Определение № 20173 от 17.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20173 гр. София, 17.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100511240 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба на Д. Г. Д. срещу постановление, с което се отказва прекратяване на изпълнителното производство по нейна молба, обективирано в съобщение изх. № 17141/18.08.2025 г., изп.д. № 2025585004599, ЧСИ А.Б., рег. № 850 КЧСИ, връчено на 22.08.2025 г.

Релевират се оплаквания, че преди образуване на изпълнителното дело, длъжникът изцяло изплаща задълженията по АУЗ № 24-902-1/17.09.2024 г., за чието събиране е образувано делото.

Взискателят Столична община не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е основателна.

Производството по изп.д. № 2025585004599, ЧСИ А.Б., рег. № 850 КЧСИ е образувано по възлагателно писмо от 27.07.2025 г. на Столична община за събиране на вземанията съгласно Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.3 ДОПК № 24-902-1/17.09.2024 г. за данък върху недвижими имоти от 1 1018,10 лв. и такса смет от 1 119,17 лв., или общо 1

2 137,27 лв., дължими от Д. Г. Д. през периода 01.01.2020 г. – 31.12.2023 г., ведно със законна лихва, разноски по изпълнението и юрисконсултско възнаграждение от 200 лв.

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 17520 от 28.08.2025 г. е изпратена от ЧСИ до длъжника Д. за задължение от 3 772,96 лв., такса по т. 5 и т. 9 от ТТРЗЧСИ от 42 лв. и такса по т. 26 от Тарифата от 386,20 лв.

Още преди подаване на искането за образуване на изпълнително производство, респ. преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът изцяло изплаща по банков път дълга за данък върху недвижими имоти от 1 1018,10 лв. и за такса смет от 1 119,17 лв. по сметка на Столична община, видно от две вносни бележки от 01.10.2024 г. В банковите платежни документи като основание за плащането се посочва данък недвижими имоти, съответно такса смет, като е цитирано основанието за дълга - АУЗ № 24-9021/17.09.2024 г.

Съгласно чл. 169, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. Според следващата ал.

2 разсрочените и отсрочените публични вземания се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски.

Нормата на чл. 169, ал. 3 ДОПК предвижда при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно.

Следващата ал. 3а регламентира, че до заявяване за принудително събиране на задълженията за съответния вид, установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява.

В случая, в хипотезата на чл. 169, ал. 3а вр. ал. 3 ДОПК, длъжникът при наличие на няколко задължения, групирани всяко за отделна година, т.е. за един период, при пълното им изплащане преди заявяването им за принудително изпълнение, прави изрично писмено волеизявление, че погасява всичките задължения, за които е издаден Акт за установяване на задължения № 24-902-1/17.09.2024 г. Същевременно не се доказва, длъжникът да има други по-стари задължения към Столична община, които да се погасят 2 с плащането, още повече, че ясно конкретизира кой дълг погасява. След като не е станал причина за образуване на изпълнителното производство по арг. На чл. 78, ал. 2 ГПК, не дължи и претендираните от взискателя лихви, разноски и юрисконсулско възнаграждение, каквито са предвидени, но неуточнени по пера, в общата дължима сума от 3 772,96 лв., посочена в поканата за доброволно изпълнение, както и начислените от ЧСИ такси. В този смисъл, приложение намира разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за прекратяване на производството поради плащане.

Жалбоподателят не претендира възстановяване на разноски за съдебното производство, поради което такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я постановление, с което се отказва прекратяване на изпълнителното производство по молбата на Д. Г. Д., обективирано в съобщение изх. № 17141/18.08.2025 г., изп.д. № 2025585004599, ЧСИ А.Б., рег.

№ 850 КЧСИ, връчено на 22.08.2025 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК производството по изп.д. № 2025585004599, ЧСИ А.Б., рег. № 850 КЧСИ, връчено на 22.08.2025 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3