Решение № 99 от 09.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Варна, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Родина Б. Петкова в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно административно наказателно дело № 20253100600244 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е образувано по постъпила жалба от адв.Р. И., като пр.представител на обв.С. срещу Решение на ПРС 5-ти от 06.01.2025г. по АНД 435/24г., с което обвиняемата С. И. С. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 от НК, като на осн. чл.378,ал.4,т.1 от НПК и чл.78а, ал.1 от НК била освободена от наказателна отговорност, като и е наложено административно наказание Глоба в размер на 1000/хиляда/лева. Обвиняемата е била осъдена да заплати и сторените по делото разноски.

С жалбата е направено искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което лицето да бъде признато за невиновно по възведеното обвинение. Излагат се съображения за недоказаност на обвинението и допуснати процесуални нарушения още на досъдебна фаза с оглед нарушено право на защита на обвиняемата поради липса на яснота в квалифициращите белези на деянието.

По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция, прокурорът пледира за неоснователност на жалбата, като моли Решението на ПРС да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С молба преди съдебно заседание адв.И. поддържа своята жалба, по наведените в нея възражения.

Обвиняемата С. не се явява редовно призована за съдебно заседание 1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

С. С. и A. A., в период от 2007г. до 18 юни 2023г. живели на семейни начала. От връзката си имали две деца - Д. A., роден през 2015г., който бил със специални нужди и Е.

A., роден през 2016г.. След раздялата С. продължила да живее в жилището им в гр.Провадия, а A. се преместил в с.Добрина. Първоначално децата останали при обвиняемата, като в последствие тя се грижела за Е., а бащата - за Д.. Двамата поддържали редовни контакти, заради децата, които докато били при обв.С., св.A. ежедневно виждал, а след като при нея останал Е. се срещал и с него. След раздялата A. предоставял финасови средства на С. за лични нужди и за детето им. На процесната дата - 03.04.2024г., A. трябвало да вземе от С. Д., който бил при майка си в жилището в гр.Провадия, на *** и да остави Е..

Около 21,00 часа той закарал с автомобила си сина им до дома на обвиняемата. Последната му поискала пари, тъй като на следващия ден трябвало да отиде на лекар. A. отговорил, че ще й даде, но едва преди да тръгне към доктора, след което отишъл до паркирания си пред входа на жилищния блок автомобил на задната седалка, на който бил Д.. В същия момент на предната дясна седалка седнала обв.С., като настоявала да получи исканата сума. A. й казал да слезе от автомобила, като и заявил. Че ще и даде. С. излязла от автомобила, но когато A. отворил шофьорската врата на автомобила си, за да влезе, тя започнала да му нанася удари с ръце в областта на лицето и да го драска с нокти и през отворения прозорец на колата след влизането му вътре.

На 17.04.2024г. с постановление на прокурор при ВРП било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК.

От заключението на изготвената в хода на производството СМЕ е видно, че в следствие на въздействията му в областта на лицето, A. A. е получил следните травматични увреждания: линейни и ивицести кръвонасядания в областта на челото, гърба на носа, кожата на горната устна, ожулване с ивицеста форма по кожата на горната устна, разкъсно контузна рана с добре очертани ръбове, дължина около 7-8 см., ориентирана хоризонтално, в областта на лявата ноздра, в своята съвкупност и поотделно, според вещото лице са обусловили чувство на болка и страдание без разстройство на здравето.

Видно от приобщената справка за съдимост на обв.С. същата е неосъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В хода на производството по делото са приобщени и Решение №278/23.10.2023г. и Заповед за защита №12/23.10.2023г. по гр.д. №657/2023г. по описа на РС-Провадия, както и Решение №147/15.06.2024г. и Заповед за защита № 11/17.06.2024г. по гр.д. №548/2024г. по описа на РС-Провадия.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, съставът на съда е приел, че обвиняемата С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по престъплението по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК.

Така направените крайни изводи на съда на база приетата за установена и от въззивния състав фактическа обстановка се споделят напълно.

По отношение на оплакванията за допуснатите нарушения на закона:

2

Основните аргументи изнесени в жалбата фактически са и тези изнесени пред първата инстанция и касаят квалифициране поведението на обвиняемата и в частност особената съставка- деянието да е сторено в условията на домашно насилие.

ВОС напълно споделя анализа в мотивната част на първата инстанция и само за пълнота на изложението намира следното.

Безусловно с оглед актуалната редакция на относимите норми домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Липсва изрична необходимост от конкретизиране на формата ако е изводима от обстоятелствената част на прокурорския акт, какъвто е и конкретния казус. По делото е установено, че към процесната дата св.A. и обв.С. не са живеели заедно, но е достатъчно да са били във фактическо съжителстване без да е изискуем времеви лимит след прекратяване на същото.

Неоснователен е и аргумента, че деянието не е извършено в условията на домашно насилие тъй като, издадена във връзка със същия случай на 17.06.2024г. Заповед за защита в полза на св.A. A., задължавала обвиняемата единствено да се въздържа от домашно насилие, въз основа само на подадената от страна на A. декларация. В конкретната хипотеза приложените мерки по ЗЗДН не изключват наказателната отговорност на извършителя, както правилно е съобразила първата инстанция/ ТР № 2/2020 г. по тълк. д. № 2/2019 г. на ОСГК на ВКС/.

По изложените съображения, с оглед и предвид липсата на служебно констатирани основания и възможност за отменяне или изменяне на решението, на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр.Варна, като въззивна инстанция РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение на ПРС 5-ти от 06.01.2025г. по АХД 435/24г.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3