Решение № 9 от 04.02.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Бургас, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20242001000169 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 132 от 09.05.2024 г., поправено с решение № 236 от 10.09.2024 г., постановени по т.д. № 190/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е осъдено “Ден” ООД, ЕИК 102082417, да заплати на Д. Х. П., ЕГН **********, сумата 234 100 лв., представляваща стойността на 20 дружествени дяла от капитала на дружеството, заедно със законната лихва от 30.05.2022 г. до пълното изплащане на сумата, като в останалата част до претендираните 330 000 лв. искът е отхвърлен поради извършено прихващане.

Присъдени са разноски

Постъпила е въззивна жалба против решението от ищцата Д. Х. П..

Решението се обжалва в частта, с която е извършено прихващане между задължението на “Ден” ООД по чл. 125 ТЗ и сумата, която въззивницата е следвало да възстанови на въззиваемото дружество като недължимо платени дивиденти. Не били налице предпоставките за извършване на прихващане. Не съществувало изискуемо и ликвидно вземане на “Ден“ ООД. Възражението за прихващане било недопустимо поради липса на процесуална легитимация на дружеството. Правата и задълженията на участниците в търговското дружество не били насрещни, а били спрямо учреденото юридическо лице.

Дори да се приеме, че дивидент е разпределян не според дяловото участие на съдружниците, а по друга уговорка, това е било по силата на решения на ОСС, които са правно стабилни. Налице било сливане на качеството на субекта, взел 1 решението, и този, оспорващ същото. Порочните решения на ОСС се оспорвали с искове по чл. 74 ТЗ, а не инцидентно в друго производство, извън законоустановените срокове и при липса на правна легитимация. Ищцата нямала възможност да взима самостоятелни решения за разпределяне на дивидент, предвид притежаваните 80% от капитала на дружеството от страна на съдружника Н.Г.. В настоящия случай нямало изплатен дивидент въпреки наличието на документи за разпределянето му. В представеното от насрещната страна удостоверение от НАП от 06.03.2023 г. била декларирана начислена сума, а не изплатена такава. Липсвали реални касови наличности за изплащането на дивидента в брой с оглед представените по делото разписки за извършени разплащания при покупка на земеделски земи.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. Не се ангажират нови доказателства.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ответника “Ден” ООД, който оспорва въззивната жалба на ищцата като неоснователна.

Обосновава се допустимост на направеното възражение за прихващане като процесуален способ на защита. Поддържа се, че ликвидно и установено по размер съдебното прихващане става след влизане в сила на решението.

Оспорва се наличието на хипотезата на чл. 74 ТЗ. Протоколите от ОСС били писмени частни документи, оспорени своевременно по отношение автентичността на подписа на Н.Г.. Дружеството имало право да получи обратно неоснователно изплатените дивиденти. Оспорват се твърденията на въззивницата, че не е получавала такива. Според заключението на вещото лице в НАП са декларирани получени от Д. П. дивиденти в размер на 300 000 лв. за 2015 г., 200 000 лв. за 2017 г. и 170 000 лв. за 2018 г., като за тези суми са заплатени съответните данъци от дружеството. Ищцата П. не оспорвала подписа си и под приложените по делото разходни касови ордери, решенията на Общото събрание, извършените осчетоводявания и декларации, подадени в НАП.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба.

Решението е обжалвано с въззивна жалба и от ответника “Ден” ООД в осъдителната му част.

Оспорват се изводите на съда относно осчетоводяването на закупените от дружеството земеделски земи и действителната им продажна цена.

Поддържа се направеното пред първата съдебна инстанция възражение за антидатираност на представените по делото разписки. Те били съхранявани от Д. П., която не ги е предала в счетоводството на дружеството. Само две от тях носели подписите на двамата управители. Години наред ищцата се ползвала с доверието на другия съдружник Н.Г., като е определяла политиката на дружеството и е извършвала цялата административна дейност.

Въззивникът оспорва приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на в.л. Арабаджиева, кредитирана от съда, и счита, че правилно и законосъобразно е изчислена дължимата на П. сума според първото прието по 2 делото заключение. Липсвали доказателства за произхода на посочените в разписките средства. Липсвали разходни касови ордери за тези суми. Оспорват се твърденията на ищцата, че разписките отразявали реалната продажна цена и са били издадени с оглед усвояването на суми по договори за кредит с “Райфайзенбанк България“ ЕАД и “Интернешънъл Асет Банк България“ АД.

Разписките не отговаряли на изискванията на чл. 7 ЗСч за първични счетоводни документи и не можело да бъдат осчетоводени в баланса на дружеството. Не било проведено безспорно установяване на датата на процесните разписки. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата компютърна експертиза, находящите се в компютъра на П. били създадени едва след 07.09.2022 г. Навеждат се съображения за привидност на разписките.

Цените, посочени в тях, били много по-високи от приложената справка от НСИ по години, а според представената по делото декларация на Т. П. с неоспорена автентичност, записаната в разписката сума не представлява действителната продажна цена и е съставена с оглед на други цели.

Твърденията на ищцата относно осчетоводяването на сделките били противоречиви. Недопустимо било осчетоводяването едновременно и на разписките, и на дивидентите, сумите по които да се приема, че са взети от касата, и с отрицателната стойност на касата да се увеличава допълнителния капитал, а оттам и дела на ищцата. Представените от П. разписки не следвало да бъдат кредитирани, както не следвало да бъде кредитирано и заключението на вещото лице.

Неправилно съдът приел, че вземането на “Гривас“ ЕООД не е следвало да бъде отписано като погасено по давност. Вещото лице дало отговор на правен въпрос относно правото на едно дружество да отпише по давност едно вземане. Това вземане било несъбираемо.

Оспорват се изводите на съда за погасяване по давност на направените от страната възражения за възстановяване на дивиденти, платени в периода 2015-2017 г. Поддържа се, че на П. не се дължат дивиденти дори съгласно притежавания от нея дял. Сочи се, че липсвало решение на ОСС на съдружниците за разпределяне на дивидент.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции. В условията на евентуалност се поддържа направеното възражение за прихващане. Претендират се разноски. Към жалбата са приложени писмени доказателства.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба ищцата. Жалбата се оспорва като неоснователна. Вземането от “Гривас“ ООД е било неправилно отписано от активите на предприятието като погасено по давност, тъй като същата е била прекъсната с обявяването на публична продан от ЧСИ П.Г.. Процесните разписки били пряко доказателство за действителната воля на страните по отношение на цената на сделките и представлявали доказателство за заплатени реално пари извън сумата, посочена в съответния нотариален акт, което директно рефлектирало върху 3 касата като се създавала нереална наличност в нея. Налице бил недостиг на средствата в касата и много по-висок размер на имуществото на предприятието от посочения в баланса. Дружеството разполагало с още разписки, удостоверяващи заплатената продажна цена, но не ги представяло по делото, тъй като сочели неизгодни за него факти. По отношение процесната декларация от 28.04.2023 г. от Тана Х. П. се сочи, че тя не е допустима като доказателство, а и лицето е подписало и друг документ с противоположното съдържание. Съдружникът Н.Г. извършил действия, ощетяващи ищцата. Като такива се сочат опрощаването на предоставените на синовете му заеми в месеца на прекратяване на членственото правоотношение, с цел намаляване активите на дружеството, а оттам и стойността на дружествените дялове.

Оспорват се твърденията на въззивника, че ищцата еднолично се е разпореждала с дружествени средства. Другият съдружник е имал достъп до книгите и сметките на дружеството, включително чрез СМС известяване за всяка банкова трансакция.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба.

Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 367 ГПК са приети за разглеждане по същество.

Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от Д. Х. П., ЕГН **********, против “Ден” ООД, ЕИК 102082417.

Ищцата изложила в исковата си молба твърдения, че до 03.02.2022 г. била съдружник в ответното дружество, в което притежавала 20 дяла от капитала с номинал 50 лв.; на 14.02.2022 г. било вписано в ТР прекратяване на членството като притежаваните от нея дялове били поети от другия съдружник Н.Г.; на 10.05.2022 г. ищцата била уведомена от дружеството, че на осн. чл. 125, ал. 4 ТЗ “се полагал ликвидационен дял” в размер на 262 644 лв., изчислен към края на м. февруари 2022 г., с която сума дружеството извършило прихване срещу задължението на ищцата да върне неправомерно получени дивиденти за периода 2015 - 2017 г. Ищцата оспорила съществуването на ликвидни и изискуеми вземания на дружеството, с които да се извърши прихващане. Заявила, че при правилно осчетоводяване на стопанските операции, без неверни записвания, стойността на притежаваните от нея 20 дружествени дяла е равна на 421 600 лв. Отправила искане дружеството да бъде осъдено да заплати сумата 330 000 лв., представляващо част от общото задължение в размер на 421 600 лв., колкото е стойността на притежаваните от нея дружествени дялове от капитала на “Ден” ООД, заедно със законната лихва от предявяването на иска до пълното 4 изплащане.

Ответното дружество оспорило иска. Оспорило претендираната от ищцата стойност на притежаваните от нея дружествени дялове, като несъответстващи на стойностите по баланса, изготвен към 28.02.2022 г.

Повдигнало възражение за прихващане на претендираната от ищцата сума срещу нейно задължение към дружеството да върне неоснователно получени дивиденти в периода 2015 - 2018 г. без знанието и съгласието на другия съдружник в общ размер от 649 500 лв. В условия на евентуалност се поддържа, че прихващането следва да се извърши с вземане на дружеството на суми в същия размер (649 500 лв.), които са получени от ищцата от касата на дружеството, без да са документално обосновани, като по този начин е нанесена вреда на дружеството.

С обжалваното решение съдът уважил претенцията частично – до размер от 234 100 лв., като я отхвърлил до претендирания размер от 330 000 лв., приемайки, че възражението на ответника за прихващане е основателно за разликата.

При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269 ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

По същество:

Между страните няма спор за членството на ищцата в ответното дружество, вкл. за размера на дяловото участие (20 %), за прекратяването на членственото правоотношение и за това, че имуществените отношения между страните следва да се уредят въз основа на счетоводен баланс към 28.02.2022 г.

Спорът се свежда до оценката на нетната стойност на активите на дружеството към 28.02.2022 г. и до основателността на повдигнатото от ответното дружество възражение за прихващане.

Правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ е императивно и повелява, че имуществените последици при прекратяване на участие на съдружник в дружество с ограничена отговорност се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Тъй като изготвеният от дружеството счетоводен баланс към 28.02.2022 г. е оспорен от ищцата, по делото в първата инстанция е изпълнена ССЕ от в.л. Розалина Лазарова с основно и допълнително заключение, както и повторна ССЕ от в.л.