Решение № 162 от 17.07.2026, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Гражданско дело 1275/2025
- Вид
- Решение № 162
- Подписан
- 17.07.2026
- Състав
- ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 3410 от 01.12.2025 · ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА
- Протокол № 285 от 30.06.2026 · ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 16 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал. 1 пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал. 2 пр. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1 пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 и 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 и 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 3 т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 162 гр. Девня, 17.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20253120101275 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от А. М. А., ЕГН:
**********, с адрес: с. М., обл. Варна, чрез проц. представител – адв. Ст. К. от ВАК, с която са предявени: установителен иск с правно основание чл. 124 ал.
1 от ГПК вр. чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 вр.чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 и чл.
19 ал. 4 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за връщане на всичко платено над главницата по договора - за сумата от 715 лева /сега 365, 57 евро/ срещу „Форуком и компания“ООД, ЕИК: 836034051, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23, представлявано от Д. Р. Г. и установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 26 ал. 1 пр. 1 от срещу “Гарант Къмпани” ООД, ЕИК 204368877, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. “Уилям Гладстон” № 20-22, ет. 6, офис 18, представлявано от М. А.
И..
Ищецът излага в исковата молба, на 24.10.2019 г. е сключил с ответното дружество „Форуком и компания“ООД Договор за потребителски кредит № 01248320, по силата на който ответникът му е предоставил главница в размер на 800 лева. Съгласно чл. 4 от Договора, заемателят следва да сключи договор за поръчителство. Такъв той сключил на същия ден с втория ответник - дружеството „Гарант Къмпани”ООД, с цел да бъде обезпечен кредитът.
Съгласно договора за поръчителство е уговорено възнаграждение за поръчителя. Твърди, че по Договор за потребителски кредит № 01248320 е 1 заплатил сумата в общ размер на 1 515 лева изцяло в полза на "Форуком и компания”ООД. Ищецът счита така сключения договор за нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 19. ал. 4 вр. чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като с него в тежест на заемателя е възложено да обезпечи задължението си по кредита като сключи договор за поръчителство. Сочи, че доколкото възнаграждението на поръчителя представлява разход по кредита /още повече като се има предвид, че потребителят заплаща една обща вноска и тя е изцяло по сметка на кредитора/, то следва да бъде включено към общия разход по кредита. С оглед на това твърди, че възнаграждението на поръчителя представлява скрито оскъпяване към договора за кредит. Излага, че съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, т.е. в ГПР е необходимо да бъдат описани всички разходи, които се възлагат в тежест на длъжника. В случая кредиторът се е задоволил с посочване на размер на ГПР, без да поясни как е определен този размер и какви допускания съдържа. Твърди, че ако допълнителното възнаграждение бъде включено от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19 ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР би бил надвишен. Счита, че кредиторът не включва възнагражденията възнаграждението по т. нар. от него „обезпечение“ към ГПР с единствения стремеж да заобиколи нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Сочи, че всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора, тъй като липсва информация колко точно, включително като сума в лева, е оскъпяването по кредита, а бланкетното посочване на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Аргументира се с приетото в Решение по дело С-714/22 г. на СЕС и с актуална практика на ВКС.
С оглед на това моли съдът да установи, че Договор за потребителски кредит № 0124832 от 24.10.2019 г., сключен между „Форуком и компания”ООД и А.
М. А. е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19 ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК. Доколкото съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, счита, че заплатената сума над усвоената главница в размер на 715 лева представлява неоснователно обогатяване за ответника по смисъла на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, поради изначалната недействителност на договора и подлежи на връщане на ищеца. Претендира връщането й, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.
Ищецът твърди още в исковата молба, че Договорът за поръчителство от 24.10.2019 г., сключен към договора за кредит също е недействителен на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1, в условията на евентуалност чл. 26 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 11 ал. 1 т. 10, чл. 16, чл. 19 ал. 4, чл. 21 ал. 1 от 2
ЗПК вр. чл. 143 и 146 от ЗЗП. Сочи, че договорът за обезпечение е сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП - чл. 143 ал. 1 от ЗЗП и е недействителен на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП по отношение на длъжника, респ. последният не дължи плащане по него. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна в правоотношението. Това нарушение на кредитора води до разрез с императивната разпоредба на чл. 16 от ЗПК, която вменява в негово задължение да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Моли съдът да установи, че Договор за предоставяне на поръчителство от 24.10.2019 г., сключен между „Гарант Къмпани”ООД и А.
М. А. е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1, евентуално пр. 3 от ЗЗД.
Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът “Гарант Къмпани” ООД, чрез проц. си представител – адв. Ив. И. от САК е подал отговор на исковата молба, в който не оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения, че на 24.10.2019 г. между ищецът по делото А. М. А. и първия ответник - „Форуком и копмания”ООД, ЕИК: 836034051 е сключен Договор за потребителски кредит №01248320, както и Договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, сключен с „Гарант Къмпани“ООД и моли съдът да обяви в доклада си по делото тези факти за безспорни между страните. Не оспорва факта, че задълженията по Договора за потребителски кредит и Договора за предоставяне на поръчителство са погасени от ищеца, като счита, че щом и ищецът изразява същото становище относно този факт, то не е необходимо доказването му. Относно включването на възнаграждението към поръчителя в ГПР и нарушаването на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК счита, че Договорът за предоставяне на поръчителство е отделен договор, който се сключва доброволно от ищеца за една допълнително избрана, незадължителна услуга и не следва възнаграждението да се включва при изчисляването на ГПР. Не било налице заблуда относно действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните, тъй като той е ясно посочен в Приложение № 1 към Договора за потребителски кредит. Нямало основания да се смята, че грешното посочване на размера на ГПР или на общата сума, дължима по кредита /няма такова в процесния случай/, следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР или обща сума. Сочи, че разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК изрично посочва „да съдържа" годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, т. е. това, което ни интересувало е наличието или липсата на тази клауза, а не самото й съдържание. Счита за изцяло неоснователно твърдението, че на длъжника е било вменено задължение да сключи договор за поръчителство с 3 точно определено лице срещу възнаграждение, както и че подобна уговорка противоречи на разпоредбите на чл. 146 ал. 1 и чл. 143 ал. 1 от ЗЗЗП.
Сключването на договор за поръчителство не е било автоматично, безусловно и неизбежно наложено на ищеца, а е представлявало възможен способ за обезпечаване на задължението, при наличието на алтернативи. На А. М. А., в качеството му на кандидат - кредитополучател, е била извършена детайлна предварителна оценка на кредитоспособността, като са взети предвид както декларираните от него обстоятелства, така и кредитната му история към момента на кандидатстване за кредита. Следователно кредитодателят е изпълнил задълженията си по оценка на риска и не е прехвърлил изцяло този риск върху потребителя чрез въвеждане на неравноправни условия. Освен това ищецът е разполагал с реална възможност за избор. Той е могъл: да избере друг от предложените варианти за обезпечаване на задължението; да се възползва от правото си на отказ от Договора за потребителски кредит в 14 дневния законоустановен срок; да не сключва договора и да потърси финансиране от друга банкова или финансова институция. Сочи, че наличието на тези алтернативи изключва твърдението, че потребителят е бил поставен в положение на икономическа принуда или че му е било наложено задължение без възможност за информиран избор. Самото обстоятелство, че е предложен конкретен поръчител, не означавало автоматично ограничаване на свободата на договаряне, още повече при липса на доказателства, че на потребителя е било отказано да предложи друг допустим способ за обезпечение.
Неоснователно б и л о и твърдението, че Договорът за поръчителство не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от неговото сключване, тъй като размерът на възнаграждението е ясно и изрично определен в договора, както и начинът и срокът на плащане, а условията са формулирани по разбираем и недвусмислен начин, което дава възможност на средния потребител да формира адекватна представа за финансовия ангажимент, който поема. Липсвали данни за прикриване на съществени елементи от договора, за подвеждаща информация или за неяснота, която би могла да доведе до заблуждение. Предвид изложеното счита, че не са налице предпоставките на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП за квалифициране на процесната уговорка като неравноправна, нито основанията по чл. 146 ал. 1 от ЗЗП за прогласяване на нейната нищожност. Излага становище, че не е налице правно основание за връщане на всички изплатени суми над размера на предоставената главница по Договора за потребителски кредит. На първо място, не бил осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 23 от Закона за потребителския кредит. Посочената норма намирала приложение единствено в хипотеза на обявена недействителност на договора за кредит, при което страните дължат връщане на полученото на основание неоснователно обогатяване. В конкретния случай Договорът за кредит не бил обявен за недействителен, нито са налице предпоставки за това, доколкото липсват данни същият да противоречи на императивни разпоредби на закона или на добрите нрави. Напротив, договорът съдържал всички изискуеми от 4 закона реквизити, сключен е при спазване на нормативните изисквания и е породил валидно облигационно правоотношение между страните. При наличие на валиден договор и изпълнение на задълженията по него, извършените плащания имат своето правно основание и не подлежат на връщане. Неоснователно било и твърдението, че всички плащания са били извършени единствено в полза на „Кредисимо" ЕАД /вероятно има се предвид „Форуком и компания“. От приложените към исковата молба платежни документи било видно, че преводите са осъществявани към „Форуком и компания" ООД. На следващо място било видно, че от приложените платежни документи А. А. е платил на „Форуком и комания"ООД сумата от 1 435 лева, а не 1 515 лева, както ищецът твърди в исковата си молба. Следователно фактическите твърдения на ищеца в тази част не съответствали на доказателствата по делото. При липса на обявена недействителност на договора и при наличието на валидно правно основание за извършените плащания, не можело да се приеме, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Искането за връщане на суми, заплатени по валидно облигационно правоотношение, представлявало опит за преразглеждане на договорно поети и изпълнени задължения извън предвидените в закона основания. С оглед на това моли за отхвърляне на предявените искове. В условията на евентуалност, на основание чл. 110 от ЗЗД, прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички претендирани от ищеца суми, представляващи платени без основание суми по процесния договор за потребителски кредит. Сочи, че вземанията за връщане на недължимо платени суми се погасяват с изтичането на общата петгодишна погасителна давност, като давностният срок тече от датата на всяко отделно плащане. С оглед на изложеното, всички плащания, извършени извън петгодишния давностен срок, считано назад от датата на предявяване на иска, били погасени по давност, поради което искът в тази част следвало да бъде отхвърлен като неоснователен Оспорва представената с исковата молба разписка № 0300014877344604/02.02.2022 г. като неотносима към предмета на настоящия спор, доколкото касае друг кредит с № **********, а не процесния с № 01248320/24.10.2019 г. Оспорва представеното от ищеца доказателство под формата на таблица, за което се твърди, че е справка от „Изи пей“АД, от която са видни всички погасявания по кредита, тъй като липсват доказателства документа да изхожда от „Изи пей“АД. На тези основания моли за отхвърляне на исковата претенция.
Разпечатката съдържа 22 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46817250-5caf-4263-b8a4-87d44c694a88