялостния размер на исковата претенция за процесния период – доколкото според вещото лице, начислената за последния период сума възлиза на 585.46 лева /с приспаднати 3.71 лева/, а ищецът претендира сумата от 558.16 лева.

Вещото лице не е установило сумите по документите към исковата молба да се отнасят към друг клиент на ищеца, различен от ответното дружество.

От изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза /ССчетЕ/ се установява, че в процесния период са издавани редовно фактури, но плащания от ответника не са постъпвали.

Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и осигурена услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 8071/16.03.2023 г. за 4 изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7134/2023 г. по описа на СРС.

По допустимостта:

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тази връзка възражението за недопустимост на исковете, релевирано от ответника, следва да се приеме за неоснователно. Налице е съвпадение в основанието на претенцията по исковото и по заповедното дело. Към исковата молба освен това е налице и доказателство за внесена държавна такса – в дължимия размер от 25 лева съобразно цената на исковете.

По основателността:

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия и услуга „дялово разпределение“ съответно и тяхната стойност.

В настоящия случай първият спорен по делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение, че част от представените към исковата молба документи не касаели имота, относно който се претендират суми от ответното дружество.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. На следващо място разпоредбата на § 1 т. 33а от ДР на ЗЕ / в сила от 17.07.2012 г./ предвижда, че „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Освен това в чл. 3, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за небитови нужди от „Топлофикация – София” ЕАД е записано, че купувач на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде всяко физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. От своя страна ал. 3 предвижда, че купувачи, извършващи стопанска дейност или упражняващи свободна професия в сгради в режим на етажна собственост, които ползват топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване сключват писмени договори за продажба на топлинна енергия с продавача и при съответно спазване на изискванията на ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия за небитови нужди. От посочените разпоредби следва извод, че купувач на топлинна енергия е собственикът, респективно 5 физическото лице/юридическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, както и лицето, което купува топлинна енергия за небитови нужди.