Решение № 31 от 31.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Стара Загора, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от П. Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20245500500045 по описа за 2024 година

Производството е по чл.433- 437 от ГПК.

Делото е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.436, ал.1, изр.1 от ГПК жалба вх.№ 190/09.01.2024г. от длъжницата Г. Г. Д. от гр.С.З. срещу Постановление за разноските от 22.12.2023г. по изп.д.№ 199/2023г. на ЧСИ И.Б., с рег.№ 869 на КЧСИ- София и район на действиерайона на ОС- Ст.Загора. Жалбоподателката излага подборни фактически и правни доводи, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, понеже е била заплатила паричното си задължение към взискателя по предявения срещу нея изпълнителен лист още преди получаване на съобщението за образуването на изпълнително дело, поради което същото е следвало да бъде прекратено, а разноските да останат за сметка на недобросъвестния взискател.

Изложени са и доводи, че съдебният изпълнител/ЧСИ/ не се е произнесъл по цялото й искане, а само бил намалил размера на подлежащото на събиране, като разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира се отмяна на обжалваното Постановление и за присъждането на разноски в настоящото производство.

В законоустановения 3- дневен срок по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят П. В. Д. от гр.С.З. не е подал възражение против тази ч.жалба.

В писмените си Мотиви изх.№ 1114/19.01.2023г. по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ изразява становище за неоснователност на направените в ч.жалба оплаквания.

След запознаване със становищата на длъжницата- жалбоподателка, с мотивите на ЧСИ, въз основа на представените доказателства и с оглед 1 приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, въззивният съд намира за установено по безспорен начин от фактическа страна следното:

От материалите по приложеното актуално копие на висящото изп.д.№ 202386940400199 на ЧСИ И.Б., с рег.№ 869 на КЧСИ- София и район на действие- района на ОС- Ст.Загора се установява, че изпълнителното производство е образувано на 17.10.2023 г. по молба на взискателя- кредитор П. В. Д. от гр.С.З. въз основа на изпълнителен лист № 951/06.10.2023г. по приключеното гр.д.№ 1415/2023г. по описа на РС- Ст.Загора, с който е разпоредено длъжницата - жалбоподателка Г. Г. Д. да заплати на взискателя П. В. Д./и двамата от гр.С.З./ сумата от общо 250 лв. С постановлението си за образуване на изпълнителното дело /озаглавено разпореждане/ ЧСИ е приел като разноски по делото адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя и допълнителни разноски за банкови комисионни и пощенски услуги в размер на общо 40 лв., като на същата тази дата/17.10.2023г./ е била изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжницата- жалбоподателка Г. Г. Д. от гр.С.З., с което тя е била изрично писмено уведомен, че следва да заплати сума в общ размер на общо 1 076, 80 лв., от която основно задължение от 250 лв., 40 лв. присъдени разноски и 192 лв. разноски по и.д., както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 94, 80 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По изп.дело няма никакви данни за факта и за датата на евентуалното получаване на поканата за доброволно изпълнение от длъжницата Г. Д..

Ведно с поканата за доброволно изпълнение са наложени запори върху трудовото възнаграждение и на паричните наличности в банкова сметка на Г.

Г. Д. общо за сумата 1 076, 80 лв., като запорното съобщение е получено от работодателя на 19.10.2023г. Един ден преди това- на 18.10.2023г. длъжницата Г. Г. Д. е подала свое писмено искане до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на всички наложени и запори, като е представила системен бон от „Български пощи“- ЕАД, от който е видно, че още един ден преди това /на 17.10.2023г./ е наредила чрез пощенска услуга заплащането на дължимата сума от 250 лв. на длъжника П. В. Д. от гр.С.З., но той въобще не я е потърсил в съответната пощенска станция и не я получил до настоящия момент. Но ЧСИ е връчил това искане от длъжницата на взискателя за становище, но няма данни по изп.дело да е налице някакво произнасяне от органа на принудително изпълнение/ЧСИ/ по това искане.

С последваща писмена Молба от 23.10.2023г. длъжницатажалбоподателка Г. Г. Д. отново е уведомила ЧСИ, че е платила изцяло паричното си задължение към взискателя още преди тя да получи съобщение за образуваното против нея изп.дело и поради това изрично е поискала разноските по изпълнението да останат изцяло за сметка на взискателя.

Възразила е и за прекомерност на приетото, като разноски по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника- адвокат на взискателя.

На 22.12.2023г. е постановено обжалваното процесно Постановление на ЧСИ, с което той се е произнесъл по предходната й молба, като е намалил 2 приетия по делото адв. хонорар за взискателя от реално плетените 500 лв. на минимално дължимите според него 400 лв. и е разпоредил преизчисляване на дължимата по делото такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, въззивният ОССт.Загора прави следните правни изводи :

Съдът намира, че ч.жалба е процесуално допустима, понеже е подадена от процесуално легитимирани лица/длъжница/, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ, в предвидения от закона срок за обжалване и в предвидената в закона писмена форма.

Разгледана по същество, ч.жалбата се явява изцяло основателна, обоснована и доказана, поради следните фактически и правни съображения :

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на взискателя в случаите, когато изп.дело се прекрати на някое от законовите основания по чл.433 от ГПК.

В конкретният случай не е налице произнасяне на ЧСИ И.Б. по направеното от Г. Г. Д. искане за прекратяване на производството, а този въпрос е преюдициален по отношение на въпроса за разноските по изпълнението. Не е налице и произнасяне по свързания с исканото прекратяване въпроса за възлагането на разноските в тежест на взискателя, направено с молбата от 23.10.2023г. С обжалваното Постановление ЧСИ се е произнесъл единствено по възражението за прекомерност на приетото като разноски по изпълнението адв.възнаграждение на пълномощника- адвокат на взискателя, като липсва конкретно каквато и да е негово изрично произнасяне и за другите дължими разноски- таксите в полза на ЧСИ, в т.ч. и таксата му по т.26 от ТТРЗЧСИ. Въпросът за прекомерността на адвокатското възнаграждение, респ. съдебният контрол на преценката на ЧСИ по това възражение, е обусловен от решаване на въпроса дали длъжницата въобще дължи разноските по изпълнението, а подобно произнасяне от страна на ЧСИ очевидно въобще не е налице.

Съгласно нормата на чл.2 от ГПК/приложима и в изпълнителното производство/, съдилищата/както и ЧСИ/ са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права и интереси. Нарушението на този основен принцип на гражданското съдопроизводство обуславя незаконосъобразността и на обжалваното постановление от 22.12.2023г., понеже ЧСИ не е разгледал двете отделни писмени искания на длъжницата Г. Г. Д. за прекратяване на изпълнителното дело и възлагане на разноските по изпълнението в тежест на взискателя. В производството по обжалване на действията на ЧСИ по реда на чл.435 от ГПК настоящият въззивен ОС- Ст.Загора изпълнява функциите на контролноотменителна инстанция, която следи за процесуалната законосъобразност на обжалваното действие на органа на принудително изпълнение/в случая ЧСИ/.

В конкретния случай Постановлението за разноските от 22.12.2023г. се явява изцяло незаконосъобразно, понеже с него ЧСИ се е произнесла само по част от двете исканията на взискателката /жалбоподателка/, с което е била 3 надлежно сезирана от нея, които се явяват обусловени от разрешаването на основния въпрос, касаещ прекратяване на изп.дело и от там евентуалните разноските по изпълнението. Ето защо атакуваното Постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, немотивирано и неправилно, ведно с всички законни последици от това.

Видно от материалите по приложеното заверено пълно копие на изп.дело, длъжницата /жалбоподателка/, самата инициираща Молба за образуване на изп.дело е от 12.10.2023г. въз основа на Молба вх.№ 13448/12.10.2023г. на взискателя/л.1 от изп.дело/, изп.дело е било образувано 5 дни по- късно на 17.10.2023г./Видно от Разпореждане на л.7 от делото/.

Като длъжницата е изпратила с пощенски запис процесната дължима сума/главница/ от 250 лв. на взискателя/кредитор/ 5 дни след подаване на Молбата за образуване на изп.дело на 17.10.2023г./л.16 и л.23 от изп.дело/, която сума той не е получил поне до 04.12.2023г.- видно от писмо изх.№ 94-976-1/07.12.2023г./л.43 от изп.дело/, което се потвърждава и от Искане вх.№ 84/03.01.2-24г. на длъжницата до ЧСИ/л.42 от изп.дело/.

Поканата за доброволно изпълнение е с изп.№ 14376/17.10.2023г./л.12 от делото/, липсва конкретна дата на връчването й на длъжницата /жалбоподателка/, но това е станало най- късно на следващата дата/18.10.2023г., когато тя е входирала свое писмено Искане вх.№ 13612/18.10.2023г./л.15 от изп.дело/, с което иска от ЧСИ да вземе предвид вече направеното от нея плащане с пощенски запис на дължимата сума от 250 лв. на длъжника, поради което моли да се прекрати изп.дело и да вдигне всички запори срещу нея.

Следователно длъжницата /жалбоподателка/ Г. Д. и заплатила на кредитора си/взискателя/ дължимата сума от 250 лв. главница с пощенски запис преди да й бъде връчено съобщението за доброволно изпълнение/тоест преди образуване на изп.дело против нея/, поради което тя не дължи на взискателя си П. Д. никакви негови разноски по изп.дело и за адв. хонорар/независимо от размера му/, както и не дължи на ЧСИ никакви разноски по това изп.дело. Ако такива се дължат на ЧСИ, задължения за тях има единствено и само взискателят Д., който неоснователно е образувал това изп.дело и с поведението си без основание е довел до разноски на длъжницата /жалбоподателка/ и до задължения относно изпълнението спрямо ЧСИ.

Предвид което атакуваното Постановление от 22.12.2023г./л.39 от изп.д./ се явява напълно неоснователно, незаконосъобразно и неправилно, и следва да се отмени изцяло, ведно с всички законни последици от това.

С оглед гореизложеното, тъй като жалбоподателката /длъжница/ предвид своевременното заплащане на дължимата сума от 250 лв. не е станала повод за неправилното образуване на изп.дело, на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.2, чл.79, ал.1, т.1 и чл.433, ал.1, тоя не дължи на взискателя и на ЧСИ никакви разноски по изп.дело и по настоящото в.гр.дело.

Съгласно императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по4 нататъшно самостоятелно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.437, ал.4, изр.1 и 2 във вр. с чл.273, чл.78, ал.2, чл.79, ал.1, т.1 и чл.433, ал.1 от ГПК, въззивният ОССт.Загора РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Постановление за разноските от 22.12.2023г. по изп.д.№ 199/2023г. на ЧСИ И.Б., с рег.№ 869 на КЧСИ- гр.София и район на действие- района на ОС- Ст.Загора.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5