Решение № 64 от 24.02.2026, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 214/2025
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 24.02.2026
- Състав
- Галя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 19, ал.1, т.4 · Закон за водите
- чл. 79 ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 83 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 35 · Закон за общинската собственост
- чл. 1, ал. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. Провадия, 24.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130100214 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от А. Д. А., ЕГН ********** с адрес **** срещу ****, ЕИК **** със седалище и адрес на управление **** искове с правно основание: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД за осъждане ответника да изпълни реално задължението си за предоставяне на ВиК услуги с определено качество чрез предприемане на действия по намаляване налягането по водоснабдителната мрежа преди водомерната шахта на ищеца в имота му на адрес **** и аб. № ****; чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение на вземане в размер на 5224,82лева, представляваща част от стойност на главница от 5074,25лева / разликата на 5505,77- 431,52лева/ и лихви върху нея от 150,57лева за ВиК услуги по издадени фактури в периода 11.12.2023г. до 14.11.2024г. за обект на потребление, находящ се в **** и аб. № ****.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на имот в **** и присъединен към водопроводната мрежа с аб. № ****. От години имал проблем с водоснабдяването на имота си, поради денивелация между имота му и водоема. За период от 20г. бил сменил около 7-8 водомера, 3-4 предпазни клапана на бойлера, повреди по тръби, кранове. Често аварирал и главният водопровод. На 23.12.2023г. подал жалба до ответника, тъй като имало теч между тръбите на тръбопровода, в резултат на което мазата му се наводнила и водомерът му отчел 96 куб.м. Не получил нужното съдействие. През м. февруари 2024г. по улицата пред имота му течала вода повече от месец.
Сигнализирал ответника, като служителите му пристигнали на място обявили, че той е виновен за теча и го накарали да спре за 24ч. водата. Когато спрял крана, водата потекла силно по улицата. През м. март 2024г. отново имало спукана тръба, водомерната му шахта се напълнила с вода и отново подал жалба до ответника. На място пристигнали служители на ответника, които констатирали, че водомерът му работи нормално и си заминали. Твърди, че във всичките си жалби до ответника е описвал проблема с подаването на вода до имота му, 1 предвид високото налягане на водоснабдителната мрежа, независимо че в отговор на жалбите му ответникът отричал наличието на такъв проблем.
Предвид липсата на съдействие от ответника, сезирал с проблема си Омбудсмана, КЗП и КЕВР. През м. юни 2024г. бил уведомен от КЕВР, че на ответното дружество са дадени указания за предприемане на конкретни действия по повод повишеното налягане, сред които и монтиране на логер в пункта на присъединяване на имота му. На 07.06.2024г. съгласно указанията на КЕВР бил монтиран логер след измервателното устройство във водомерната шахта за измерване за 10дни потреблението на вода. Били съставени констативни протоколи за това. На 17.06.2024 г. логерът бил демонтиран, като за този 10дневен период било отчетено потребление на 43 куб.м. вода. В становището от м.юли на ответното дружество се сочи да се установявало постоянно високо налягане от над 9 бара.
Повишеното налягане бивало обяснено като последица от обективни фактори - наличие на денивелация между водоема на населеното място и имота на ищеца, местоположението на имота му в края на селото. Решението на проблема според ответника можело да се намери чрез монтиране на регулатор на налягането във водомерната шахта. Редуцирането на налягането във водопроводната мрежа, според ответника можело да накърни интересите на останалите потребители в селото.
След поредна жалба до КЕВР и в изпълнение на нейни указания за монтаж на регулатор на налягането, през м. август 2024г. служители на ответника му заявили, че редуцир- винтилът следва да се монтира във водомерната шахта, но след водомера, макар такива указания на КЕВР да няма. На 12.08.2024 г. минал инкасатор, който констатирал, че водомерът е изряден и с показания 1140 куб.м. На 21.10.2024г. служители на ответника дошли на място, за да монтират редуцил - винтила. Тъй като ищецът не го бил закупил, в протокола било записано, че той отказва да предостави такъв, доколкото в указанията на КЕВР било указано на ответника само монтаж, но не и че това трябва да е след водомера, както и че редуцил - винтилът трябва да го предостави ищеца. На 01.11.2024г. служители на ответника монтирали редуцир- винтил във водомерната му шахта след водомера, с което твърди проблемът да е бил решен временно.
Оспорва честите аварии в имота му да се дължат на негово бездействие и твърди те да са резултат от бездействието на ответното дружество в изпълнение задълженията му по ОУ за предоставяне на услуги с определено качество, част от което е предоставянето им с определено налягане - до 6 атмосфери, а не както в случая 9 /чл. 9, ал. 2, т. 6 ОУ/. Счита, че проблемът може да бъде решен чрез монтиране от ответника преди водомера му на успокоители, които биха намА.и хидравличните удари от високото налягане, което би предотвратили увреждането на водомера му и ВиК инсталацията в имота му. Резултат от това високо налягане сочи да са честите аварии и огромни количества отчетено потребление, поради което и оспорва да дължи начисленото му количество вода в периода от м. 12.2023 г. до м. 11.2024 г. Счита, че за периода задължението му за потребени ВиК услуги следва да се определи по правилото на чл. 25, ал. 8, т. 1 ОУ- на база двама потребители по 10 куб.м. месечно, колкото реално са били потребени.
Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника.
Отрицателният установителен иск се оспорва като неоснователен.
Твърди, че е изпълнявал точно задължението си, като ежемесечно е извършван отчет на потреблението в имота на ищеца при условията на чл. 23, ал. 4, изр. посл. ОУ. За всички отчети са били съставяни КП, носещи подпис на ищеца или негов представител- КП № ****/07.06.2024г. с отчет 651куб.м.; КП № ****/17.06.2024г. с отчет 694 куб.м.; КП 12.08.2024г. с отчет 1140 куб.м.; КП № ****/23.10.2024г. с отчет 1935 куб.м. Посочва, че водомерът е нов, с модул за дистанционен отчет, монтиран на 04.08.2020 г. съгл. КП № ****, в метрологична годност. А съгласно сертификат за качество, максимално допустимото 2 налягане за този тип водомери било 16 бара. С подписа си върху отчетите се сочи, че е потвърдено показанието на водомера в момента на отчета, а и предхождащите го. Оспорва приложението на методиката на чл. 25, ал. 8, т. 1 ОУ, доколкото тя е приложима в хипотеза на липса на водомер, каквато настоящата не била.
Твърди, че ищецът е в неизпълнение на задълженията вменени му в чл. 43, ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/2004г. на МРРБ да опазва от повреда водопроводната мрежа в имота му. В тази връзка излага, че доколкото дворната водопроводна мрежа е собственост на ищеца с неясна дата на изграждане, житейски можело да се заключи тя да е амортизирана, стара, така че неблагоприятните последици от техническото й състояние към 2024г. и несвоевременното отстраняване на повреди по нея, нямало основание да се възлагат на ответното дружество.
Посочва, че след монтажа на редуктора на налягането след водомера на 01.11.2024г., количествата отчетена вода не се оспорвали и се заплащали от ищеца. В тази връзка предвид собствените на ищеца твърдения, че през годините сам е монтирал редуцил - винтили и е отстранявал аварии в имота си, то през 2024г. необосновано, неполагайки дължимата грижа като собственик на вътрешната дворна водопроводна мрежа, е отказал да стори същото и в резултат на това му бездействие, посочените количества вода са преминали през водомера му и съответно дължал тяхната цена. Въпреки указанията на КЕВР е отказал осигуряване на редуцил - винтил, за да бъде монтиран от ответника, което е наложило осигуряването му от ответното дружество и монтажа му след водомера. Посочва още, че въпреки твърденията на ищеца за аварии в имота му, до 2024г. потреблението на вода е било съответно на обичайното за годишните сезони.
Осъдителният иск се оспорва като недопустим, евентуално неоснователен.
Твърди, че водоснабдителната система до имота на ищеца е публична общинска собственост /чл. 19, ал.1, т.4 ЗВ/ и доколкото не се твърди количествата вода да са изтекли преди водомера, то състоянието на уличната водопроводна мрежа се сочи да е въпрос без правно значение за спора, вкл. защото ищецът не е страна по договора между ответника и ****. Ако претенцията на ищеца касае уличната мрежа се настоява за недопустимостта, евентуално неоснователност й, защото нямало задължение относно поддръжката на водопроводната система на населеното място, което ответното дружество да не е изпълнило.
Счита, че наличието или липсата на аварии по уличната водопроводна мрежа не рефлектира върху състоянието и изправността на вътрешната дворна водопроводна инсталация в имота. Нямало данни за налягането в уличната водопроводна мрежа. Сочи, че измерването на налягането през 2024г. е след водомера, т.е. за вътрешната дворна водопроводна инсталация в имота. И ако претенцията е за него, то след монтажа на редуцил - винтила на 01.11.2024г. настроен на 3 атмосфери, факт неоспорван от ищеца, то искането му се сочи да е удовлетворено още преди подаване на исковата му молба.
По отношение на твърденията за настъпващи аварии в имота се сочи те да са неконкретизирани, а и ищецът да е в неизпълнение на чл. 43, ал. 2, т. 5 от Наредба № 4/2004г. на МРРБ относно авариите през м. август и ноември 2024г. вменяваща му задължения да уведомява своевременно ВиК оператора за установени повреди и аварии по водопроводните мрежи и съоръжения на територията на имота му. Извън това предвид собствените на ищеца твърдения, че е поставил редуцил - винтил за понижаване налягането във вътрешната инсталация, очевидно било, че е наясно с причините за авариите в имота му и знае начина за тяхното предотвратяване. Въпреки това се твърди, че не е предприел нужното своевременно за недопускане на повреди по дворната мрежа, като не е инсталирал редуктор на налягането и не е уведомил ВиК операторът след възникване на аварията. В резултат на продължителното му бездействие водомерът му е отчел процесните количества вода. По аналогия с чл. 19 от Наредба № 4/2004г. на МРРБ, предвиждаща възможност за изграждане от потребителя на инсталация за повишаване на налягането за своя сметка, счита че е имало възможност ищецът да монтира редуктор на налягането след водомера си. Отказът му да го 3 направи го определя като недобросъвестна в правоотношението страна и на основание чл.
83 ЗЗД освобождава ответника от отговорност.
Позовава се допълнително и на обективни причини освобождаващи го от отговорност, а именно- наличието на значителна денивелация от 100 м. между водоема на населеното място и имота на ищеца, това че имотът е в покрайнините на селото, поради което след него няма други консуматори, чрез потреблението на които да се регулира налягането.
Искането е за частично прекратяване на производството като недопустимо, а в останалата част за отхвърляне на претенциите като неоснователни.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
По реда на чл. 145 ГПК уточнява, че е собственик на водоснабдения имот въз основа на договор за покупко- продажба по чл. 35 ЗОС сключен с **** на 28.05.2004г. и че имотът е бил присъединен към ВиК мрежата през м.01.2005г.
Ответникът оспорва ищецът да е собственик на имота, доколкото нямало доказателства да е платена цената по договора, както и това, че присъединяването на имота към ВиК мрежата е от м.01.2005г. Потвърждава, че ищецът е титуляр на ВиК партидата за имота.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са иск с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 124 ГПК. За успешното им провеждане, предвид разпределянето на доказателствената тежест, ищецът дължи доказване наличие на валидно сключен договор между страните за предоставяне на ВиК услуги при Общи условия; поето от ответника договорно задължение да доставя услугите с определено качество, в т.ч. налягане на водоснабдителната система. В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи възражения, вкл. изправността си по договора и ОУ относно задължението да доставя услугите с определено качество, в т.ч. налягане на водоснабдителната система; предпоставките дали му основание да начисли процесното количество ВиК услуги за периода 11.12.2023г. до 14.11.2024г.; че в качеството му доставчик на ВиК услуги е доставил посоченото количество ВиК услуги, отчетени и измерени по предвидения в Общите условия ред, че фактурираното количество услуги съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер.