Решение № 394 от 23.11.2021, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. С, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20215440100265 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът К.С. П. от гр. С е предявил срещу М. СЛ. С. /бащиното име е коригирано в първото съдебно заседание/ иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземането му по заповед за изпълнение № 12/13.01.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 24/2021 г. на РС С в общ размер на 4 035 лв., дължими по договори за заем от април и май 2016 г.; март 2017 г.; февруари и март 2018 г.; май 2019 г. и април, май, юни, август, септември, октомври и декември 2020 г..

Фактическите твърдения, на които ищецът основава иска, се свеждат до следното:

Ищецът предоставил в заем суми на ответницата, както следва: през април 2016 г. – 300 лв.; през май 2016 г. – 200 лв.; през март 2017 г.- 100 лв.; през февруари 2018 г. – 1 200 лв.; през март 2018 г. – 250 лв.; май 2019 г. – 1075 лв.; през април 2020 г. – 170 лв.; през май 2020 г. - 130 лв.; през юни 2020 г. – 65 лв.; през август 2020 г. – 60 лв.; през септември 2020 г. – 100 лв.; през октомври 2020 г. – 150 лв. и през декември 2020 г. – 235 лв.. Сумите предоставил в брой за извършване на ремонти от ответницата. Уговорката за връщането на парите, дадени в периода от 2016 г. до 2018 г., е била ответницата да ги върне при възможност, а след 2018 г. - след като същата си намери работа, но до края на 2020 г., което не станало. Въпреки устните покани, същата не изпълнила задължението си.

Ответницата в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба.

В първото съдебно заседание ответницата отрича да е получавала в заем каквито и да е суми от ищеца, както и да му дължи връщането на суми. Твърди, че по молба на ищеца му е за кратко е помагала за гледането на болната му жена, но той не й е плащал за това.

Твърди също, че за направата на ремонт е теглила кредити от Изи кредит и БНП Париба, както и е вземала заеми от други лица.

В съдебно заседание ищецът лично и представляван от адв. М поддържа иска и моли да бъде уважен, претендира за деловодните разноски.

Ответницата лично моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

След като обсъди исковата молба и събраните по делото доказателства по отделно и 1 в тяхната съвкупност, Съдът установи от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д. № 24/2021 по описа на СмРС, образувано по подадено заявление на 11.01.2021 г. от К.С. П., Сският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 12/13.01.2021 г., с която е разпоредено длъжникът МА С. да заплати К.С. П. сумата от 4 035 лв.за предоставени заеми през 2016 -2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2021 г. до окончателното плащане, както и 81 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу издадената заповед от длъжника, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.

С Разпореждане № 139/01.02.2021 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви срещу длъжника иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Разпореждането е получено от заявителя на 02.02.2021 г. и на 24.02.2021 г. ищецът е подал настоящата искова молба.

Ето защо искът е процесуално допустим, като предявен между надлежно легитимирани страни и в предвидения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, като предмет на иска е сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 24/2021 г..

В тежест на ищеца е да проведе пълно главно доказване на твърдяните факти за сключени с ответницата договори за заем на обща стойност 4 035 лв., съответно през април и май 2016 г.; март 2017 г.; февруари и март 2018 г.; май 2019 г. и април, май, юни, август, септември, октомври и декември 2020 г., както и н астъпването на падежите за връщането на заемните суми.

Според показанията на свид. Б през пролетта на 2020 ответицата е искала от ищеца да й помогне с пари - по 20 лв., 30 лв., 10 лв., защото била закъсала и той й ги давал на ръка, но не може да посочи точната сума, нито точния момент. Не знае за уговорка за връщането на парите. Ищецът му споделял, че е искал ответницата да му върне парите, но тя го мотаела.

Съгласно показанията на свид. Ч – съжителка на сина на ответницата, с парите, които ответницата получава като личен асистент успява да си плаща наема, тока, купува си дрехи.

Когато е затруднена е молила и нея да й услужи, тъй като свидетелката работила и имала възможност да й помага, искала е пари и от сина й, но не ги е връщала, защото те не са искали. За ремонта преди повече от пет месеца ответницата купила боите и тапетите от заплатата й. За ремонт и за кола е вземала пари от кредитни институции. Твърди, че ответницата е ходила пет - шест пъти да гледа жената на ищеца и тогава той й е заплащал услугата за гледане. Отрича ищецът да е давал на ответницата пари на заем.

От показанията на свид. К се установява, че през септември 2020 г. ответницата и ищецът разговаряли нещо и последният й дал банкноти, но не може да каже колко и дали е трябвало да му ги върне. Когато разговарял с ищеца, той му казал, че е давал пари на ответницата, но за сума не е споменавал и не е казвал точно за какво са дадени парите.

Свидетелят Д. твърди, че не е виждал ищецът да дава пари на ответницата.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни.

Правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Нормата на ал. 4 предвижда, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или 2 вещи в течение на един месец от поканата.

Основните характеристики на договора за заем за потребление, какъвто е паричният заем са, че договорът е реален и консенсуален и възниква с предаването на парите от заемодателя в собственост на заемателя; едностранен, тъй като заемателят се задължава да върне заетата сума в същото количество, качество и валута /освен ако не е уговорено връщането на равностойна друга валута/, а заемодателят има правото да иска връщането на парите без да има задължение по договора; безвъзмезден /с изключение на банковите кредити/ и неформален.

В тежест на ищеца е да проведе пълно главно доказване на твърдяните факти за сключени с ответницата договори за заем на обща стойност 4 035 лв., съответно през април и май 2016 г.; март 2017 г.; февруари и март 2018 г.; май 2019 г. и април, май, юни, август, септември, октомври и декември 2020 г., както и н астъпването на падежите за връщането на заемните суми.

От страна на ищеца не се представят писмени доказателства в подкрепа на твърденията му за предоставени на ответницата заеми, нито пък събраните гласни доказателства са убедителни и установяват твърденията му. Ищецът не успя да проведе пълно главно доказване на предмета на предявения иск.

От събраните по делото доказателства се установи и не се оспорва от ответницата, че двамата с ищеца се познават и че тя за кратко му е помагала за гледането на болната му съпруга. Не се доказва, обаче, между тях да са възниквали облигационни отношение от устни договори за заем. Не се доказва по безспорен и категоричен начин, че ищецът е предоставял на ответницата суми в заем в процесния период – от април 2016 до декември 2020 г.. Свидетелите Б и К установяват, че от страна на ищеца са давани пари на ръка на ответницата, но не се установява дали тези пари са били дадени в заем, кога са дадени парите, в какъв размер са дадените суми, следвало ли е да бъдат върнати от ответницата и кога.

При това положение не се доказва основанието на претендираното вземане, чието установяване се иска, а именно множеството отделни договори за заем, респ. дължимостта на сборната сума.

Не се доказва от ищеца да е давал суми на ответницата в заем и дсъщата да е имала задължение да ги върне. Установи се, че й е помагал с дребни суми от по 10 лв., 20 лв., 30 лв., но не се доказва да й ги е давал в заем срещу задължението за връщането им. Даването на парични суми може да има конкретно основание – заем за послужване, дарение, даване в изпълнение на някакво договорно задължение или даване без основание. В случая не се доказва ищецът да е предоставял заеми на ответницата в посочените суми и на посочените моменти. Не се доказва и твърдението на ищеца, че между страните е налице договореност ответницата да връща дадените й суми в заем когато има възможност и след като си намери работа, но до края на декември 2020 г.. Не се доказва и ищецът да е канил ответницата да връща дадените суми в заем и в кой момент е искал тя да му ги върне.

При изложените съображения съдът намира предявеният иск за неоснователен и недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода от спора на ищеца не се дължат разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Ответницата не е направила разноски и такива не й се дължат.

По изложените съображения Съдът се мотивира да

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от К.С. П., ЕГН 3

**********, от гр. С, ул. „***“ *** иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземането му срещу М. СЛ. С., от гр. С, ул. „***“, *** по заповед за изпълнение на парично задължение № 12/13.01.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 24/2021 г. на РС С в общ размер на 4 035 лв., представляваща сбор от суми, дължими по договори за заем от април и май 2016 г.; март 2017 г.; февруари и март 2018 г.; май 2019 г. и април, май, юни, август, септември, октомври и декември 2020 г..

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - С в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. М.

Съдия при Районен съд – С: _______________________

4