Решение № 204 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100504248 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20106221/23.10.2023 г. по гр. д. № 69900/2018 г. по описа на СРС, 60 състав при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Н.И.“ ООД са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. Л. С. и С. Л. Д. в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса Л.Г. С. кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 3025,53 лева – главница, от която сума 3012,37 лева, представляваща стойността на доставена енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. и сумата от 13,16 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника 1 съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 762,89 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 04.09.2017 г., които вземания са били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.09.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 64386 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. №

25039897/03.11.2023 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че по делото били представени достатъчно доказателства, установяващи, че първоначалният ответник е собственик на процесния имот. Неправилността на решението се състояла и в това, че районният съд допуснал и процесуални нарушения при събиране на доказателства във връзка с установяване на собствеността върху топлоснабдения имот. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 25003239/05.02.2024 г., подаден от Г. Л. С. и С. Л. Д., в който са изложени доводи за правилност на постановеното решение и молят то да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 69900/2018 г. по описа на СРС, 60 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Л.Г. С., с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. С определение от 20064072/26.10.2022 г. като ответници в производството по делото са конституирани Г. Л. С. и С. Л. Д. вместо починалия в хода на производството Л.Г. С..

В исковата молба се твърди, че Л.Г. С. е бил собственик на топлоснабден 2 имот в гр. София, ул. „*******, абонатен № ******* поради което в исковия период е бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.

3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи условия било установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните суми в 45-дневен срок след публикуване на фактурите. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Н.И.“ ООД. Моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 64386/2017 г. по описа на СРС, 60 състав.

В срока по чл. 131 от ГПК е представен отговор на исковата молба от Л.Г. С., с който заявява, че не притежава недвижимия имот, посочен в исковата молба и заповедта за изпълнение, като твърди, че не притежава и посочения абонатен номер. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира 3 следното.

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.

Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 64386/2017 г. по описа на СРС, 60 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок. Основателността на исковете е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.

2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот.

Във връзка с установяване на твърдението на ищеца, че Л. С., наследодател на ответниците, е бил собственик на топлоснабден имот.

Устнановява се от писмо изх. № П-РО623-ВК00-407/01.03.2023 г. от Столична община – район Оборище, че във връзка с направено искане от ищеца не се установявало да има данни Л.Г. С. да е бил страна по сделки с имот на ул.

4

„*******, ап. 8.

С молба от 22.02.2023 г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е направил искане да бъде допуснато уточнение, че претенцията касае апартамент 8, в гр. София, ул. „*******, с абонатен № ******* като е представил относими преписи от документи, установяващи твърденията, свързани с този имот. С Определение от 29.03.2023 г. в съдебно заседание първоинстанционният съд е оставил без уважение направеното искане за допускане на уточнение, както и за събиране на нови доказателства след приключване на първото по делото съдебно заседание, проведено на 20.02.2023 г. С въззивната жалба тези доказателства са представени отново, но в нея не се съдържа искане за събирането им, както и не са въведени доводи, свързани с допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани със събиране на доказателства, които да обосновават обстоятелства по чл. 266 от ГПК. Освен това, във връзка с дадени указания, с молба от 18.07.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД изрично е заявило, че не желае събиране на нови доказателства във въззивното производство. Независимо от това, следва да се посочи, че районният съд правилно е приел, че искането за събиране на нови доказателства след приключване на първото по делото съдебно заседание, са преклудирани и определението, с което направеното доказателствено искане е оставено без уважение, е съобразено с разпоредбата на чл. 147 от ГПК.

Следователно и въз основа на събраните по делото писмени доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване, че наследодателят на ответниците е бил собственик на топлоснабдения имот в исковия период.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 60 състав, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите сумата от 678 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20106221/23.10.2023 г. по гр. д.

№ 69900/2018 г. по описа на СРС, 60 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК – *******, гр. София, ул. ******* да заплати на Г. Л. С., ЕГН**********, гр. София, ул. „******* и С. Л. Д., ЕГН-**********, гр. София, ул. ******* сумата от 678 лева, представляващи направени разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на въззивника – „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз – Н.И.“ ООД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6