Решение № 7 от 24.02.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Кубрат, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана П. Петрова Енева при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Административно наказателно дело № 20253320200242 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-0290-000228/ 13.06.2025 г. на началник група в РУ МВР – Кубрат, при ОДМВР – Разград, оправомощен с Заповед № 8123з-1632/ 02.12.2021 г., на М. П. П., ЕГН ********** от ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шестнадесет месеца на основание чл.174, ал.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.5 , ал.3, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от така издаденото НП е останал М. П. П., който обжалва същото изцяло, с оплакване за неправилност, необоснованост и и нарушение на процедурата за издаване на наказателни постановления. Като не оспорва факта, че на 09.05.2025 г., около 20.00 ч. в *** с посока на движение към центъра на града е управлявал МПС с рег. № ***, бил спрян за проверка и с техническо стредство – Алкотест дрегер, изпробван за употреба на алкохол, като индикаторната му скала показала 0.85 % наличие на алкохолни пари в издишания въздух, а не както е описано в обжалваното НП „0.85 на хиляда в кръвта“. Не оспорил съставения срещу него АУАН, тъй като на обяд консумирал малка чаша алкохол. Твърдяното несъответствие счита, че е от съществено значение за законосъобразността на НП, предвид факта, че Алкотест дрегер не отчита наличието на алкохол в кръвта. Заявява възражения, че не са налице условия за наказването му за извършено нарушение по чл. 174, ал. 2 ЗДвП, тъй като в НП не са посочени факти и обстоятелства, обусноваващи квалифициращия признак повторност.

Въззиваемата страна поддържа издаденото срещу жалбоподателят наказателно 1 постановление и счита същото за правилно и законосъобразно. Заявява възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя възнаграждение на един адвокат.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и посочените в жалбата отменителни основания, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

На 09.05.2025 г., около 20.00 ч. в *** с посока на движение към центъра на град Завет, жалбоподателят управлявал лек автомобил "Митсубиши", модел „Грандис“, с ДКН ***, собственост на С. П. от гр.Завет, след употреба на алкохол – изпробвано и установено с техническо средство „Алкотест дрегер – 7510” с фабр.№ АРБА 0155 , при което изследване били отчетени 0,85 на хиляда в кръвта с проба номер 2328. На водача бил издаден Талон за медицинско изследване № 078756. С оглед установеното, квалифицирано като поведение в нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, Н. К. в длъжностното си качество – инспектор при РУ, съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1411322/ 09.05.2025 г., в присъствието на свидетеля Н. И.. АУАН бил предявен на водача, който го подписал, вписвайки, че няма възражения по него.

Видно от Наказателно постановление № 25-0290-000228/ 13.06.2025 г. на началник група в РУ МВР – Кубрат, при ОДМВР – Разград, оправомощен с цитираната по – горе заповед, възприемайки фактите, установени с АУАН, както и съдържащите се в Справка за нарушител/водач, установяващ концентрация на алкохол в кръвта на водача П. в размер на 0,85 на хиляда, както и че извършва това действие повторно, квалифицирал същото като нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и наложил административното наказание, предвидено в разпоредбата на чл.174, ал.2 от ЗДвП, отмервайки глобата в размер на 1 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шестнадесет месеца.

Осъществяването на тези факти жалбоподателят не оспорва, а и съдът приема същите за установени изцяло, въз основа на приложените по делото писмени доказателства.

Неоснователно е оплакването за процесуално нарушение, предвид факта на издаване на атакуваното НП след изтичането на 1-месечния срок от съставянето на акта. Срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН не е преклузивен, а инструктивен и осигурява само бързото произнасяне на административните органи по преписките. Срокът по чл. 34 ЗАНН е преклузивен и изтичането му е абсолютна пречка административнонаказателното преследване да продължи, но той в случая не е изтекъл.

Атакуваното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Изпълнена е точно процедурата по установяване на административното нарушение – констатирано е действие, извършено виновно от нарушителя, което законодателят е въздигнал в административни нарушения и е обявил за наказуемо. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на всеки водач на пътно превозно средство е забранено: т. 1 - да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В качеството водач на МПС – лек 2 автомобил, жалбоподателят е управлявал предоставеното му МПС под въздействие на алкохол в размер на 0,85 промила. При спазване на процедурата, административно наказващият орган е ангажирал отговорността на нарушителя и е определил наказание, съответно на предвидените с разпоредбата на чл. 174, ал. 2 ЗДвП в редакцията му към момента на установяване на извършеното нарушение, действала до 29.07.2025 г., цитирам:

„Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лв.“

Жалбоподателят нито сочи, нито установява да се осъществили факти, изключващи отговорността му за случилото се, поради което жалбата му е неоснователна и недоказана.

Неоснователно е заявеното възражение за неточност – в кръвта или в издишания от него въздух е установената концентрация на алкохол.

Видно от разпоредбата на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, т.е. установена в случая с техническото средство „Алкотест дрегер – 7510” с фабр.№ АРБА 0155, е концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя в размер на 0,85 на хиляда, чрез измерването й в издишания от него въздух.

Неоснователно се твърди, че неправилно административнонаказващия орган е санкционирал жалбоподателя, налагайки му наказание за нарушение, извършено повторно, предвидено с разпоредбата на чл. 174, ал.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на §6, т.33 от ДР на ЗДвП, "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.

174, ал. 2 - в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Когато наказанието е лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, срокът започва да тече от неговото изтърпяване. Видно от представената Справка, изд.от Сектор „КАТ” при ОДП – Разград на името на жалбоподателя, както и от завереното копие на НП № 22-1882-000403/ 24.01.2023 г., връчено на М. П. на 28.04.2023 г. и влязло в сила на 13.05.2023 г., М. П. е административно наказан за нарушение на забраната и задълженията си по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. С влязлото в законна сила НП му е било определено наказание по чл.174, ал.1, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 1 000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Свидетелството за правоуправление на М.П. е било отнето на 23.12.2022 год., поради което правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че наложеното му наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство” е изтърпяно на 23.12.2023 година, от която дата е започнал да тече 2-годишния срок по §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Правилно и законосъобразно издалия атакуваното НП е наложил за извършеното от М. П. на 09.05.2025 год. повторно нарушение на задължението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП предвиденото с разпоредбата на чл.174, ал.2 от ЗДвП наказание за 3 нарушение, извършено повторно - лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лв. Налице са всички предпоставки за носене на административнонаказателна отговорност.

Санкцията за извършеното повторно нарушение е определена в рамките на законовия минимум, поради което обсъждането на размера на наказанията е безпредметно. Предвид повишената степен на обществена опасност на този вид нарушения, както и тази на дееца, обосновано административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя наказание в размер над минимума, предвиден в разпоредбата на чл.174, ал.2 от ЗДвП, отмервайки наказанието глоба в размер на 1 200.00 лева – при минимален размер 1 000.00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от от шестнадесет месеца – при минимален срок 1 година, тъй като не се установи наличието на смекчаващи вината му обстоятелства.

Съдът не разполага с възможността да изменя издаденото срещу него НП, разглеждайки го по повод жалбата на нарушителя, и без протест от страна на прокуратурата, да влоши положението на жалбоподателя. В този си състав съда указва на нарушителя, че съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗАНН административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред, поради което изтърпявайки наложеното му наказание, следва да прояви към себе си същата степен на критичност, каквато демонстрира по отношение на административнонаказващия го орган.

При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител на възз. учреждение следва да бъдат присъдени направените разноски по делото: 76.69 евро – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН.

Ето защо и като не намери основания за отменяване или изменяване на атакуваното наказателно постановление, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0290-000228/ 13.06.2025 г. на началник група в РУ МВР – Кубрат, при ОДМВР – Разград, оправомощен с Заповед № 8123з-1632/ 02.12.2021 г., на М. П. П., ЕГН ********** от ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 1 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шестнадесет месеца на основание чл.174, ал.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.5 , ал.3, т.1 от ЗДвП, на 09.05.2025 г., около 20.00 ч. в гр. Завет, обл. Разград, като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Разград в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________

4