Определение № 245 от 09.03.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 245 гр. Перник, 09.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500107 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 ГПК, вр. чл. 620, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 33197/05.12.2025г., подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, чрез пълномощник адв. С. Р., против определение от 30.10.2025 г. по ч. гр. д. 2814/2024 г. по описа на Районен съд-Перник, с което е оставено без уважение искането на заявителя „Юробанк България“ АД за издаване на удостоверение на основание чл. 53 от Регламент (ЕС) 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, посредством формуляр, установен в приложение I за решения по граждански и търговски дела към Регламента, ведно със заверен препис от заповедта за изпълнение.

В частната жалба са изложени доводи, че в предметния обхват на Регламент /ЕС/ 1215/2012 се включва процесната заповед за незабавно изпълнение, а освен това същата е връчена на длъжника надлежно по реда на чл. 47 ГПК. Моли се за отмяна на контролираното определение и издаване на исканото удостоверение.

Жалбата е допустима, затова следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна се установява, че на 29.05.2024 г. частният жалбоподател „Юробанк България“ АД е подал до ПРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа извлечение от счетоводните книги на банката. Като длъжници са посочени „Катерини Текстил“ ЕООД, ЕИК: 201687510, А.С., ЛНЧ *** и „КТ София“ ЕООД, ЕИК:

204549977. С разпореждане от 29.05.2024 г. районният съд е уважил молбата, като е разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение, изпълнителен лист и е допуснал незабавно изпълнение. От извършената от съда справка в търговския регистър е видно, че едноличен собственик на капитала на „Катерини Текстил“ ЕООД и „КТ София“ ЕООД е А.Л.С.. С 1 молба от 23.10.2023г. по чл.620, ал.1 ГПК, вр. чл. 53 от Регламет /ЕС/ 1215/2012 „Юробанк България“ АД е поискал да им бъде издадено удостоверение, че постановената по делото заповед за изпълнение е изпълняема, ведно с извлечение от същата и информация относно подлежащите на възстановяване от страна на ответника разноски. По делото са приложени и документи по изп.д. № 3559/2024г. по описа на ЧСИ М.Б., рег.

№ *** с район на действие Софийски градски съд, от които е видно, че поканата за доброволно изпълнение, адресирана до А.С. на адрес ***, не е връчена лично, тъй като по сведения на съседите на посочения адрес няма такова лице. На 04.08.2025г. е залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК на посочения по-горе адрес. Представени са и документи, от които е видно, че „Катерини Текстил“ ЕООД и „КТ София“ ЕООД не са открити на известните по делото адреси. Районният съд е оставил без уважение искането по чл. 620, ал.1 ГПК, тъй като е приел, че връчването на заповедта не е било надлежно.

От правна страна съдът намира следното:

При действието на правото на Европейския съюз лицето, разполагащо с процесуално право на принудително изпълнение, произтичащо от изпълнително основание, издадено от надлежни български органи, може да реализира това си процесуално право на територията на държава, различна от издаващата, като разполага с възможността да възбуди производство пред българския съд по чл. 620, ал.1 ГПК, успешното провеждане на което би снабдило молителя с удостоверение за признаване или допускане изпълнението на българско съдебно решение в друга държава-членка на ЕС.

Това удостоверение се издава по образец –Приложение I към Регламент /ЕС/ 1215/2012, което удостоверение представлява „удостоверение“ по смисъла на чл.53 от Регламента. Прилагането на същото удостоверение към съдебното решение на българския съд е предпоставка за провеждане на процедура по чл.

42, т.1 от Регламент 1215/2012 пред „компетентния орган по изпълнение на решението“ по смисъла на същия регламент.

По силата на чл. 620, ал.1 ГПК първоинстанционният съд, разгледал делото, издава по молба на страната удостоверение за допускане изпълнението на българско съдебно решение в друга държава членка, когато акт на Европейския съюз изисква това. В молбата не е посочено на чия чужда територия ще се търси изпълнение на заповедта. Съдът приема, че искането касае териториите на всички държави-членки на ЕС, обвързани от Регламент /ЕС/ 1215/2012.

Първата предпоставка, при наличие на която българският съд е длъжен да удостовери допускането на изпълнението на българско съдебно решение в друга държава-членка на ЕС, е актът да съставлява "съдебно решение".

Според чл. 2, б. „а“ от Регламента „съдебно решение“ означава всяко съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган на държава-членка, както и да се нарича съдебното решение, включително декрет, разпореждане, решение или заповед за изпълнение, както и решение за определяне на разноските от служител на съда. Следователно, заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК представлява съдебно решение по смисъла на Регламента.

2

Следващата предпоставка за издаване на исканото удостоверение е съдебното решение да подлежи на изпълнение в държавата-членка, която го е издала. Тя се изразява в това, принудителното изпълнение да е допустимо като такова на територията на държавата, чийто съд е издал изпълнителното основание, тоест юридически да съществува възможността въз основа на това основание молителят да се снабди с акт в държавата, издала решението, пряко откриващ възможността за образуване на производство по принудително изпълнение (според българския правен ред такъв акт е изпълнителният лист).

В случая това е несъмнено, впрочем с оглед характера на изпълнителния титул – заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, изпълнителен лист вече е бил издаден.

Видно от чл. 45 от Регламент /ЕС/ 1215/2012 признаването на съдебно решение се отказва, когато съдебното решение е постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок и по такъв начин, че да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да предяви иск за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това. Следователно, правилно районният съд е изследвал редовността на връчването на заповедта за изпълнение. Вярно е, че от представените документи по делото не може да се направи извод за надлежно връчване на заповедта. На първо място, прави впечатление, че липсват данни за извършвани справки, касаещи адресната регистрация на длъжника. Освен това, видно от представените документи по делото, освен адресът, на който длъжникът е търсен, той е посочвал и други свои адрес – *** и ***, на които няма данни длъжникът да е бил търсен. Липсват и данни за извършени справки за актуални работодатели на длъжника. Следователно, правилно районният съд е приел, че липсват доказателства за надлежно връчване на заповедта за незабавно изпълнение, от което следва, че молбата по чл. 620 ГПК е неоснователна.

В обобщение, изводите на настоящия въззивен състав съвпадат с крайните изводи на първостепенния съд, поради което частната жалба против обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 33197/05.12.2025г., подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, чрез пълномощник адв. С. Р., против определение от 30.10.2025 г. по ч. гр. д. 2814/2024 г. по описа на Районен съд-Перник, с което е оставено без уважение искането на заявителя „Юробанк България“ АД за издаване на удостоверение на основание чл. 53 от Регламент (ЕС) 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, посредством формуляр, установен в приложение I за решения по граждански и търговски дела към 3

Регламента, ведно със заверен препис от заповедта за изпълнение.

Настоящото определение подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4