Решение № 345 от 18.02.2026, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- Административно дело 13/2026
- Вид
- Решение № 345
- Подписан
- 18.02.2026
- В сила
- 18.02.2026
- Състав
- Ивайло Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 10, ал. 6 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 3 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 3, т. 5 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 4а · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 7 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 7, ал. 1 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 2, ал. 6 · Закон за социално подпомагане
- чл. 39, ал. 1, т. 4 · Закон за убежището и бежанците
РЕШЕНИЕ
№ 345
Перник, 18.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - I състав, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ административно дело № 20267160700013 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/.
Образувано е по жалба на О. А., с [ЛНЧ], чрез адвокат Я. К., с адрес [населено място], [улица]против Заповед № ЗСПД/Д-РК-РМ/1678 от 29.12.2025 година, издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ Р., с която е отказано предоставяне на месечна социална помощ за отглеждане на двете малолетни деца до навършване на средното образувание, но не повече от [възраст] възраст по чл. 7 от ЗСПД.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с норми от европейското и международното право. Моли съда да отмени оспорената заповед и върне преписката за ново произнасяне.
В проведеното съдебно заседание на 16.02.2026 година жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на 16.02.2026 година ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Р. редовно призован не се явява, представлява се от старши юрисконсулт В. Н., който оспорва жалбата, като неоснователна.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
На 17.12.2025 година О. А. е подал в дирекция „Социално подпомагане“ Р. заявление – декларация вх. № ЗСПД-Д-РК-РМ-1678 за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст по чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца. Към заявлението са приложени писмени доказателства от „***“ ЕООД и детска градина „***“ [населено място].
Със Заповед № ЗСПД/Д-РК-РМ/1678 от 29.12.2025 година, издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ Р., на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД е отказано предоставяне на месечна социална помощ за отглеждане на двете малолетни деца до навършване на средното образувание, но не повече от [възраст] възраст по чл. 7 от ЗСПД. Заповедта е мотивирана, като основанието за отказ е, че няма сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.
При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорения акт, против заповед, подлежаща на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 4, във връзка с ал. 5 от ЗСПД, в изискуемата писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел.
В разпоредбата на чл. 3 от ЗСПД е очертан кръгът на лицата, на които е предоставено право на семейни помощи за деца, като според т. 5 към тях се причисляват и бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. От своя страна, нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ регламентира, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което според чл. 2, ал. 6 от ЗСП включва само социалните помощи по този закон. Очевидно случаят не попада в приложното поле на нито една от двете разпоредби, но това не означава, че жалбоподателя няма право на месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, което следва от общия разум на приложимите вътрешни и общностни норми в областта на закрилата на детето и временната закрила на чужденците.
Съгласно чл. 2, § 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. В преамбюла на Конвенцията е записано, че децата се нуждаят от специални гаранции и грижи, а на семейството като естествена среда за израстването и благосъстоянието им трябва да бъде оказвана необходимата защита и съдействие, за да може пълноценно да поеме своята отговорност в обществото. Според разпоредбите в Конвенцията държавите – страни по нея, осигуряват в максимално възможна степен развитието на детето, като зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите му.
Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Конвенцията предвижда, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателните органи. Съгласно § 2 на същия член държавите – страни по Конвецията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.
Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е уредено, че държавите – страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите – страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел подпомагане на родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.
Няма спор, че жалбоподателя и неговите малолетни деца се ползват с временната закрила като украински граждани видно от регистрационната карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********.
Съгласно съображения 15 и 16 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, задълженията на държавите – членки на ЕС по отношение на условията за прием и пребиваване на лицата, ползващи се с временна закрила, следва да са справедливи и да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. Във връзка с отношението към тези лица държавите – членки са обвързани от задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които те са страна и които забраняват дискриминацията. В нормата на чл. 3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите – членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация. Съгласно чл. 13, § 2 от Директивата държавите – членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила.
Съображение 16 от Решението за изпълнение от 04.03.2022 година прокламира, че временната закрила следва да позволи на разселените лица от Украйна да се ползват в целия Съюз от хармонизирани права, които предлагат адекватно равнище на защита. В съображение 17 е посочено, че решението е съвместимо и може да се прилага в допълнение към националните схеми за временна закрила, за които може да се счита, че прилагат Директивата. Ако националната схема е по – благоприятна, държавата – членка може да продължи да я прилага, доколкото Директивата предвижда възможност държавите – членки да приемат или да запазят по-благоприятни условия за лицата, ползващи се с временна закрила, а ако е по-неблагоприятна, държавата – членка следва да осигури допълнителните права, предвидени в Директивата.
По своята същност семейните помощи за деца по ЗСПД се предоставят с оглед разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага и насърчава отглеждането на децата в семейна среда, да осигурява най – добрия им интерес в съответствие с принципа на Закона за закрила на детето. Една от тези помощи е и месечната помощ за дете по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Тя цели да подкрепи семействата с ниски доходи в отглеждането на техните деца, в това число да покрие част от разходите на родителите за училищното образование на децата им.
От анализа на приложимата нормативна уредба следва изводът, че децата, ползващи се с временна закрила, не могат да се третират по – неблагоприятно от останалите деца, граждани на Република България, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в България, чужденци, на които е предоставено убежище, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи благосъстоянието и правото на жизнен стандарт на тези деца в съответствие с техните висши интереси, поради което следва извода, че и семействата им не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите лица по закон.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че към тези лица ограниченията, предвидени в чл. 3, т. 5 от ЗСПД и чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, противоречат както на Конвенцията и Конституцията, така и на Директивата, поради което и на основание чл. 5 от Конституцията и принципа на примата на европейското право не следва да се прилагат.
Като се е позовал на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, за да постанови процесния акт, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон и неговата цел. С оглед на това оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, а преписката да се изпрати на директора на ДСП Радомир за ново произнасяне по заявлението при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение. След връщане на преписката административният орган следва да прецени дали са налице всички необходими условия на чл. 7 и чл. 4а от ЗСПД за отпускане на търсената помощ и след това да се произнесе по заявлението.
Относно разноските:
Оставя без уважение искането на адвокат Я. К. от АК София за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, тьй като не е осъществила необходимата защита и съдействие по делото, а единствено е изготвила жалба.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РК-РМ/1678 от 29.12.2025 година, издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ Радомир, с която е отказано предоставяне на месечна социална помощ за отглеждане на двете малолетни деца до навършване на средното образувание, но не повече от [възраст] възраст по чл. 7 от ЗСПД, като незаконосъобразна.
Разпечатката съдържа 36 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/468a01e0-7294-48c8-b10d-c64140750ada