Определение № 1855 от 17.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1855 гр. Варна, 17.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20263100500491 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4987/21.01.2026г., подадена от Община Варна срещу решение № 124/12.01.2026г., постановено по гр.д. № 3837/2025г. по описа на РС-Варна, 52 състав, в частта, с която е осъдена, на основание чл. 49 от ЗЗД, Община Варна, адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43 да заплати на Г. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ул. **********, сумата от 4825,89 лева (Четири хиляди осемстотин двадесет и пет лева и 89 стотинки)/2467,44 евро (Две хиляди четиристотин шестдесет и седем евро и 89 евроцента), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в цялостно увреждане на собствения на ищеца лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, рег. № **********, настъпило на 26.07.2024 г. в резултат на паднало върху автомобила дърво в островната зона до **********, представляваща ПИ с идентификатор **********.79 по КК и КР на гр. Варна, публична общинска собственост, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 25.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Въззивникът излага, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до погрешни изводи за основателност и доказаност на исковата претенция. Счита, че неправилно съдът позовавайки се на гласните доказателства е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, както и че процесният автомобил е бил отремонтиран и в добро състояние преди датата на инцидента, като излага подробен коментар 1 на свидетелските показания. Въззивникът счита още, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба за организация на движението на територията на Община Варна. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Г. Х. К., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият също излага коментар на свидетелските показания и събраните по делото писмени доказателства. По отношение на чл.25, ал.1 от Наредба за организация на движението на територията на Община Варна сочи, че следва да се тълкува систематично с ал. 2 на същата разпоредба, в която са изброени хипотезите на забранено паркиране. Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено, както и на процесуалния представител да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

Постъпила е още насрещна въззивна жалба вх.№ 13560/18.02.2026г., подадена от Г. Х. К., ЕГН ********** срещу решение № 124/12.01.2026г., постановено по гр.д. № 3837/2025г. по описа на РС-Варна, 52 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ул. **********, срещу Община Варна, Булстат 000093442, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „8-ми Приморски полк“ № 43, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предно дясно огледало, предно стъкло, предно дясно триъгълно стъкло, заден десен панел, основа заден десен панел, стъкло заден десен панел, дясна релса таван, заден десен стоп, таван, тапицерия таван, тапет багажник среден, стоп заден капак, заден ляв панел, основа заден ляв панел, стъкло заден ляв панел, лява релса таван и преден капак на собствения на ищеца лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туран“, рег. № **********, настъпили на 26.07.2024 г. в резултат на паднало върху автомобила дърво в островната зона до **********, представляваща ПИ с идентификатор **********.79 по КК и КР на гр. Варна, публична общинска собственост, в частта за разликата над 2467,44 евро (равностойност на 4825,89 лева) до размера от 2886,70 евро (равностойност на 5645,89 лева).

В насрещната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част. Излага се, че първоинстанционният съд правилно е приел за доказан извършения на автомобил съществен ремонт няколко месеца преди инцидента, но неправилно е достигнал до извод, че това обстоятелство не обосновава по-висока от средната пазарна цена.

Жалбоподателят счита, че дължимото обезщетение следва да бъде определено съобразно т.5 от последното депозирано по делото заключение, а именно в размер на 2886,70 евро (равностойност на 5645,89 лева), достигнат след приспадане от средната пазарна цена от 6290 лева на цената за скрап от 644,11 лева. Отправя искане решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена до размера от 2886,70 евро, както и за присъждане на направените по делото разноски за платена държавна такса, а на процесуалния представител 2 да бъде присъдено възнаграждение по чл.38 от ЗА.

В законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, с който същата се оспорва като неоснователна, като се излагат съображения, които са наведени и във въззивната жалба на Община Варна по отношение на твърденията за осъществен ремонт. Моли решението в посочената част да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, а насрещната такава – в срока по чл.263, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК, и двете от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба въззивна жалба вх.№ 4987/21.01.2026г., подадена от Община Варна и насрещна въззивна жалба вх.

№ 13560/18.02.2026г., подадена от Г. Х. К., ЕГН **********, и двете срещу решение № 124/12.01.2026г., постановено по гр.д. № 3837/2025г. по описа на РС-Варна, 52 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2026г. от 13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на страните се връчат и преписи от отговорите на въззивните жалби.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. За контакт с Координатора на Центъра към ОС – Варна Н.В: тел. ***, ел. поща: [email protected]. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3