Решение № 124 от 19.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Б., 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251200501351 по описа за 2025 година съобрази следното:

Х. А. Х., ЕГН **********, адрес **********, чрез адвокат А. А., обжалва решение № 217 от 24.06.2025 г., постановено по гражданско дело № 587 от 2022 г. на Районен съд Разлог. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован, неправилен и противоречащ на събраните по делото доказателства. Мотивирано първоинстанционният съд стигнал до извода, че в периода от 1998 г. до днес, и двата процесни имота са обработвани и фактическата власт върху тях се е осъществявала от ответницата, нейния съпруг и деца. Изцяло неправилно и необосновано първостепенният съд приел, че ответницата не е демонстрирала по явен и несъмнен начин по отношение на останалите съсобственици, че е променила намерението си за своене по отношение на упражняваната от нея фактическа власт. От разпитаните по делото свидетели се доказало по несъмнен начин, че тя е владяла явно, необезпокоявано и е своила процесните имоти. Свидетелите Т., Ч. и В. категорично заявили, че ответницата владее имотите, че не са виждали ищците в тях и че не е имало спорове помежду им. Ищцовият свидетел Ю.Ю. признал, че имотът в местността Б.р. е присвоен от Х. и неговата баба Х. К.а възразила, че се ползва от тях, като те я изгонили и завзели имота. Другият ищцов свидетел Д.С. потвърдил, че ответницата е обработвала имота в местността Б.р. въпреки несъгласието на останалите съсобственици. С тези си действия същата по категоричен начин 1 демонстрирала своене на имота спрямо останалите съсобственици. Съгласно трайната съдебна практика, превръщането на държането във владение не изисквало някакъв специален акт. Когато всеки от съсобствениците установял самостоятелна власт върху конкретен имот, постоянно го стопанисвал и го обработвал със семейството си, със знанието и без възражение на останалите, и при липса на спорове относно ползването и стопанисване на имотите, и без претенции за упражняване на права на съсобственик, това били действия, които, преценени комплексно, демонстрирали промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. Тези действия покривали съдържанието на правото на собственост и при съчетаното им проявление установявали признаците на владението, защото били явни, несмутени и непрекъснати. Противопоставянето и оспорването на начина на фактическа власт след изтичане на придобивната давност били без значение, тъй като позоваването на давността не било елемент от фактическия състав на придобиването по давност. Същественото било действията на своене, които покривали съдържанието на правото на собственост, да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имотът се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него. От разпитаните свидетели се доказало по несъмнен начин, че ответницата е осъществявала фактическа власт върху имота и не е допускала нито ищците в него, нито който и да било другиго, с което демонстрирала явно и непрекъснато владение върху имотите. За целия период от 1998 г. до настоящия момент тя не загубила владението върху имотите и никой не го оспорвал. Същата извършвала действия, с които обективирала спрямо всички намерението да владее имотите за себе си. Първоинстанционният съд извършил едностранчив и необоснован анализ на събраните по делото доказателства. Гласните доказателства, събрани по спора, не били обсъдени в тяхната съвкупност. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се направените разноски.

Подаден е отговор от А. И. Ч., ЕГН **********, адрес с. К., общ. Б., обл. Б., Ф.

А. Ш., ЕГН **********, адрес с. К., общ. Б., обл. Б., и Н. А. Ф., ЕГН **********, адрес **********, чрез адвокат А. Д.. В него се изтъква, че въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното с нея решение било правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд обосновано приел, че от събраните по делото доказателства не се установява Х. Х. да е демонстрирала по явен и несъмнен начин по отношение на останалите собственици сънаследници, че е променила намерението си за своене по отношение на упражняваната от нея фактическа власт. От разпитаните по делото свидетели не се доказвало по несъмнен начин, че същата е извършвала действия, с които е обективирана спрямо всички намерението да владее имотите за себе си. При постановяване на съдебното си решение първоинстанционният съд анализирал отделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и правилно приел, че е останало недоказано в производството, че Х. Х. е демонстрирала по явен и несъмнен начин спрямо останалите съсобственици, 2 че е променила намерението си в своене по отношение на упражняваната от нея фактическа власт и отричане правата на останалите съсобственици върху имотите. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноските за втората инстанция.

М. А. К., ЕГН **********, адрес с. К., общ. Б., обл. Б., не е подал отговор на жалбата.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими.

Не се събираха нови доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.

Окръжната инстанция констатира, че решението на Районен съд Разлог е валидно. Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които регламентират условията за редовност на съдебните актове по съществото на спора. Решението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. То се явява и допустимо. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.

След като анализира приобщения от първата инстанция доказателствен материал, Окръжен съд Б. достигна до същите фактически и правни изводи, поради което препраща към мотивите на Районен съд Разлог, на основание чл.

272 от ГПК.

Ищците основават претенциите си на земеделска реституция, а ответницата се позовава на придобивно давностно владение. Страните имат общ наследодател. Видно е от съдържанието на обжалвания съдебен акт, че първоинстанционният съд обстойно, задълбочено и внимателно е обсъдил събраните по делото доказателства, след което е достигнал до правилния извод, че ответницата не е придобила двата спорни земеделски имота по давност.

Според утвърдената правна доктрина - „Придобиване по давност на недвижими имоти“ от Ц.П., Нов български университет, София, 2015 г., стр.

68-77 - придобиването по давност е един от предвидените в чл. 77 от ЗС способи за придобиване на правото на собственост /titulus acquirendi/. То е институт на вещното право. Фактическият състав на придобивната давност включва упражняването на владение - анимус и корпус. Той се осъществява с извършването на активни, външно обективирани действия, от които може да се направи изводът, че едно лице упражнява фактическата власт върху конкретен имот като свой собствен. Придобиването по давност е оригинерен придобивен способ. Владелецът придобива правото на собственост не от друг правен субект и независимо дали вещното право е принадлежало на трето лице. Придобиването по давност следва да се определи като правомерно юридическо действие. Фактическият му състав включва владение, изтичане на 3 определен срок и позоваване пред съд или нотариус. В този смисъл същият може да бъде определен като смесен /хетерогенен/. Обект на придобиване са само вещни права. Функцията на придобивната давност, най-кратко казано, е да приведе правното положение в съответствие с фактическото, като придаде правно значение на фактическите отношения заради общественото, публичното благо /bono publico/. От гледна точка на собственика следва да се съобрази липсата на интерес от негова страна към вещта, която, в крайна сметка, съчетана с владението на трето лице, има за правен резултат намаляването на имуществото му. Що се отнася до владелеца, функцията е възнаградителна, защото законът му признава и зачита интереса към вещта, положените грижи и направените разходи. Чрез придобиването по давност се избягва и т. нар. „probatio diabolica“, което би направило невъзможно доказването на правото на собственост.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, докладвано от съдията Камелия Маринова, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VIII от ЗС, наименувана „Придобиване и изгубване на вещни права“ и обхващаща разпоредбите на чл. 79-86 от ЗС. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС - в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, и добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти.

Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи. Следователно изискващото се от чл.

120 от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС волеизявление - позоваване, не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС. Това обаче не означава, че правната последица - придобиване на правото на собственост или на друго вещно право - настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Да се приеме, че придобивната давност има действие ex lege, означава, че с оглед разглежданата от общата теория на правото класификация на юридическите факти, като юридически факт придобивната давност да е юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение нормативно да се включват събития от физическия свят или психични състояния без участие на активни съзнателни преживявания на човека.

Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, включва както обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективният елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридически действия, които по определение обхващат като свой елемент както наличието на представи и 4 желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективният елемент от предметното им съдържание/, така и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други, с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективният елемент от предметното им съдържание/.

Съгласно чл. 77 от ЗС, вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона. Принцип в гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане на волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване на яснота по отношение на субектите и обектите на вещните права, с оглед правната сигурност.

Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Чл. 69 от ЗС предполага наличието на намерение да се свои вещта. За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право, в самото вещно право, е необходимо потвърждаване на наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост, или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване правните последици придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законово определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 от ЗС.