Решение № 177 от 03.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. София , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин Пенгезов

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София) като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600089 по описа за 2021 година Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Постъпил е въззивен протест и допълнителни съображения към него от прокурор при Окръжна прокуратура Благоевград, , срещу присъда № 904188/04.11.2020 год. постановена по НОХД № 662/2018 год. по описа на Окръжен съд - Благоевград в частта, с която подсъдимият Т. е признат за невинен относно част от вменените му нарушения на Медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“ и на чл. 86 ал.1 т.10 от ЗЗ. С присъдата подс.Т. е бил признат за виновен в това, че на 06.04.2011 г., във времето от 15.00 часа до 16 часа в град Разлог, в операционна зала в МБАЛ Разлог ЕООД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - упражняване на медицинска професия по смисъла на чл.183, ал.1 от Закона за здравето, като лекар в „Хирургично отделение“, на длъжност „анестезиолог и интензивно лечение“ в МБАЛ Разлог, по силата на трудов договор № 05/31.03.2011 г., е причинил по непредпазливост смъртта на М. С. И. с ЕГН **********, 1 настъпила в 16.00 часа на 06.04.2011 г., като при въвеждането на пациента в анестезия, с поставянето на ларингоскоп, причинил разраняване на лигавица на твърдото небце на площ 3/0.4 см и дълбочина около 3 мм; разкъсване на дясната половина на дъгата на мекото небце с дължина 1.3 см и дълбоко разкъсване на лигавицата на глътката и задната стена на гълтана с дъговидна форма и дължина 2.5 см, достигащо до мускулния слой, в резултат на което е последвала механична асфикция от запушване на дихателните пътища с течност - вдишана кръв, с което е нарушил Медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, утвърден с Наредба № 10 от 04 март 2010 г., както следва: „Раздел И, А „Основни принципи при анестезия“ : по 4.1 за безопасна анестезия-не увеличава сама по себе си заболеваемостта и смъртността и освен временни и обратими странични ефекти не нарушава здравето на пациентите и по 4.2 за адекватна анестезия - осигурява оптимални условия за извършване на оперативна интервенция или друга диагностична или терапевтична процедура; както и принципа в 4.4 от „Раздел II, Б „Основни дейности при анестезия“, че за всеки пациент - обект на анестезия, трябва да има готовност за прилагане на алгоритъм за трудна интубация, при наличие на индикация задължително се прилагат методите по 4.4.1. за осигуряване проходимост на дихателните пътища, деяние, което е престъпление по чл.

123, ал.1, пр.2 от НК във вр. с т. 4.1 и т. 4.2 от „Раздел II, А „Основни принципи при анестезия“ и т.4.4 от „Раздел II, В „Основни дейности при анестезия“ от Медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, утвърден с Наредба № 10 от 04 март 2010 г., за което на основание чл. 54 от НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години, като го признал за невинен по останалата част от първоначално повдигнатото обвинение да е осъществил вменените му нарушения от медицинския стандарт и на чл.86, ал.1, т.10 от Закона за здравето. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия КР. Г. Т. наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият бил осъден да заплати на гражданския ищец М.Б.-И. сумата от 55 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със законната лихва считано от 06.04.2011г., както и на гражданския ищец Ек. М. Ив., сумата от 50000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от същата дата. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото 2 разноски.

В протеста са изложени оплаквания за постановяване на присъдата в нарушение на материалния закон. Прокурорът твърди, че било налице извършено нарушение на т.4.3 от Медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, утвърден с Наредба № 10 от 04 март 2010 г. В посочената разпоредба било предвидено, че принципът за безопасност на анестезията е приоритет при всички пациенти и клинични ситуации. Счита, че нарушението на посочената разпоредба допълва разпоредбите на т. 4.1 и т.

4.2 от стандарта, а не е в отношение обща към специална разпоредба, както е приел съдът, поради което има своето място в обвинението.

Наред с това се твърди, че определеното с присъдата наказание на подсъдимия Т. е занижено, като се изразява и несъгласие с неприлагането от съда на нормата на чл. 160 вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК. Касаело се за извършено престъпление с висока степен на обществена опасност, предвид обстоятелството, че именно лекарите били лицата, на които всеки пациент поверява здравето и живота си, особено при оперативни намеси. Освен това следвало да се вземе предвид в конкретния казус и голямата тежест на извършените нарушения от страна на подсъдимия - същият приложил крайно лоша техника на ларингоскопия, довела до разраняване на лигавица на твърдото небце, разкъсване на дясната половина на дъгата на мекото небце и дълбоко разкъсване на лигавицата на глътката и задната стена на гълтана с дъговидна форма, достигащо до мускулния слой. При извършване на анестезията подсъдимият не подсигурил други средства при невъзможност на интубацията, което също било изключително грубо нарушение, довело до леталния изход на пациента.

Иска се изменение на присъда № 904188/04.11.2020г. на Окръжен съд Благоевград по НОХД № 662/2018г., като се признае подсъдимия за виновен във вменените му с обвинителния акт нарушения на Медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение“, описани подробно в обвинението, да се увеличи наложеното наказание и да се приложи разпоредбата на чл. 160 вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК.

Срещу присдата е постъпила въззивна жалба и допълнителни съображения към нея от адвокат К. Д., АК Благоевград, в качеството му на 3 защитник на КР. Г. Т. . В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна като незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, непълнота на доказателствата и явна несправедливост на наложеното наказание. Фактическите положения приети за установени не се подкрепяли от събраните по делото доказателства .

Игнорирани били доказателствата, установяващи факта, че след деянието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалия, както и такива, установяващи действия на други медицински лица, които имат отношение към случая. Наложеното наказание било явно несправедливо, защото подсъдимият бил осъден за престъпление, което не е извършил. Като алтернативна позиция се изразява становище, че на първо място не е приложен привилегирования състав на чл.123 ал.4 от НК. Освен това не е приложена нормата на чл.55 от НК при наличие на изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства. По този начин така наложеното наказание се явявало явно несправедливо и не можело да постигне целите на наказанието, регламентирани в чл.36 от НК.

Иска се отмяна на Присъда № 904188/04.11.2020 год. постановена по НОХД № 662/2018 год. по описа на Окръжен съд - Благоевград в частта, с която подсъдимият КР. Г. Т. е признат за виновен и в гражданскоправната част, с която са уважени двата иска за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2011 год. като на основание чл.336, ал.1, т.З от НПК с е постанови нова присъда по силата на която да оправдае подсъдимия КР. Г. Т. и се отхвърл ят изцяло предявените искове или на основание чл. 337 ал.1, т.2, предлож. 3 от НПК да се измени атакуваната присъда като се приложи състав на по-леко наказуемо престъпление по чл.123 ал.4 от НК, след което на основание чл.334 т.4 във вр. с чл.24 ал.1 т.З от НПК д а с е отмени присъдата и с е прекрати наказателното производство , като се отхвърля т изцяло или частично предявените граждански искове, както следваща алтернатива да се измени атакуваната присъда на основание чл.337 ал.1 т.1 от НПК като се намили наложеното наказание и на основание чл.337 ал.З предлож. последно от НПК се намали присъденото обезщетение по двата иска и като последна алтернатива да с е отмени атакуваната присъда и на основание чл.335 ал.2 от НПК и се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд..

4

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Моли, да се уважи и измени присъдата на първоинстанционния съд като се признае подсъдимия за виновен по всички пунктове на предявеното му във фазата на досъдебното производство обвинения и се увеличи размера на наложеното наказание в рамките на предвиденото от закона.

Повереникът на частен обвинител и граждански ищец Е.И. поддържа протеста на БлОП като счита, че същият е основателен и следва подсъдимият да бъде признат за виновен по всички точки. С оглед доказване вината на подсъдимия и признаването му за виновен били основателни предявените ни граждански искове. Считам, че същите се доказаха безспорно както по основание, така и по размер. Моля, по отношение на гражданските искове, да потвърдите присъдата.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец М. И. поддържа изразеното становище от прокуратурата. Счита, че присъдата следва да бъде изменена по начина, който е описан в подадения протест от БлОП и поддържан в съдебно заседание. По отношение на гражданските искове счита, че същите са доказани както по основание, така и по размер, като не било основателно възражението, направено във връзка с погасяването им с изтичането на 5-годишната давност, с оглед на това, че бил разкрит деецът на престъплението. За М.Б. давностният срок започвал да тече с получаването от нея на 05.10.2018 г. в качеството й на пострадала на призовка за предявяване на разследването. С оглед на това счита, че искът не е погасен по давност и моли същият да бъде уважен. С оглед и на трайната съдебна практика в такива казуси, при които е настъпила смърт, обезщетение от 100 000 лв е в рамките на нормалното, а претендираното от траждански ищец било далеч под този размер, поради което счита, че в този размер следва да бъде уважено и от въззивният съдебен състав.

Моли, да бъдат присъдени всички направени по делото разноски на гражданските ищци и частни обвинители.

Защитникът на подс.Т. поддържа жалбата и допълнението към нея, счита протеста за неоснователен. В случая можело да се говори за едно случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Позовава се на разпита на вещото лице Т. Ш., относно принципната възможност с едно въвеждане или груба 5 манипулация със сравнително добре изразен ръб или връх да се получат всичките описани травматични увреждания. Това поставяло въпроса какви са били възможностите при трудната в случая интубация и защитника счита, че са налице предпоставките за оправдаване, защото не ставало въпрос за виновно поведение, а подсъдимият е бил поставен в една изключително конфликтна ситуация с подложено вътрешно напрежение, при което се е случило всичко това - пациент с трудна интубация, в условия, в които той обичайно не работи, защото бил в един от първите дни в тази командировка в болницата в Разлог, в среда, в която не е разполагал с достатъчна техническа обезпеченост и т. н. Ставало въпрос за внезапно кръвотечение, и това, което е предприел подсъдимият за изпомпване с аспиратора кръвта, а и останалите колеги, които са го подпомагали било оценено по един добър начин от управителя на болницата - свидетелят Б. В.. В рамките на 50 мин, в които са провеждани реанимационни мероприятия би могло при един нормален кръвосъсирваш процес да се спре кръвотечението и живота на пациента да бъде спасен, но от показанията на посочения свидетел било видно, че тежък сепсис забавя съсирването на кръвта. Помощта, на която е трябвало да разчита подсъдимия била съвсем минимална, но независимо от всичко в рамките на 50 мин, което се установявало както от неговите обяснения, така и от показанията на свидетеля В., свидетеля Г., и св.П., било направено всичко възможно за спасяване живота на пострадалия както от самия д-р Т., така и от останалите му колеги. Поради това в конкретния случай бил приложим института на привилегирования състав, визиран в чл. 123, ал. 4 НК. С оглед санкцията, която се предвиждала и изтеклия период от време, са изминали вече 10 години, поради което сроковете за абсолютната давност, са приложими и в конкретния случай и на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК би следвало наказателното производство по отношение на подсъдимия да бъде прекратено.