Решение № 1483 от 26.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1483 гр. С, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110133935 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.500 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от „Л“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В И и В В,против Н. Х. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 672,47 лева главница,представляваща изплатено застрахователно обезщетение,както и сумата от 235,02 лева мораторна лихва за периода 31.07.2021 г. до 31.07.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че на 21.12.2019 г. е настъпило ПТП в гр.С,на ***** срещу бензиностанция ***** като са причинени вреди на лек автомобил тойота ярис с рег.№ ***** като произшествието е предизвикано от водача на автомобил ауди кю 7 с рег.№ *****,напуснал местопроизшествието.

Ищецът твърди,че е застраховател по договор за застраховка гражданска отговорност и е изплатил обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил сумата от 672,47 лева. В исковата молба се поддържа,че ответникът е напуснал произшествието,а това поражда право на регресно вземане в полза на застрахователя. Претендирана е мораторна лихва в размер от 235,02 лева за периода 31.07.2021 г. до 31.07.2023 г. Ищецът сочи,че е претендирал вземането по реда на заповедното производство,но при съобразяване подаденото възражение е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.

Ответникът Н. Х. К. не е подал писмен отговор,защото отговорът е депозиран извън срока по чл.131 от ГПК,в открито съдебно заседание оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Моли съда да отхвърли исковете.

1

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Л“АД претендира от Н. Х. К. сумите от 672,47 лева главница и 235,02 лева мораторна лихва за периода 31.07.2021 г. до 31.07.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 46845/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

С решение от 15.03.2023 г.,постановено по анд № 3690/2020 г. по описа на СРС,НО,18 състав,влязло в сила на 06.05.2023 г.,е отменено наказателно постановление по пункт втори за извършено нарушение на чл.123,ал.1,т.3 б.в от ЗДвП.

Представена е застрахователна полица по застраховка гражданска отговорност,издадена от „Л“АД за автомобил ауди кю,валидна за периода 12.09.2019 г. до 11.09.2020 г.

Приет е протокол за ПТП № 1767726,съставен от служител на СДВР на 21.12.2019 г.,подписан за участници 1 и 2.

Видно от преводно нареждане от 28.02.2020 г.,“Л“АД нарежда в полза на С Л К. сумата от 662,47 лева.

С покана от 15.04.2020 г.,връчена на 16.04.2020 г.,“Л“АД претендира от Н.й К. сумата от 662,47 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че е застраховател по договор за застраховка гражданска отговорност,да установи факта на изплащане на обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил,както и да докаже,че е налице някое от предвидените в разпоредбата на чл.500 от КЗ предпоставки за реализиране на регресно вземане. Законът регламентира фикция,че искът е предявен на датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 31.07.2024 г.

Страните не спорят,а и от представената по делото застрахователна полица по застраховка гражданска отговорност се установява,че автомобилът ауди кю 7,управляван от ответника К.,е застрахован по застраховка гражданска отговорност при ищцовото дружество. Договорът за застраховка гражданска отговорност поражда задължението за застрахователя по този договор да възстанови причинените имуществени и/или неимуществени вреди на трети лица вследствие допуснати от водача,чиято отговорност е 2 застраховал нарушения на правилата за движение. В този смисъл при съобразяване,че ответникът е причинил настъпването на ПТП,в което са настъпили имуществени вреди за автомобил тойота,съдът приема,че ищецът в изпълнение на своите задължения по договор за застраховка гражданска отговорност е изплатил обезщетение за причинените на увредения автомобил щети. По същество спорът е концентриран относно това дали ищецът има право на регресно вземане спрямо ответника К.. Разпоредбата на чл.500 от КЗ регламентира конкретните хипотези,при които за застрахователя по договор за застраховка гражданска отговорност възниква право на регресно вземане.

Предвидените в цитираната разпоредба основания не могат и не следва да бъдат тълкувани разширително,т.е. извън тези основания паричното обезщетение остава за сметка на застрахователя,а право на регресно вземане не се поражда. В конкретния случай ищецът твърди,че има право на регресно вземане на основание напускане на местопроизшествието от страна на ответника. Съдът счита,че твърденията на ищеца относно напускане местопроизшествието от страна на ответника са недоказани,поради което искът с правно основание чл.500 от КЗ следва да бъде отхвърлен. В тази насока съдът отчете,че по делото е представен протокол за ПТП,съставен от служител на СДВР,който съдържа подписи и за двамата участници,а и от представеното още към възражението по чл.414 от ГПК съдебно решение,влязло в сила,се установява,че наказателно постановление,издадено срещу Н. К. е отменено,като е възприето,че не е налице напускане на местопроизшествието от нито един от водачите,а оставането на мястото на настъпване на ПТП би породило опасност за последващ инцидент,поради което автомобилите са преместени към бензиностанция. Съдът намира,че при съобразяване влязлото в сила съдебно решение,с което е прието,че не е осъществен състав на административно нарушение от страна на ответника,състоящо се в напускане на местопроизшествието,наличието на предпоставка за ангажиране отговорността на ответника липсва,а исковата претенция подлежи на отхвърляне. Искът по чл.500 от КЗ за реализиране право на регресно вземане спрямо водач,напуснал местонарушението,цели ангажиране регресната отговорност спрямо водач,който е напуснал местопроизшествието,за да избегне изясняване на фактите и обстоятелствата относно механизма на настъпване на ПТП,докато в конкретния случай с влязъл в сила съдебен акт е отречено ответникът К. да е реализирал административно нарушение,състоящо се в напускане мястото на настъпилото ПТП. При това положение исковата претенция за главница в размер от 672,47 лева подлежи на отхвърляне.

Изводът на съда за неоснователност на иска за главница обосновава извод за неоснователност на иска за мораторна лихва. Искът за мораторна лихва,макар да е самостоятелен иск,има акцесорен характер и е обусловен от доказването,че има парично вземане. Когато паричното вземане не бъде доказано по основание,съответно искът за главница бъде отхвърлен,исковата претенция за мораторна лихва върху същата главница също следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.500 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от „Л“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В И и В В,против Н. Х. К.,ЕГН **********,с адрес гр.С,за признаване за установено,че съществува вземане в размер от 672,47 лева ( шестстотин седемдесет и два лева четиридесет и седем стотинки ) ( 343,82 евро ) главница,представляваща изплатено застрахователно обезщетение, сумата от 235,02 лева ( двеста тридесет и пет лева и две стотинки ) ( 120,16 евро ) мораторна лихва за периода 31.07.2021 г. до 31.07.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 31.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 46845/2024 г. по описа на СРС,42 състав.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4