Определение № 594 от 22.08.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 594 гр. Шумен, 22.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Азадухи Ов. Карагьозян

Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20243600500368 по описа за 2024 година

Делото е образувано по жалба с вх. №3193/02.08.2024 г. депозирана от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.....“ № 60 срещу определение №349/26.07.2024 г. по гр. д. № 138/2024 г. по описа на РС – Велики Преслав (ВПРС), с което на жалбоподателя е върната исковата молба и е прекратено производството по делото на осн. чл.129, ал.3 от ГПК. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда да го отмени. Излага се, че указанията за оставяне без движение на производството, дадени с определението от 08.07.2024 г. не са достигнали до доверителя му, същите не са връчвани и поради това са били поставени в обективна невъзможност за изпълнението им. Изпратеното по електронен път определение, не е било отворено, поради което е следвало на основание чл.41а, ал.2 от ГПК, същото да бъде изпратено по общия ред. Намира, че разпоредбата на чл.41а, ал.1 от ГПК е неприложима, тъй като по делото не е заявено електронно връчване и призоваване съгласно чл.8, ал.3 от Правилата за достъп до електронни дела в ЕПЕП, приети от ВСС с Решение от 25.02.2016 г. По процесното гр. д. №138/2024 г. на ВПРС не е посочен електронен адрес за призоваване и електронно връчване, а електронния адрес, който фигурирал по книжата по делото бил такъв по чл.38, ал.3 от ГПК и връчването следвало да се осъществява по реда на чл.41а, ал.2 от ГПК.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба от жалбоподателя „Юробанк България“ АД против Т. И. М. по искова претенция с посочено правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. С определение №313/08.07.2024 г. исковата молба е била оставена без движение, като на ищеца са дадени конкретни указания, които последният е следвало да изпълни, за да бъде исковата молба редовна, като 1 изрично е предупреден, че при неотстраняване в срок на посочените нередовности исковата молба, ще бъде върната, а производството по делото – прекратено. Препис от определението и дадените указания са изпратени на ищеца по реда на чл.50, ал.5, вр. чл.38, ал.2 от ГПК на посочената в исковата молба електронна поща на процесуалния представител на ищеца на дата 08.07.2024 г. Адресатът не е потвърдил получаването на съобщението, поради което на основание чл.41а, ал.1 във вр. чл.38, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че съобщението е връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне 16.07.2024 г. от който момент, започвал да тече предоставения на ищеца седмичен срок за отстраняване на нередовностите по молбата. След като до изтичане на едноседмичния срок – 23.07.2024 г. ищеца не е отстранил нередовността на молбата си, с обжалваното пред настоящата инстанция определение, на основание чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба е върната, а производството образувано по нея е прекратено.

Настоящата въззивна инстанция намира определението за неправилно. За да постанови връщане на исковата молбата поради неизпълнение от страна на ищеца на указанията на съда в даденият му едноседмичен срок, първоинстанционния съд е приел, че същия е редовно уведомен на 16.07.2024 г. и до изтичането на срока на 23.07.2024 г. указанията не са изпълнени.

Връчването на призовки и съобщения на страните се извършва по реда на чл.37 и следващи от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 от ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Няма изискване пълномощникът по делото изрично да е заявил, че неговият адрес е съдебен адрес.

Разпоредбата урежда две различни хипотези - относно съдебен адресат и относно пълномощник. След като по делото има данни за надлежно упълномощаване на адвокат (Д.Е. от САК) и същият изрично е посочен като пълномощник на ищеца, то по императивното правило на чл.39, ал.1 от ГПК съобщенията до кредитора следва да се връчват именно на него (адвоката) като пълномощник, тъй като изборът за реда и начина на връчване е предоставен на страната. Този избор се прави с упълномощаването на адвокат, който има професионалната представа за значението на извършваните спрямо клиента му процесуални действия.

В конкретния случай, първоинстанционния съд е нарушил правилото на чл.39, ал.1 от ГПК, тъй като съобщението с указанията за оставяне без движение на исковата молба, е оформено и изпратено за връчване по реда на чл. 50, ал. 5 от ГПК, а не по реда на чл. 51 от ГПК и то не на кредитната институция, а на адвоката на посочена по делото електронна поща. От материалите по делото е видно, че процесуалния представител на ищеца, не е подавал заявление за достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в единния портал за електронно правосъдие, поради което връчването на посочения по делото електронен адрес, който е такъв по чл.38, ал.3 от ГПК, е следвало да се осъществи по реда на чл.41а, ал.2 от ГПК - ако адресата не потвърди получаването на съобщението в 7 – дневен срок, съобщението се връчва по общия ред, както е сторено по предходното връчване на 2 съобщение до ищеца по делото л. 18 и л. 19 – по общия ред. Връчването на съобщенията е процесуално действие на съда и за да породи правни последици, то трябва да е направено съобразно процесуалните правила.

След като съобщението с указанията на съда, за оставяне на исковата молба без движение, е връчено в нарушение на чл.51, във вр. чл.39, ал.1 от ГПК, то срокът за отстраняване на нередовностите на исковата молба, не е започнал да тече към момента на постановяване на обжалваното определение.

Ето защо направената от първоинстанционния съд преценка, че този срок е изтекъл, поради което следва да се приложат и последиците по чл.129, ал.3 от ГПК е неправилна.

Обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, чрез ново връчване на съобщение до ищеца, чрез процесуалния му представител на посочения по делото съдебен адрес.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №349 от 26.07.2024 г. по гр. д. №138/2004 г. по описа на РС – Велики Преслав, с което на ищеца „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, гр. София, ул.

„.....“ № 60, е върната исковата молба и е прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Велики Преслав за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно дадените в мотивите указания.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3