Определение № 200 от 23.01.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Бургас, 23.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100502107 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод частни жалби Срещу Определение №559/02.10.25г., постановено по гр.д.№508/25г. по описа на Районен съд Карнобат.

Въззивникът – ищец Н. М. Д., чрез адв. Красен Кръстев обжалва определението в частта, с което е оставено без уважение неговото искане за изменение на постановеното по делото Решение № 173 от 05.08.2025г в частта за разноските.

Въззивникът излага фактически твърдения, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, т.к. първоначалният ответник „Уни Кредит Булбанк“ – АД е оспорил иска и е заявил фактически твърдения за преструктуриране на кредита и завеждане на един и същи договор с различни номенклатури, респ. – образуване на две различни изпълнителни производства. В хода на делото с договор за цесия вземането е било прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ – ЕООД, който е признал иска. Според въззивника, несъответствието в данните, вписани в ЦКР при БНБ, както и оспорването на иска от първоначалния ответник е довело до необходимост от разходи за пътуване до гр.Велико Търново, с оглед запознаване с изпълнителното производство и уточняване на исковата молба. След като тези разходи са били направени, новоконституираният ответник е признал иска.

По жалбата на ищеца е подаден писмен отговор от ответника „ЕОС Матрикс“ – ЕООД, с който същата се оспорва като неоснователна. Според ответника, предявяването на отрицателен установителен иск обръща доказателствената тежест изцяло върху ответника и ищецът не е ангажирал доказателства. Забавянето на делото е било по причина, че исковата молба е била неколкократно оставяне без движение за уточняването й от ищеца, а извършените действия сочели, че процесуалният представител на ищеца не познава изпълнителното дело и изобщо - казуса. С цитиране и позоваване на практика на СЕС, ответникът излага съображения, касаещи размера на адвокатското възнаграждение, който следва да бъде присъден на ищеца.

Въззивникът – ответник „ЕОС Матрикс“ – ЕООД обжалва определението в частта, с което е оставено без уважение неговото искане за изменение на 1 постановеното по делото Решение № 173 от 05.08.2025г в частта за разноските - .

По жалбата на ответника е подаден писмен отговор от ищеца Н. М. Д., който излага съображения, че му се дължат направените съдебно – деловодни разноски и в частност – адвокатско възнаграждение.

Бургаският Окръжен съд, за да се произнесе жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, вр. чл.439, ал.2 ГПК от Н. М. Д. срещу „УниКредит Булбанк“ – АД. Първоначално производството по делото е образувано пред Софийски Градски съд София, пред който е образувано гр.д.

№4667/24г. С Определение №6206/23.04.24г., като е констатирал, че искът е предявен за защита правата на потребител, на осн. чл.113 ГПК, СРС е прекратил производството пред себе си и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд Бургас.

Пред БОС е образувано гр.д.№751/24г. С протоколно определение №1669/21.11.24г., исковата молба е оставена без движение, с указания за индивидуализиране предмета на спора. Постъпило е уточнение вх.№21403/05.12.24г. С Разпореждане №4155/12.12.24г., исковата молба е оставена без движение за обосноваване на правния интерес от водене на иска и за уточнение на вземането.

Постъпило е уточнение вх.№721/14.01.25г. С Определение №107/15.01.25г., производството по делото е прекратено и изпратено на Районен съд Бургас, по арг. от чл.104, т.4 ГПК и с оглед цената на предявените искове.

Пред БРС е образувано гр.д.№830/25г. С Разпореждане №1820/12.02.256г., исковата молба е оставена без движение за обосноваване на правния интерес.

Постъпило е уточнение от 27.02.25г. С Определение №1837/27.03.25г., производството е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд Карнобат, т.к. като е констатирал, че искът е предявен за защита правата на потребител, на осн. чл.113 ГПК.

Пред Районен съд Карнобат е образувано гр.д №508/25г. С Разпореждане №617/30.04.25г., на ищеца са дадени указания във връзка с постъпило искане за замяна на ответника „УниКредит Булбанк“ – АД с „ЕОС Матрикс“ – ЕООД. С молба вх.

№2990/27.05.25г., ищецът е дал съгласие по чл.226, ал..2 ГПК. С Определение №323/02.06.25г., съдът е допуснал замяна на ответника „УниКредит Булбанк“ – АД с „ЕОС Матрикс“ – ЕООД и е прекратил производството по отношение на „УниКредит Булбанк“ – АД. С писмен отговор вх.№3797/03.07.25г., новоконституираният ответник е признал иска. С цитиране и посочване на съдебна практика е поискал да не му се възлагат разноските на ищеца за водене на делото, т.к. не е дал повод за завеждането му. С Молба вх.№3919/09.07.25г., ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска, присъждане на направените разноски, в т.ч. и 3000 лева – адвокатско възнаграждение и е обосновал дължимостта им с посочена съдебна практика.

В съдебно заседание на 10.07.25г. е приключено съдебното дирене и съдебните прения. Постановено е Решение №173/05.08.25г., с което искът е уважен по реда на чл.237 ГПК.

Съдът е намерил, че ответникът е дал повод за завеждане делото и следва да отговаря за разноските по него. Разгледал е направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв. и го е намерил за основателно, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото.

Според съда делото е приключило в едно съдебно заседание, без страните или техните представители да са се явили на него, не са направени доказателствени искания, освен това за прилагане на препис от образуваното изпълнително производство.

Продължителността на производството, която е около една година и половина, не може да се приема като утежняващ признак, за който ответникът да отговаря, доколкото това се дължи на факта, че исковата молба е била оставяна многократно без движение и на ищеца са давани указания да уточни иска си, което пък от своя страна е водило до промяна на подсъдност и ново забавяне. Съдът е намалил възнаграждението от 3000 на 900 лева; възложил е на ответника дължимата държавна такса, от внасянето на която ищецът е бил освободен, в размер на 1098.68лв.

2

Препис от решението е връчен на ищеца на 11.08.25г. На 12.08.25г. е постъпила молба вх.№4580 по чл.248 ГПК. Ищецът е заявил, че искът му е бил предявен съобразно данните, посочени в ЦКР на БНБ, както по отношение на размера, така и до номера на договора за кредит, което е наложило както промяна на подсъдността, така и многократното уточняване на исковата молба. Оспорването на исковата молба е довело до разходи за пътуване до гр.Велико Търново за запознаване с образуваното пред ЧСИ Виктор Георгиев изпълнително дело.

Препис от решението е връчен на ответника на 18.08.25г. на 28.08.25г. е постъпила молба вх.№4955 по чл.248 ГПК. Ответникът е поискал решението да бъде изменено в частта, относно разноските, като тези, направени от ищеца да останат за негова сметка, т.к. ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска.

В тази връзка е посочил и цитирал съдебна практика.

С тук обжалваното определение съдът е приел, че не са налице предпоставките за изменение на решението в частта, относно разноските.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид установените факти, становищата на страните и като съобрази закона намира, че жалбата е основателна. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение жалбата на ответника следва да се каже: правен интерес от защита по исков път имат както лицата, чиито права неоснователно се отричат, така и лицата, срещу които неоснователно се претендират права или на което се вменяват задължения. Надлежен ответник в първия случай е лицето, което оспорва правата, а във втория – лицето, което претендира неоснователно права или вземания. Ако в хода на производството ответникът изпълни, признае претенцията или преустанови неоснователната си претенция, същият може да се освободи от разноски само, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

В настоящия случай, макар извънсъдебното поведение на новоконституираният ответник да е било пасивно – същият не е претендирал с изпълнително дело събиране на процесното вземане, това вземане е било съдебно установено. Така по отношение на ищеца – длъжник са съществували предпоставки във всеки един момент кредиторът да поиска изпълнение. Поради това редът му за защита е предявяване на отрицателен установителен иск за отричане съществуване на вземането, независимо от липсата на активно поведение на кредитора за събирането му. В този смисъл е Определение № 1220 от 5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК, според което „Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.

78, ал. 2 ГПК. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес. Или отнесено към настоящия случай, независимо от липсата на образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора“.

Освен това, до отричане на вземането му по надлежния исков ред, ищецът фигурира като длъжник в Централния кредитния регистър, което допълнително обосновава правния му интерес от искова защита. Обстоятелство, че ответникът е признал иска е взето предвид от КРС, който е уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, като го е намалил от 3000 на 900 лева. Ето защо Жалбата на ответника е неоснователна.

По отношение на жалбата на ищеца следва да се каже: Съобразно посоченото в Определение №150/16.01.2025 г. по к. т. д. №2767 по описа за 2024 г., при определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът следва да се ръководи от следните примерно изброени критерии: броя на страните и тяхното процесуално качество (дали са ищци или ответници; главни или подпомагащи;

3 типични или процесуални субституенти; дали другарството е обикновено или необходимо); предмета на правния спор (дали са предявени един или няколко искове, вкл. при начално и последващо обективно и субективно съединяване на исковете; броя и вида на релевираните материалноправни възражения; дали е налице отклонение от типичното развитие на гражданския процес с усложнения в страните или предмета на делото); константата, вкл. и задължителната съдебна практика; вида и обема на търсената съдебна защита (какви субективни материални права се защитават – лични или имуществени из областта на различните клонове на частното право, вкл. дали исковете са неоценяеми или защитаваното право е оценяемо в пари – в този случай релевантен би бил и размерът на материалния интерес); вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. и броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал; действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на ответната страна; броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики; когато се обжалва въззивно решение, трябва да се съобразят както броят и смисълът на поставените правни въпроси, обосноваващи допускането на въззивното решение до касационно обжалване, така и релевираните касационни доводи за неправилност на обжалваното решение и пр.