Определение № 13117 от 17.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13117 гр. София, 17.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505484 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена от Д. М. Л. частна жалба срещу Определение №14206/14.04.2026г. постановено по гр.д. 4203/2026г. на СРС, 42 състав, с което е с което е оставено без уважение искането на ищеца за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят развива доводи, че постановеното определение е неправилно, тъй като заплатата която получава възлиза на 700 евро, като размерът и едва надвишава минималния размер на работната заплата възлизащ на 620 евро. Твърди, че дължимата за производството държавна такса в размер на 241,12 евро представлява една трето от месечната й заплата. Заявява, че съдът е направилно е мотивирал определението си, основавайки се на дохода на домакинството на жалбоподателката възлизащ на 2200 евро, тъй като доходът на всички членове на семейството нямал значение, предвид особените отношения които съществуват между тях. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид становището на ответника и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на 275, ал. 1 ГПК и доколкото частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следва, че същата е процесуално допустима.

Гражданско дело № 4203/2026 г. на СРС е образувано по искова молба на Д. М. Л. срещу „Бест Кепитъл България“ЕАД , с която е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи присъдените с изпълнителен лист от 07.02.2014г. суми по изпълнително дело №1149/2025г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я., рег. №711, с район на действие ОС-Варна, които са в размер: 10989,81 лева – главница, ведно със законната лихва от 28.08.2013г. е еврова равностойност 5619 евро, 669,80 леваюрисконсултско възнаграждение с равностойност в евро 342,46 евро, 50 лева. Платена държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист в размер на 25,56 евро и 80 лева – разноски в арбитражното производство в размер на 40,90 евро. Определената от съда държавна такса за предявените искове възлиза на 241,12 евро.

Ищцата е направила искане по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от държвана такса и разноски за производството. Представила е декларация за материално и гражданско състояние, видно от която тя получава месечен доход от 700 евро, семейството й се състои 1 от двама души, като съпругът и получава доход от 1500 евро. Посочено е, че притежава жилище/вила в съсобственост – 1/3 идеална част, както и автомобил Сузуки – година на производство 2010г. както и че тя или съпругът и притежават парични влогове – без посочена стойност.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предоставената от законодателя възможност за освобождаване на физическите лица от задължението за плащане на такси и разноски в съдебните производства при предпоставките н а чл. 83, ал. 2 ГПК цели облекчаване на тези лица при провеждането на съдебното производство. Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин на нарушени или застрашени негови права или законни интереси, закрепено в нормата на чл. 56 КРБ, чрез предоставяне на равна възможност за иницииране и водене на съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение.

Същевременно, така предоставената възможност трябва да бъде упражнявана от страната добросъвестно (чл. 3 от ГПК), а законът в чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК установява относимите към преценката по искането критерии. Налице е и постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.

83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възрастта, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, т. е. доколко материалното състояние на молителя, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява нейното заплащане. Съществено по отношение основателността на направеното искане е дали при съпоставката между материалното състояние на молителя такова, каквото се установява или е декларирано от молителя към момента на искането, и размера на дължимата държавна такса, може да се направи извод, че то не му позволява нейното заплащане.

Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК дава защита на социално слаби лица, които поради напреднала възраст, тежко здравословно състояние или други трайно наложили се неблагоприятни обективни обстоятелства са възпрепятствани да осигурят по какъвто и да било начин необходимите им средства за водене на делото, в която ситуация биха се оказали лишени от правосъдие / в този смисъл и определение №4376/15.12.2022г. по ч.к.гр.д. № 4210/2022г. на ВКС/. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК освобождаването от държавни такси и разноски е извънредна мярка за гарантиране на ефективен достъп до съд, приложима само когато молителят докаже, че не разполага с достатъчно средства да ги заплати, без това да застраши удовлетворяването на неговите обичайни и жизненоважни потребности. Тежестта да установи релевантните факти е негова (чл. 154 ГПК), а съдът упражнява преценка по справедливост и пропорционалност върху база на конкретните данни за доходи, имущество, семейно положение, здраве, трудова заетост, текущи задължения и други обстоятелства от значение за преценката според конкретния случай. Тази вътрешно присъща на института индивидуализирана преценка съответства и на стандарта по чл. 6, § 1 ЕКПЧ и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. В същия смисъл т. 96 от съединени дела С-224/19 и С259/19 на СЕС приема, че държавните такси и разноски не могат да правят упражняването на права по съдебен ред практически невъзможно или прекомерно затруднено, но в рамките на този предел националният съд може да отчете платежоспособността на страната и да откаже освобождаване, когато конкретният размер на дължимото не е от естество да ограничи достъпа до правосъдие. По настоящото дело дължимата към този етап държавна такса е в размер 241,12 евро.

При преценка на предпоставките за предоставяне на правна помощ съдът следва да изследва критериите на чл.83, ал.2 ГПК, а именно материалното състояние на лицето, неговото семейно състояние, здравословното му състояние, възрастта, здравословното състояние на членовете на неговото семейство /като "други обстоятелства по чл. 83, ал. 2, т.

2

7 ГПК"/. Тази преценка съдът извършва въз основа на доказателства за имущественото състояние на молителя и членовете на семейството му, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за заплащане. В подкрепа на искането е представена декларация за материално и гражданско състояние, от която се установява, че ищцата е семейна, в добро здравословно състояние, разполага с идеална част от недвижим имот, както и автомобил, посочено е че притежава и парични влогове, а ежемесечния доходът на домакинството е в размер на 2200 евро. При тази констатация съдът не споделя доводите на жалподподателя, че следва да бъдат взети предвид единствено нейните доходи, а не и тези на нейния съпруг, доколкото при извършване на преценката по чл.83,ал.2 ГПК се вземат предвид и доходите на членовете на семейството. При месечен доход от 2200 евро, съдът счита, че ищцата разполага с възможност да заплати дължимата за разглеждане на производството държавна такса, с оглед на което жалбата й следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. М. Л., срещу Определение №14206/14.04.2026г. постановено по гр.д. 4203/2026г. на СРС, 42 състав, с което е с което е оставено без уважение искането на ищеца за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал.

2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3