Решение № 12949 от 01.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12949 гр. С., 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.Р. при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110168914 по описа за 2023 година

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 363830/18.12.2023г. на СРС, подадена от К. П. У. срещу С. П. С..

Ищецът К. П. У. чрез адв. Л. В. – АК-С., е предявил срещу ответника С. П. С. иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5000,00 лева /частично от 20000,00 лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – стрес, притеснения, влошаване на здравето, безпокойство, неудобства, срам, уронване на достойнството и унижение, последица от подадена от ответника срещу ищеца неоснователна Жалба, вх. № УРИ-222000-12168/15.09.2022г. на 02 РУ – СДВР, във връзка с която била образувана пр.пр. № 40637/2022г. на СРП, завършила с отказ на прокурора от 07.10.2022г. да образува наказателно производство, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /18.12.2023г./ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че ответникът е главен диригент на оркестър „Симфониета С.“ в ОКИ „*********“, находящ се в град С., бул. „**********“ № 2. Съпругата на ищеца – Л.Д.У., била концертмайстор на оркестъра. Между нея и ответника от години имало конфликт, изразяващ се в чести упреци, обиди и закани, неоснователни обвинения, вменяване на неприсъщи ù задължения. В края на лятото на 2022г. Д.-У. отново се оплакала на съпруга си от поведението на диригента. Ищецът решил да поговори с него и да изяснят какъв е проблемът. В началото на месец септември 2022г. го изчакал пред сградата на ОКИ „*********“ след репетиция, но той не излязъл. У. го потърсил на мобилния телефон, при което той реагирал гневно, заявявайки, че ще уволни Д.-У., че тя му пречела, че била некадърна и т.н., като отказал да разговаря с него. След около 20 дни Л.Д.-У. се оплакала на съпруга си, че директорката на ОКИ събрала оркестъра и пред всички прочела жалба от С. срещу нея и ищеца. След няколко дни ищецът бил привикан във 02 РУ – СДВР, където бил запознат с подадена срещу него Жалба, вх. № УРИ-222000-12168/15.09.2022г. на 02 РУ – СДВР, и му били поискани обяснения. В нея ответникът описвал неверни обстоятелства, 1 приписвал действия и думи, които не били извършвани/казвани: че У. бил дърпал С., че го заплашвал лично и по телефона, че се заканвал с посегателства срещу имоти на С., че го шантажирал със стара жалба от Д.-У. за сексуален тормоз. По жалбата била образувана пр.пр. 40637/2022г. на СРС, която завършила с отказ да бъде образувано наказателно производство, тъй като не са събрани доказателства за извършени престъпления. Целта на жалбата била да унижи ищеца и да накърни доброто му име с ясното съзнание, че съдържанието ù не е верно. Тя станала достояние на всички музиканти в оркестъра, тъй като била прочетена публично. Бил викан от органите на МВР и разпитван, трябвало да подписва предупредителни протоколи. В следствие на жалбата ищецът преживял множество негативни емоции, включително срам, унижение, притеснение и безпокойство, затворил се в себе си и страдал от безсъние. Чувствал се, сякаш е злепоставил и съпругата си пред трудовия ù колектив. Неудобно му било вече да я посреща след работа, както правел порано. Вдигал кръвно, не можел да спи, непрестанно мислел за случилото се, като се страхувал да не бъде задържан. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не се явява, като се представлява от адв. В., който поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Писмена защита, вх. № 213331/27.06.2024г. на СРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. П. С. чрез адв. А. М.-С. – АК-Видин, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 36244/05.02.2024г. на СРС. Твърди, че исковата молба е неясна и противоречивите твърдения в нея не позволяват на ответника да разбере срещу какво се защитава. Извън това претенциите на ищеца се оспорват като неоснователни.

Признава, че е подал сочената от ищеца жалба за инцидент, случил се на 13.09.2022г., която обаче била цитирана фрагментирано. Оспорва се ответникът да е обиждал съпругата на ищеца или да ù се е заканвал с уволнение – все пак той дори не ù бил работодател.

Прокурорът отказал да образува досъдебно производство, но не защото не били събрани доказателства за престъпление, а защото се касаело за престъпление от частен, а не от общ характер. Всички факти, посочени в жалбата, били преценени от прокурора като истина, но възприети като недостатъчно интензивни да възбудят основателен страх от осъществяването на заканата. Помества текста на жалбата си, в която излага оплаквания, че Д.-У. с отсъствия или откази не участвала в събития на оркестъра, като поставяла под риск провеждането им.

Това се случило и при внезапното ù отсъствие поради болест на 09.09.2022г. В тази връзка ответникът предложил да се открие щат за втори концертмайстор. Когато се върнала на работа на 13.09.2022г. съпругата на ищеца се ядосала от заповед на директорката на ОКИ, според която нямало да участва в концерт в Ловеч, при което поискала да се види с ответника в близко заведение, на което той отказал, а тя се разярила и влетяла в кабинета му, заставяйки го да говори по телефона със съпруга ù, който също му крещял. Излизайки от сградата, бил пресрещнат от последния, който му стиснал ръката до болка и риск от падане /ответникът бил опериран и ходел с патерица/, като го заплашвал и дърпал. Това станало пред свидетели. След около 20 минути му се обадил отново по телефона, като го заплашил, че ще бъде активирана стара жалба на Л.Д.-У. за сексуален тормоз. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът не се явява, като се представлява от адв. А. М.-С. и/или адв. Я.С.. Допълнителни съображения излага в Писмена защита, вх. № 214060/28.06.2024г. на СРС.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, становището на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното.

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъдат разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

2

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи извършено от ответника деяние, неговия противоправен характер, наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил търсените спрямо него суми, както и наличието на обстоятелства, които го освобождават от това задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от представеното по делото копие от пр.пр. № 40637/2022г. на СРП, същата е образувана по посочената по-горе жалба от С.. При проверката са събрани видеозаписи, както и сведения от ищеца, от С.Д., от А.А., от Е.А.. К. У. е подписал и протокол за предупреждение от 28.09.2022г. да не нарушава законите на Републиката, както и да не се саморазправя с лицето С. С.. С Постановление от 07.10.2022г. К. В. – Прокурор в Софийската районна прокуратура, е отказал да образува наказателно производство с мотив, че, ако и да се установява наличието на осъществено престъпление по чл. 144, ал. 1 НК, но не и по ал. 3, то същото не съставлява престъпление от общ характер, което се преследва по тъжба на пострадалия до съда, поради което и процедиране по изложените в преписката обстоятелства не е от компетентността на Прокуратурата. Оспорено, произнасянето на Прокурора от Районната прокуратура е потвърдено с Постановление от 03.11.2022г. на Прокурор от Софийската градска прокуратура, в което подробно е обоснована липса на престъпно поведение и липса на съставомерно деяние по чл. 144, ал. 2 НК /вероятно се има предвид ал. 3 НК/. Описаните произнА.ния на прокурора, по аргумент от чл. 300 ГПК, не обвързват гражданския съд относно наличието/липсата на противоправно деяние и неговата виновност.

По делото като свидетели са разпитани М.Л., Л.Д.-У., С.Д. и А.А.. Показанията им съдът, като прецени внимателно, включително с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК, като цяло кредитира като вътрешно и помежду си в общи линии еднопосочни, в съзвучие с останалите доказателства по делото и без индикации да са дадени целенасочено пристрастно. Известните разминавания между показанията на отделните свидетели съдът отдава на липса на концентрация в конкретния детайл към момента на възприемане на обективната обстановка, релевантна към делото, съответно възприемането и пресъздаването на ситуацията през призмата на собствената позиция и отношение. Следва да се отчита и обстоятелството, че свидетелката Л.Д.-У. е съпруга на ищеца, откъдето е житейски логично показанията ù да пресъздават обстоятелствата с оглед застъпваната от него позиция. Това обосновава и тяхната донякъде по-ниска доказателствена стойност.

Свидетелят М.Л. работи в ОКИ „*********“, като е специалист по дигитално изкуство и понякога дирижира оркестъра. Познава страните. Един ден през месец септември 2022г. отивал по-късно следобед на работа. Пред сградата на института бил паркиран голям черен джип, в който се качвала колежката му Л.Д.-У.. Опитал се да говори нещо с нея, но не била в добро настроение. Съпругът ù бил в колата. Малко по-късно от ОКИ излязъл С. С., заедно с още една жена, и тръгнал към колата. У. слязъл от колата. С. и У. се здрависали и започнали нещо да си говорят, но свидетелят не знае точно какво. Помни само, че С. казал:

„Много силно ме стискаш, боли ме.“, а У. му отговорил, че го стиска като мъж и няма проблем, т.е. че го пуска. Към онзи момент С. бил с бастун, бил опериран. Не е чул заплахи.

Наблизо били двама музиканти от оркестъра. След това ищецът и ответникът се разделили, като всички в крайна сметка си тръгнали.

Свидетелката Л.Д.-У. работи в ОКИ „*********“. Тя била концертмайстор, а ответникът бил диригент на оркестъра. Знае за процесната жалба. Не знае съпругът ù да е заплашвал ответника, да му е говорил на висок тон, да го е обиждал. На 13.09.2022г. следобед си оставяла нещата в колата на съпруга си. Наоколо имало колеги от ОКИ и 3 оркестъра. С. С. излязъл от сградата, дошъл, здрависал се с У. и провели разговор. Не чула разговора, тъй като разговаряла с М.Л., само видяла, че У. прегърнал С. приятелски и уважително. Единственото, което чула, било, че С. казал доста дружелюбно на мъжа ù, че много силно го е стиснал, а тъй казал: „Да, мъжете така правят, силно ръкостискане.“. У. знаел за пререканията на свидетелката с ответника, като нямал намерение да се среща с него.

Не е присъствала на телефонен разговор между двамата. Подадената жалба и необходимостта да отговаря по нея се отразили негативно на У. с поява на безсъние, високо кръвно, диабет, уронване на престижа. Вече не идвал на концертите ù. Директорката на ОКИ съобщила на трудовия колектив за жалбата на С. срещу У..

Свидетелят С.Д. е музикант в ОКИ „*********“. Познава страните. Сочи, че първо имало спор между С. С. и Л.Д.-У., която поискала да се срещнат след работа, но той отказал поради умора. Свидетелят и А. А. излезли навън, тъй като С. С. помолил да го откарат с кола /неговата била на ремонт/. В един момент С. излязъл и се появил К.. Двамата тръгнали един към друг и се здрависали. У. бил висок, снажен, а диригентът имал операция на ставата и едва ходел с патерица. У. казал на С., че е преминал всякакви граници и това не може да продължава така. С. започнал да изпитва болка и му казал, че много го боли, инвалид е и ходи с патерици. У. отвърнал, че сега ходи с една патерица, но скоро ще тръгне с две, както и че ще го унищожи. Заплашително предлагал на ответника да го закара. По-късно С. и Дончев се качили в колата на А.. У. се обадил на С. по телефона /бил включен в аудиосистемата на колата/, като му казал, че ще потърси правата си по съдебен ред. Жалбата от С. не била четена, но се разбрало за нея, а директорката казала, че е неприятно това нещо и да се вземат мерки да се успокоят нещата.