Решение № 3707 от 01.08.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 3269/2022
- Вид
- Решение № 3707
- Подписан
- 01.08.2023
- Състав
- ИВИАНА ДИМЧЕВА ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.1 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.1 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.124, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.126 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.182 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.182, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.193, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.7, ал.1, т.4 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3707 гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110203269 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 619304-F632924 от 16.12.2021г., издадено от П.Н.Г. – Заместник директор на ТД на НАП София , с което на жалбоподателя „****” ООД за нарушение по чл.124, ал.5, вр. чл.182, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 81150 лв. (осемдесет и една хиляди сто и петдесет лева).
Недоволно от това Наказателно постановление е останало наказаното Дружество, което го обжалва в срок. В жалбата се твърди, че обжалваното Наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при допуснато нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. В жалбата се твърди, че фирма „****“ ЕООД е издала кредитно известие № 0000000033/22.07.2021г. към фактура № 0000000026/26.11.2020г., но то не било получено от „****“ ООД и Дружеството – жалбоподател е узнало за този данъчен документ от НАП едва на 05.10.2021г. След това се твърди Дружеството – жалбоподател да е инициирало комуникация с управителя на „****“ ЕООД и съответно на 06.10.2021г. „****“ ООД да е получило на електронната си поща въпросното кредитно известие, след което го е отразило в дневника за покупки за данъчен период месец септември 2021г. По съществото на спора в жалбата се твърди, че за да възникне задължение за включване в отчетните регистри на кредитно известие не е достатъчно да се установи, че такова е издадено, а е необходимо то да е получено от данъчно 1 задълженото лице. Поради това се отрича да има извършено нарушение по чл.124, ал.5, вр. чл.182, ал.1 от ЗДДС. Според жалбоподателя след като кредитното известие е от месец юли 2021г., „****“ ЕООД е трябвало да върне по сметка на „****“ ООД сумата от ДДС по него, което е щяло да се приеме като индиция за Дружеството – жалбоподател, че има издаден документ, но такова възстановяване нямало и към датата на подаване на жалбата. На следващо место в жалбата се посочва, че санкцията по чл.182 от ЗДДС се налага само при настъпила вреда за бюджета, ако данъкът е бил определен в по-малък размер. Доколкото кредитното известие е било отразено в следващ период (месец септември 2021г. ) и е коригиран ползваният данъчен кредит, то няма ощетяване на фиска като краен резултат.
Поради това се твърди, че наложената санкция в размер на 81150 лева не служи за постигане на целта на закона – предотвратяване на избягването на данъчно облагане, което представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. В жалбата се изразява и несъгласие относно датата на деянието, като се сочи, че преди датата на получаване на кредитното известие /06.10.2021г./ Дружеството не е могло да изпълни вмененото му задължение. От тук се прави извод, че грешното посочване на датата на нарушението /17.08.2021г./ води до недоказаност на административно – наказателното обвинение, а от там и до незаконосъобразност на Наказателното постановление. С тези аргументи се иска от съда да отмени процесното Наказателно постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „****“ ООД се представлява от адв. Л. Ц.Б.. В съдебно заседание на 03.06.2022г. тя заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 24.01.2023г. адв. Ц.-Б. посочва, че не е имало кореспонденция през месец юли 2021г. до 06.10.2021г. между „****“ ООД и „****“ ЕООД.
Преповтарят се доводите от жалбата относно неполучаване на кредитното известие и касателно липсата на ощетяване на фиска. Пледира се за отмяна на Наказателното постановление. Адвокатът представя списък с разноски и доказателства за платено адвокатско възнаграждение и моли, в случай, че съдът уважи жалбата, да се присъдят в полза на „****“ ООД направените по делото разноски. Относно писмените документи, представени по делото от „****“ ООД адв. Ц.-Б. заявява, че те не следва да се кредитират като частни свидетелстващи документи. Защитата се съмнява в автентичността на писмото на „****“ ООД, че е изпратено кредитно известие до „****“ ООД на 22.07.2021г. По отношение на показанията на свидетелката Н. Р. адвокат Ц.-Б. иска те да не се кредитират, тъй като в по-голямата си част противоречат на приетите по делото писмени доказателства.
Твърди се, че сделката не се е осъществила, тъй като е имало неизпълнение на продавача „****“ ООД в уговорения срок - 21.01.2021г. Обяснява се, че тъй като сделката е била платена чрез неотменяем банков акредитив, който приключва на датата, на която е сключен, ако задълженията не бъдат изпълнени в срок, то поради неизпълнение в срок сделката е развалена и „****“ ООД е трябвало да изпълни финансово-счетоводните си задължения да издаде кредитно известие, което да бъде получено от купувача по сделката „****“ ООД.
Твърди се, че „****“ ООД в нарушение на ЗДДС е издал кредитно известие шест месеца след законоустановения срок за това и по никакъв начин не е уведомило или изпратило до „****“ ООД издаденото макар и с голямо закъснение кредитно известие, нито пък е 2 възстановило на Дружеството – жалбоподател дължимия ДДС по прекратения договор.
Поради това адвокатът е на мнение, че не е налице твърдяното в Наказателното постановление нарушение и съответно НП следва да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Заместник директор на ТД на НАП София – се представлява пред СРС, НО, 10 състав от гл. юрк. В.. В съдебно заседание на 03.06.2022г. тя заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 24.01.2023г. гл. юрк. В. моли съда да остави жалбата без уважение като я приеме за неоснователна. Според процесуалния представител на въззиваемата страна в хода на проверката е установено, че Дружеството – жалбоподател е нарушило чл.124, ал.5 от ЗДДС. Посочва се, че тази разпоредба изисква неотразените кредитни известия да бъдат отразени в справката-декларация. Твърди се, че е без значение, че получаването на кредитното известие от страна на Дружествотожалбоподател е станало по-късно, тъй като срокът за подаване на справка-декларация по чл.125, ал.5 от ЗДДС за периода месец юли 2021г. е бил до 14.08.2021г., а в чл.126 от ЗДДС е предвидена възможност за коригиране на вече подадена справка-декларация, ако тя е била подадена по-късно и „****“ ООД е имало възможност да се възползва от тази разпоредба и да отрази кредитното известие в съответния период. Дружеството не е направило това и е отразило кредитното известие не в следващия, а в по-следващия данъчен период, поради което гл. юрк. В. счита, че наказващият орган правилно е приложил разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДДС, а не превилигированият състав на алинея 2. Твърди се, че е неотносимо твърдението, че ДДС е внесено съответно при отразяване по-късно на справката-декларация.
Като неотносимо се определя и възражението на жалбоподателя, че не е ощетен бюджетът.
Акцентира се на това, че нарушителят е юридическо лице и не се изследване въпросът за вината. Доколкото е определена предвидената в закона имуществена санкция, гл. юрк. В. иска СРС да потвърди НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение, като дори се представя и списък с разноски. Относно поисканото от Дружеството – жалбоподател адвокатско възнаграждение процесуалният представител на въззиваемата страна посочва, че то е „прекалено завишено“ и доколкото делото не било с фактическа сложност, се иска съдът да го намали до предвидения в закона размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна :
Между „****“ ООД (като купувач) и „****“ ЕООД (като продавач) бил сключен Договор за продажба с рег. № 33/22.11.2020г. за 25 000 кутии по 100 бр. в кутия нитрилни медицински ръкавици без талк за сумата от 405834,73 лева без ДДС или 487001,67 лв. с ДДС. Уговорено било плащането по фактура да бъде, както следва : 405834,73 лева без ДДС с неотменим банков акредитив в полза на „****“ ЕООД срещу издадена фактура, съгласуван с банката на продавача, както и ДДС в размер на 81166,94 лева, авансово платим при подписване на договора и издадена фактура (фактура № 0000000026/26.11.2020г. ). Във връзка с това „****“ ООД сключил и договор за прехвърляне на собственост върху финансово обезпечение от 14.12.2020г. с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за парично вземане в размер на 405834,73 лева.
3
От „****“ ЕООД били издадени две фактури с получател „****“ ООД : фактура с № 0000000025/19.11.2020г. за гаранционен депозит за доставка на нитрилни ръкавици на стойност 4150.00 евро (8116.69 лева) без ДДС или 4980 евро (9740.03 лева) с ДДС, както и фактура с № 0000000026/26.11.2020г. за нитрилни медицински ръкавици без пудра на стойност 207500.00 евро (405834.73 лева) без ДДС или 249000 евро (487001.67 лева) с ДДС.
През месец януари 2021г. сделката между „****“ ЕООД и „****“ ООД била развалена, като парите по фактурите (без ДДС) били върнати по банков път.
От „****“ ЕООД било издадено и кредитно известие с № 0000000033 от 22.07.2021г. с получател „****“ ООД поради отказ от доставка на стоките - нитрилни медицински ръкавици без пудра на стойност 405750.00 лева без ДДС или 486900.00 лева с ДДС. Това кредитно известие било изпратено на 22.07.2021г. от „****“ ЕООД на „****“ ООД през сайта inv.bg, но няма данни да е било получено тогава.
От „****“ ООД е подадена справка-декларация за данък върху добавената стойност (ДДС) с вх. № 22251278364 от 16.08.2021г. за данъчен период месец юли 2021г. Заедно със справката – декларация са подадени и отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС. В дневника за покупки за данъчния период месец юли 2021г. „****“ ООД не е отразило кредитното известие с № 0000000033 от 22.07.2021г.
С Резолюция за извършване на проверка № П-22222521171115-0РП-001 от 05.10.2021г. е разпоредено извършването на насрещна проверка на „****“ ООД. Проверката е възложена на Т. – инспектор по приходите. Същия ден са изискани от „****“ ООД фактури № 000000025/19.11.2020г. и № 0000000026/26.11.2020г. и кредитно известие № 0000000033/22.07.2021г. Изискани са и писмени обяснения за издаване на кредитно известие и основанията за неговото неотразяване в дневниците за покупки от Дружеството – жалбоподател. Искането за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-22222521171115-040-001 от 05.10.2021г. е връчено електронно на „****“ ООД.
Като отговор „****“ ООД изпратили уведомително писмо, счетоводни документи, извлечение от банкова сметка, както и документи, подписани или разменени между „****“ ООД и „****“ ООД.
В хода на проверката и след като от „****“ ООД научили за издаденото от „****“ ЕООД кредитно известие с № 0000000033 от 22.07.2021г., поискали от „****“ ЕООД да им го изпратят. Въпросното кредитно известие било изпратено на „****“ ООД по електронен път и било прието на 06.10.2021г.
От „****“ ООД е подадена справка-декларация за ДДС с вх. № 22251283077 от 14.10.2021г. за данъчен период месец септември 2021г. Заедно със справката – декларация са подадени и отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС. В дневника за покупки за данъчния период месец септември 2021г. „****“ ООД е отразило кредитното известие с № 0000000033 от 22.07.2021г.
Проверяващият инспектор по приходите Таня Любенова приела, че доколкото в дневника за покупки за данъчен период 01.07.2021г. – 31.07.2021г. „****“ ООД не е 4 отразило получено от него кредитно известие, издадено през периода месец юли 2021г. от доставчика „****“ ЕООД, а именно кредитно известие № 0000000033/22.07.2021г. с данъчна основа 405750 лв. и ДДС 81150 лв. към фактура № 0000000026/26.11.2020г. и с това е определен ДДС с 81150 лв. по-малко, е направен извод, че на 17.08.2021г. в офис СДО София при ТД на НАП София „****“ ООД е нарушило чл.124, ал.5, вр. чл.182, ал.1 от ЗДДС. Поради това Т., в присъствието на К.И.С. и М.Р.Д (и двете като свидетели при съставянето и връчването на Акта) съставила срещу „****“ ООД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F632924 от 02.11.2021г. за цитираното по-горе нарушение. Актът е връчен на управител на „****“ ООД срещу подпис на 02.11.2021г.