Решение № 413 от 30.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Пловдив, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330100437 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от М. Н. К., ЕГН: **********, с адрес:******, чрез адв. Р. Р., против „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предложение първо ЗЗД - за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3264,16 лева – платена за периода 25.09.2022 г. – 31.12.2024 г. без правно основание по договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** от 15.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Твърди се, че на 15.08.2022г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ******, по силата на който бил отпуснат на ищеца кредит в размер на 4400лв., при лихвен процент по заема - 41.15% и годишни процент разходи – 48,88%, със срок за погасяване 60 месеца. По договора била предвидена и застраховка „Защита на кредита и сметките“ в размер на 2526,00 лв., която сума се включвала в размера на кредита и така той ставал 6962,60лв., върху която сума се начислява посочената лихва от 41,15%. Твърди се, че реално получената сума била 4400 лв., и неправилно застрахователната премия била включена в размера на кредита, но не и при изчисляването на годишния процент на разходи по кредита. Налице било разминаване между посочения размер на ГПР и действително прилагания между страните, тъй като не била включена застраховката „Защита на кредита и сметките“. С исковата молба се посочва, че именно по този начин договорът бил в 1 нарушение на императивното правило на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, което съгласно нормата на чл. 22 води до недействителност на договора за потребителски кредит. Ищецът посочва, че редовно бил изпълнявал задълженията си по договора и редовно внасял кредитните вноски, като към момента на депозиране на исковата молба той бил внесъл 28 вноски, всяка в размер на 273,72лв. или общо 7664,16 лв. Поради, което ищецът счита, че кредиторът дължи връщане на сумата за разликата от реално получената сума от длъжника и изплатената от последния, която разлика се изразява в сумата от 3264,14лв. С оглед изложеното предявява настоящия иск, като моли за неговото уважаване.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковата молба. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на кредитната сделка, като твърди, че уговорената застраховка по кредита била в резултат на договорните отношения между страните и не била задължителна с оглед сключването на договора за потребителски кредит. В тази насока се описва реда за сключване на договора. Ответната страна твърди още, че действително застрахователната премия представлявала разход, но не такъв, който да се включва в ГПР, тъй като застраховката не била условие за сключването на договора, а избрана от ищеца допълнителна услуга. Посочва се още в отговора на исковата молба, че ищецът могъл по всяко време след сключването на застраховката, респ. договора за кредит, да се откаже от застраховката, като застрахователят да му възстанови съответната част от застрахователната премия, за периода, за който застрахователят няма да носи риска повече. Това било уговорено в чл. 10 от Общите условия към застраховката. Моли за отхвърляне на исковете. На свой ред претендира разноски и възразява при евентуалното уважаване на иска за прекомерност на възнаграждението на ищцовата страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Сключването между страните - ищецът като кредитополучател, и ответното дружество като кредитодател, на процесния Договор за потребителски кредит № ****** от дата 15.08.2022 г. не е спорно. Същото се установява и от представените с исковата молба писмени доказателства, а именно подписан екземпляр от договора, ведно с приложенията към него.

Представен е още и Сертификат № 1******2022 за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със застраховател „Кардиф Застраховане“. Приложени са и Стандартан европейски формуляр, Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, както и информационни приложения към договора за застраховка.

По делото са приети и заключения по ССчЕ и ДССчЕ, съгласно които ищецът е получил в заем сумата от 6926,60 лв. по договора, от които 2526,60 лв. са преведени на Кардиф – Животозастраховане по застраховка „Защита на 2 кредита и сметките“, а 4400 лв. са отпуснати на М. К.. Тази сума от 2526,60 лв. била финансирана от кредитора и добавена към отпусната заемна сума, като се погасявала заедно с месечните вноски. Общо платеното по договора от ищеца К. за процесния период 25.09.2022 г. – 31.12.2024 г. било в размер на 7442,04 лв. Вещото лице е посочило, че при изчисляването на ГПР кредиторът е включил разходите за договорна лихва – 9495,80 лв., и разходите за застраховка – 2526,60 лв., като изчислен при отчитането на тези параметри ГПР е в размер на 48,88 %. Изрично се сочи от вещото лице, че сумата за застрахователна премия е включена като част от главницата при изчисляването на ГПР, което прави застраховката финансиран разход по преценка на експерта. При пресмятане на ГПР от страна на вещото лице, като се отчете застраховката като разход по кредита, а не като част от главницата, то процента на разходите на годишна база става 101,785 %.

При тези данни съдът намира следното от правна страна:

С оглед съдържанието на представения договор за потребителски кредит не се установява на ищецът да е отпуснат кредит в размер на 6926,60 лв. Напротив, предоставената сума е в размер на 4400 лв., а разликата от 2526,60 лв. се състои от начислени и преведени на застрахователя застрахователни премии по застраховка „Защита на кредита и сметките“. Тази сума обаче не са част от главницата - заетата сума, а е разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Следователно тя може да се претендира въз основа на договора за кредит, доколкото е начислена съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като такси и премии, съгласно основанието, за което се дължи.

В тази връзка при съобразяване със съдържанието на договора и приложенията към него и предвид възраженията на ответната страна за недействителност на процесния договор за кредит на специалните основания по чл. 22 ЗПК, съдът намира тези възражения за основателни.

Доколкото процесния договор за кредит е сключен с потребител, то приложение в случая намират разпоредбите на ЗПК, вкл. и относно императивно установеното съдържание на договора и отделните хипотези, водещи до невалидност на сделката, както и последиците от тяхното нарушаване.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорите за потребителски кредити задължително следва да съдържат лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. В настоящия случай това правило формално е спазено, доколкото в Договор за потребителски кредит № ****** е посочен ГЛП в размер на 41,05 %. Предвид конкретното съдържание на договора обаче, не е ясно този лихвен процент върху коя сума се начислява. В договора е отразено като размер на кредита първо 4400 лв., а след това - общ размер на кредита от 6926,60 лв., но не е конкретизирано от кредитодателя върху коя от двете суми се начислява възнаградителната лихва. В случая потребителят е заставен да тълкува волята на банката, за да прецени какъв е размерът на 3 дължимото от него възнаграждение за кредитора под формата на договорна лихва. При това положение реално приложимия лихвен процент остава неясно, неточно и не по разбираем начин посочен в договора за кредит, което препятства потребителя ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономически последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение. Изложеното обосновава извода за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Допълнително следва да се отбележи, с оглед и на горните съображения досежно размера на главницата, че в договора липсва ясно разписа методика и начин на формиране на ГПР. Не е посочено каква сума е взета предвид за главница по кредита, дали сумата за застрахователна премия от 2526,60 лв. е приета за разход по кредита, каквато реално представлява, или като част от главницата, което би било незаконосъобразно. Вещото лице по ССчЕ е изтъкнало, че от страна на кредитора е приета сума по кредита, на база на която е изчислен ГПР, в размер на 6926,60 лв., в която се включват и застраховките, които впоследствие пък са добавени и като разход. Предвид това не може да се провери и дали вписания в договора процент на разходите на годишна база - 48,88 %, е действително приложимия такъв в отношенията между страните. Напротив, извод в обратния смисъл, а именно, че този процент не се прилага реално по сделката, може да се аргументира, като се отчете характера на застрахователната премия като разход по кредита и получения при това положения ГПР от 101,785 %, който не съответства на посочения в договора. Последното обосновава извод за нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

С оглед на изложеното съдът намира, че процесния Договор за потребителски кредит № ****** от 15.08.2022г. е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

Доколкото договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, т.е. предоставената заемна сума, явяваща се главница, но не и лихви или други разходи по кредита. Според вещото лице, ищецът е възстановил на кредитора в период 25.09.2022 г. – 31.12.2024 г. сумата в общ размер от 7 442,04 лв. Платени са и суми след дата 31.12.2024 г. от общо 549,91 лв., но същите стоят извън предмета на настоящото дело. След приспадане на дължимата главница от 4 400 лв. се получава платена в повече сума за релевантния период от общо 3 042,04 лв. За плащането на тази сума липсва основание, предвид недействителността на кредитната сделка.

С оглед на горното ще се уважи частично исковата претенцията до размера от 3 042,04 лв., като ще се отхвърли за разликата от пълния предявен размер от 3 264,16 лв.

Като законна последица от уважаването на част от претенцията ще се присъди и законната лихва върху уважената част, считано от депозирането на заявлението в съда.

При този изход на спора право на разноски съразмерно с уважената част на иска има ищецът. В полза на същия ще се присъди сумата от 401,28 лв.

4 съдебно-деловодни разноски, от които 121,69 лв. за държавна такса и 279,59 лв. за внесен депозит за вещо лице, както и сумата от 838,77 лв. за адвокатско възнаграждение. В полза на ответното дружество няма да се присъждат разноски на основание приетото в т. 5 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС, според която европейското законодателство не допуска национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми.

Процесните суми ще се обозначат в диспозитива и с евровата им равностойност по фиксинга на БНБ към датата на приключване на съдебното дирене по делото, предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед обезпечаване бъдещото изпълнение на решението.