Решение № 4128 от 17.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4128 гр. Пловдив, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20225330110424 по описа за 2022 година

Производството е по иск с правно основание чл. 383 ал.3, вр. с чл.382 ал.1 от КЗ.

Ищецът Ц. А. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П.........., ж.к. Т................ Н. Ш., със съдебен адрес: гр. П........, ул. „В.............. иска от съда да постанови решение, с което да осъди ЗК „УНИКА Живот” АД, ЕИК ................ със седалище и адрес на управление: гр.

С.............бул. „Т..... А............. представлявано от Ф.... М.... М...., А.... А.... Р..... и И.... Г........

Д........., да му заплати сумата от 6 766,28 лева представляваща заплатени от Ц. А. Т. ЕГН **********, месечни вноски дължими за периода от м. декември 2019 г. до м. май 2022 г. по Договор за потребителски кредит № .............. сключен между А.... В.... Т.........и Райфайзенбанк България ЕАД, във връзка с който е сключена застрахователна полица № ......................... ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата молба в съда – 18.07.2022 г. до окончателното и изплащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на ........... е починал А..... В...... Т........... Съгласно удостоверение за наследници с изх. № ........... издадено от община П....., р-н Т... наследници на същия били Ц.

А. Т. ЕГН ********** и б.... В.....А...... Т......... ЕГН **********. Последния бил извършил отказ от наследство оставено му от б.... А.... В..... Т......, като за същото било издадено Съдебно удостоверение по ч.гр.д. № .......... по описа на Районен съд Пловдив.

Твърди, че приживе А.... В.... Т......... е сключил Договор за потребителски кредит № ............ с Райфайзенбанк България ЕАД. Кредитът бил отпуснат за сумата от 10 000 лв. и съгласно погасителния план следвало да бъде заплатен на 50 равни месечни вноски.

1

Твърди, че след смъртта на А..... В..... Т.......... ищецът е поела изплащането на задълженията на б.......... Същата към настоящия момент била платила сумата от 6 766,28 лв. представляваща дължими месечни вноски по Договор за потребителски кредит № ............. за периода от м. декември 2019 г. до м. май 2022 г.

При отпускането на горепосочения кредит А.... В.... Т...........сключил застрахователна полица № ............. представляваща Застраховка „Живот - плюс“ за кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към банка, със застраховател ЗК „УНИКА Живот” АД.

Уговореното застрахователно покритие по сключената полица било:

„при смърт на застрахования от заболяване или злополука, застрахователят изплаща на Райфайзенбанк България ЕАД непогасената част от кредита, намалена с размера на просрочените погасителни вноски“.

Ищецът уведомила ответното дружество за настъпило застрахователно събитие и поканила същото да изпълнят задължението си по сключената полица. За същото била образувана Претенция № ............ по описа на ЗК „УНИКА Живот” АД, ЕИК.................В отговор Ц. А. Т. получила писмо, в което ответното дружество я уведомило, че няма основание да удовлетвори предявената претенция.

Твърди, че отказа на ЗК „УНИКА Живот” АД, ЕИК ............е неправомерен и за нея не останал друг избор освен да защити правата и интересите си по съдебен ред.

ОТВЕТНИКЪТ ЗК „УНИКА Живот” АД, ЕИК............... В. Д. – М., с отговора на исковата молба заявява, че предявения иск е допустим но неоснователен по следните причини:

Твърди, че в действителност лицето А.... В.... Т......... било застраховано по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № ............., сключен на ............. между застрахователното дружество - „ЗК Уника“ АД и А... В.... Т........... Приложими към застрахователната полица били Общи условия за застраховане със застраховка „Живот плюс“ на кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към банка в сила от 01.08.2018 г., в т. 4, от които били дефинирани покритите рискове по застраховката. Преди сключване на посочената по-горе застраховка, починалото лице било попълнило формуляр за застраховане от 11.03.2019 г., в който била инкорпорирана и здравна декларация. В т. 2 от същата било записано, че с подписването на декларацията лицето декларира, че е в „добро състояние, не съм диспансеризиран като хронично болен и не провеждам медикаментозно лечение, през последните три години не съм боледувал, не съм лекуван и не ми е било известно да съм имал някое от следните заболявания: сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт, сърдечна или мозъчна операция, черепно-мозъчна травма, тежко сърдечно или белодробно заболяване (например порок на сърцето, исхемична болест, хипертония, силикоза и др.)..“. С подписа си лицето А........Т............ декларирал и че всички негови твърдения са пълни, верни и точни, както и че е информиран, че ако съзнателно неточно обяви или премълчи обстоятелство, съществено за застрахователя за определяне на риска, Застрахователят има право да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума само ако обстоятелството е оказало въздействие върху настъпването на събитието.

2

Твърди, че по повод настъпило събитие - смърт на А....В...... Т.........., в „ЗК Уника“ АД била заведена претенция с номер ................ В хода на разглеждане на претенцията експертите от застрахователното дружество изискали подробна документация, която била представена от наследниците на кредитополучателя. Видно от събраните медицински документи, и поточно Медицинско свидетелство за смърт от .......... наследодателят на ищцата бил починал от остра сърдечно съдова недостатъчност, предизвикана или дължаща се на Хипертония, ХОББ (Хронична обструктивна белодробна болест). С оглед посочената причина за смъртта, застрахователят бил изискал от справка от РЗОК - гр. Пловдив. Видно от предоставената документация от РЗОК, към датата на попълване на здравната декларация, както и към момента на сключване на застраховката, лицето било страдало от хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност още към март месец ......... През юли месец ........... бил диагностициран със застойна сърдечна дейност, а през август месец бил диагностициран с хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност. Това състояние съществувало, при декларирането на здравния му статус при кандидатстване на сключената застраховка и при подписването й, т.е. преди влизане в сила на индивидуалното застрахователно покритие. Съгласно т. 17 от посочените приложими ОУ по застраховка „Живот“ на кредитополучатели, в раздел „Общи изключения“ било посочено, че „не се покриват и събития, причинени от заболявания, лекувани и диагностицирани в период до три години преди началото на застраховката и причинили смърт на застрахования през срока на застраховката, както следва:...тежко сърдечно заболяване...“ В случая, счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на отказ от застрахователното дружество, доколкото лицето е било диагностицирано и лекувано за хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност още през месец август .............., а смъртта на лицето е настъпила от остра сърдечно-съдова недостатъчност, предизвикана или дължаща се на Хипертония, ХОББ, се явява в пряка причинно-следствена връзка със заболяването. С попълването на здравната декларация наследодателят на ищцата бил посочил неверни и неточни данни, които по своята същност са от съществено значение за застрахователя при определяне на риска и при осигуряване на застрахователното покритие. Ето защо, на основание посочените ОУ и предвиденото в здравната декларация, Застрахователят правомерно бил отказал плащане по претенцията, заведена от ищеца.

Оспорва и претендираната лихва за забава. Същата представлявала акцесорно спрямо главницата вземане, което счита, че не се дължи, доколкото искът е неоснователен.

С оглед гореизложеното, моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли предявените срещу ЗК „Уника Живот“ АД искове като неоснователни и недоказани. Претендира сторените в производството разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че между лицето А..... В..... Т....... и Райфайзенбанк България ЕАД, бил сключен договор за потребителски кредит № ............. Кредитът бил отпуснат за сумата от 10 000 лв. и съгласно погасителния 3 план следвало да бъде заплатен на 50 равни месечни вноски.

Установява се ,че след смъртта на А....В..... Т........ ищецът е поела изплащането на задълженията на баща си. Същата към настоящия момент била платила сумата от 6 766,28 лв. представляваща дължими месечни вноски по Договор за потребителски кредит № ..............за периода от м. декември 2019 г. до м. май 2022 г.

В действащия Кодекс за застраховането е уредено правото на пряк иск на кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение: "В правната норма, уредена в чл. 382, ал. 1, изр. последно КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), е регламентирано субективното право на длъжника по договор за банков кредит да иска непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение дори и когато не той, а банката е страна по сключен договор за застраховка като обезпечение на породените по кредитното правоотношение парични задължения на кредитополучателя. Изрично по силата на тази законова разпоредба на длъжника е признато качеството на страна – застрахован, по учреденото застрахователно правоотношение, т. е. той на самостоятелно правно основание е носител на паричното притезание за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск по сключен договор за застраховка с предмет негови неимуществени блага, чийто размер възлиза на сбора от остатъчните задължения по договора за банков кредит – "по повод изплащането на обезщетение по застраховка, длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението".

С нормата на чл. 382, ал. 3 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) е уредено правното задължение на кредитора при смърт на длъжника - застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо да предприеме с грижата на добър стопанин, всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение. " С последното изречение на ал. 3 изрично се предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители по кредита, имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението. С тази разпоредба се защитава интересът на наследниците и съдлъжниците на застрахования кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие, като се въвежда възможността същите да предявят иск за заплащане на застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето лице (кредитора).

Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 382, ал. 3, изр. последно КЗ и чл. 382, ал.

3, ирз. първо от КЗ води до извод, че при неизпълнение на задължението на кредитора да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението при настъпило застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по договора за кредит, както и всяко задължено по договора за кредит лице, имат право на иск срещу застрахователя.

Допустимото искане е за осъждане на застрахователя да заплати в полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената част от задължението по кредита.

4

Разпоредбата на чл. 383, ал. 1 КЗ, предвижда следното: При застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е длъжник, или трето лице, което е заложен или ипотекарен длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главници, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Разпечатката съдържа 35 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4686e247-d737-4a51-8773-efa3d339443b