Решение № 90 от 17.02.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Благоевград, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20211200100681 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от ищеца В. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Г.Д., ул. „И.М.” № 8Б, чрез адвокат П. К., против ответника ЗК „Л.И.с” АД, с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., бул. „С.Ш.” № 67А, представлявано от М.С.М-Г, П.В. Д., С. Н.А. и В.В.И Твърди се в исковата молба, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на ищеца В. Д. П.. Сочи се, че на 20.11.2020 г., около 17.25 часа в гр. Г.Д. водачката К. П., управляваща л.а. „Х.Д.”, с рег. № Е ** КС, при извършване на маневра завой на ляво от ул. „А.К.в” към ул. „П.Д.” нарушава правилата за движение по пътищата, в резултат на което блъска правомерно пресичащия на пешеходна пътека В.

Д. П.. Във връзка с инцидента е образувано ДП. За увреждащия л.а. „Х.Д.”, с рег. № Е ** КС е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност”, със срок на валидност една година, считано от 02.05.2020 г. до 01.05.2021 г. със ЗК „Л.И.с” АД. По силата на този договор застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС. Конкретно се сочи, че пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК „Л.И.с” АД и е представил всички документи, с които разполага, като към датата на подаване на исковата молба обезщетение не е заплатено.

Сочи се, че в резултат на процесното ПТП пострадалият В. Д. П. е получил следните травматични увреждания: Фрактура на латералния кондил на тибията с дислокация на фрагментите; Счупване на горния край на тибията /голям пищял/ и други. След инцидента е откаран в болница в гр. Г.Д., но там наличната фактура не е установена. Поради засилващите се болки на 27.11.2020 г. му е направен нов преглед, след което е насочен за лечение в гр. С., където на 01.12.2020г. е извършена оперативна интервенция за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с подпорна плака с винтове, тибия и фабула. Изписан е на 06.12.2020г. с окончателната диагноза „Счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито”.

1

Сочи се, че в резултат на уврежданията, В. Д. П. търпи силни болки и много страдания, като същият не се чувства добре физически и емоционално. След инцидента дълго време е спазвал режим на покой, за задоволяване на елементарните си жизнени потребности е разчитал единствено на своите близки. Към датата на подаване на исковата молба пострадалият не е възстановен напълно, болките продължават. Освен болките е налице и силен психологически стрес, който ще остане за цял живот.

Твърди се, че в резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, П. е претърпял и имуществени вреди в размер на 2 827 лева, които също следва да му бъдат възстановени. Посочва се, че разходите са направени за медицински транспорт, лекарствени средства, прегледи, медицински изделия, изследвания и физиотерапия.

Прави се искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер на 2 827 лв., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 27.11.2020 г. – датата, на която изтича срокът по чл.

429, ал. 3 от КЗ, във връзка с чл. 430, ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане на дължимото.

Направено е искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, както и адвокатски хонорар, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В законоустановения срок ответникът по делото е депозирал писмен отговор.

Със същия се оспорва описаният в исковата молба механизъм на ПТП, както и съставения протокол за ПТП. Ответникът оспорва да е настъпил удар между предна броня на автомобила и левия крак на ищеца, липсва влязла в сила присъда, установяваща вина на водача К. Р. П., както и НП. Ответникът оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между лечение, проведено в периода 30.11.2020 г. 06.12.2020 г., и събитие от дата 20.11.2020 г., в т.ч. се оспорва и че вредите, претендирани от ищеца, са вследствие от пътен инцидент от дата 20.11.2020 г.

Ответникът оспорва причинно-следствената връзка между ПТП от дата 20.11.2020 г. и всички неблагоприятни физически и емоционални изживявания, описани в исковата молба. Навежда се, че претендираното парично обезщетение е изключително завишено. На следващо място с отговора на исковата молба е сторено възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като в случай, че се установи механизмът, описан в исковата молба, то са наведени доводи, че има висок процент на съпричиняване от ищеца – сочи се, е пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно между намиращите се коли, навлизайки внезапно и без да се огледа, както и че е бил с установено наличие на алкохол – над 2 промила.

На следващо място с отговора на исковата молба се оспорват по размер претендираните имуществени вреди, както по аргумент за съпричиняване от ищеца, така и по аргумент за необходимост и приложимост. Оспорва се претенцията по чл. 86 от ЗЗД за лихви от дата 27.11.2020 г., тъй като не е налице забава.

В законоустановения срок ищецът по делото е депозирал допълнителна искова молба. В същата е изразено становище, че неоснователни се явяват релевираните от ответника възражения по отношение противоправността на извършеното от водача на л.а. деяние и вината, като последната се предполага до доказване на противното и не следва да е налице влязла в сила присъда. Посочва се, че ответникът неоснователно оспорва механизма на процесното ПТП, като същият не подлежи на доказване в настоящия процес. Не било вярно твърдяното в писмения отговор, че пострадалият към 2 момента на настъпване на ПТП е бил с 2.07 промила алкохол в кръвта. Заявява се, че възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия са неоснователни, голословни и неподкрепени с доказателства.

Застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие, поради което лихва се дължи след седмия ден от ПТП.

В срок е постъпил допълнителен писмен отговор от ответника. Сочи се, че пешеходецът може да увреди ляво коляно при нанесен от него удар или при падане от собствената си височина, предвид че е бил алкохолно повлиян към момента на събитието. Излага се, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП подлежи на пълно и главно доказване от ищеца, като ответникът оспорва всички твърдения в тази насока. По отношение на претенцията за лихва ищецът не представя данни за банковата сметка на В. Д. П., вкл. към датата на сезиране на съда, поради което ответникът не е изпаднал в забава.

В хода на процеса ищецът е починал /на 17.09.2021г./, поради което на негово място са конституирани неговите наследници – Д. В. П. и А.М. В. П. /син и дъщеря/.

В о.с.з са направени изменения на размерите на предявените претенции – искът за имуществени вреди е увеличен на 3157 лв., а искът за неимуществени вреди на 60 000 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени и гласни и назначените експертизи и след като обсъди доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото се установява, а и не е спорно между страните, че лек автомобил марка „Хонда“ модел „Джаз“ с рег. № Е **КС, управляван от св. К. П., е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Л.И.С“ АД за периода 02.05.2020г. - 01.02.2021г.

Видно от неоспорените писмени доказателства, приложени с исковата молба, е че на 01.02.2021 г. ищецът, чрез пълномощника си, е подал молба до ответното застрахователно дружество с искане да му бъде заплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по което е заведена щета № 0000-1000-04.21-7068/02.02.2021г.

По направеното искане застрахователят е изискал представяне на документи от увреденото лице, но няма данни такива да се представени.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св. Г. П., майка на починалия В. П. и баба на новоконситуираните ищци, и св. Х.Д.

Св. П. посочи, че за ПТП й се обадил сина й от болницата, след това се прибрал с много силни болки. Изпил 100 грама мастика, за да заспи. Впоследствие полицаите го завели, за да му вземат проба за алкохол. На следващия ден му направили скенер и се установило счупване. В С. му направили операция. Прибрал се вкъщи труп. Осем месеца бил на легло, като през това време свидетелката го обслужвала изцяло. Получил рана по гърба от залежаване. Кракът го болял, бил подут. Ходил няколко месеца с патерица, след това с бастун. Раздвижвал се с рехабилитации. От болките починал. До преди инцидента бил здрав.

Св. Д. посочи, че е посетил В. на другия ден след инцидента. Лежал и го боляла главата и крака. Направили му операция, след около 2-3 месеца не могъл да се движи, ходил на рехабилитация. Преди инцидента бил здрав, работел си. След това ходил с патерици, а после и с бастун. Не е употребявал алкохол.

Вещото лице по назначената СМЕ сочи, че в резултат на инцидента В. П. е получил вътреставно счупване на лявата подбедрица – фрактура на табиално плато, което трайно е затруднило движението на левия долен крайник за период повече от три месеца. Необходимото време за възстановяване е най-малко една година, през който 3 период пострадалият е изпитвал болки и страдания, като за възстановяване функцията на колянната става може да се говори след две години. Посочва се, че направените разходи в размер на общо 2827 лв., за които са ангажирани доказателства, са напълно обосновани /фактури за закупувани импланти, транспорт, прегледи, физиотерапия и медикаменти/. Налице са данни за провеждана рехабилитация.

В с.з вещото лице сочи, че пострадалият не е могъл да си свива крака, изпитвал е болка при натоварване. Такъв вид счупване е характерно при ПТП, когато лицето е бутнато. При този вид счупване много често в първите часове няма изявена клинична картина и може и да не се установи, че е налице счупване, а то се проявява по-късно.

В качеството на свидетел е разпитан водачът на процесния автомобил – св. К.

П., която посочва, че на следващия ден след инцидента устно уведомила застрахователя си за ПТП. Конкретно за инцидента сочи, че се е намирала в кръстовището с включен ляв мигач, следвало да завива на ляво, когато пешеходецът буквално залитнал към колата. Сочи, че не е излязла от кръстовището, не е успяла да завие по улицата. В момента, в който е завивала той се появил от дясната страна.

Пострадалият паднал до колата, бил във видимо нетрезво състояние. В момента, в който е тръгнала да завива не е имало човек на пешеходната пътека. Пострадалият се е подпрял на капака на автомобила и тогава е бил забелязан от водачката. Закарала пострадалия до Бърза помощ, взели им проба за алкохол, като нейната била отрицателна, а на пешеходеца над 2,7 промила. Впоследствие се наложило да им правят кръвни изследвания.

По делото е назначена първоначална и тройна СТЕ, констатациите на четирите вещи лица са идентични.

В тройната експертиза вещите лица посочват, че кръстовището, на което е станал пътният инцидент е образувано от улиците „П.Д.“ и „А.К.в“. При мястото на пресичане на пешеходеца е налична пешеходна пътека М 8.2. с ширина 3 метра.

Вещите лица описват механизма на ПТП по следния начин:

На 20.11.2020г. около 17 ч. в гр. Г.Д. по ул. „А.К.в“ се е движил лек автомобил марка и модел „Х.Д.“ с peг. № Е**КС, управляван от К. П.. Автомобилът се е движил в посока от ул. „И.Д.“ към ул. „Е.Й.“, като преди кръстовището, образувано от улиците „А.К.в“ и „П.Д.“ П. спряла управлявания от нея автомобил преди пешеходната пътека.