Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 30.09.2010, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
237/2010
Подписан
30.09.2010

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.70, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4а, ал.5 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4б, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4к · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.28, ал.6, изречение последно · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Решение № 228

Номер

228

Година

06.07.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.17

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Васка Динкова Халачева

Кирил Митков Димов

Прокурор: като разгледа докладваното от

Кирил Митков Димов

Въззивно гражданско дело номер

20115100500119 по описа за

2011 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 167/19.01.2011 г., постановено по гр.д. № 1492 по описа за 2009 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от М. М. Б. от Г., У. О. № *. вх.”*”, .*, ап.*, с ЕГН * против А. К. У. от Г., Б. № *, бл.*, вх.”*”, ап.*, с ЕГН * и А. В. К. – У. от Г., У.”С.” № *, с ЕГН *, иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че е собственик на имот № 145.7, зона № 24 по плана на новообразуваните имоти в землището н с.Б., общ.К., представляващ земеделска земя с площ 400 кв.м., при раници на имота по скица: имот № 11 на О. К., имот № 8 път, имот № 6 на Я. Т., като неоснователен и недоказан. Със същото решение М. М. Б. и осъден да заплати на А. К. У. направените по делото разноски в размер на 800 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. М. Б., представляван от процесуалния си представител, който го обжалва, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. В жалбата си сочи, че въззиваемите А. К. У. и А. В. К. – У. не са собственици на процесния имот, тъй като техните праводатели не са били собственици защото съгласно плана на новообразуваните имоти в ЗЗП № 24 в землището на с.Брош, общ.Кърджали, не съществувал такъв имот. Установено било, че М. М. Б. владеел и ползувал своя имот, както и наследниците на Я. Ш. владеели и ползували своя имот, от които се твърдяло, че бил образуван и имот № 000239. От събраните по делото писмени доказателства, както и от разпита на свидетелите се установило, че М. Б. бил собственик на имот № 145.7, зона № 24 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на О. у. на О. К., който се владеел и ползувал от него и към настоящия момент, а ответниците оспорвали това негово право. Също така било установено, че праводателите на въззивника владеели и ползували имота от 1996 г. необезпокоявано, когато го закупили по предвидения в ЗСПЗЗ ред, заплащайки на О. К. определената цена в оценителния протокол, приложен като доказателство. От този момент дори и Община Кърджали да е била собственик на имота, същите придобили качеството на добросъвестни владелци съгласно чл.70, ал.1 от ЗС. Владеейки имота непрекъснато и необезпокоявано до 2001 г., праводателите на въззивника придобили собствеността върху същия и по давностно владение. Необоснован бил изводът на първоинстанционния съд, че въззивникът не бил станал собственик на процесния имот, тъй като Я. К. и съпругата му към момента на продажбата – 24.112008 г. не били собственици. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, вместо което да постанови друго, с което да признае за установено по отношение на А. К. У. и А. В. К. – У., че М. М. Б. е собственик на процесния имот. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът, представляван от процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата и в представено писмено становище съображения.

Въззиваемите А. К. У. и А. В. К. – У. не са представили отговор на въззивната жалба на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание въззиваемите, представлявани от процесуалните си представители, оспорват въззивната жалба и излагат съображения за нейната неоснователност. Молят съда да потвърди решението на първоинстанционния съд.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е основателна.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като ищецът твърди в исковата молба, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба бил собственик на недвижим имот № 145.7, зона № 24 по ПНИ в землището на с.Брош. Твърди се също, че праводателите на ищеца придобили имота по реда на §4а, ал.5 от ЗСПЗЗ. Ответниците оспорвали собствеността му като твърдели, че били собственици на имот № 000239 по плана на землището на с.Брош с площ от 1.542 дка, в който имот бил включен имота на ищеца.

Ответникът А. К. У. оспорва предявения иск, като твърди в представен отговор на основание чл.131 от ГПК, че е собственик на процесния имот, който придобил чрез покупко-продажба от своите праводатели. Направени са възражения за нищожност на договора за покупко-продажба, сключен между Община Кърджали от една страна и от друга Я. Г. К. и Т. Х. К., поради противоречие на закона, при липса на основание и невъзможен предмет, както и на заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на О. у. на О. К., с който е одобрен ПНИ за землището на с.Б., ЗЗП № 24, в частта и по отношение на имот № 145.7. Направено е и възражение за подобрения и право на задържане.

Ответницата А. В. К. – У. оспорва предявения иск като твърди, че със съпруга си били собственици на процесния имот, който не попадал в ЗЗП № 24 и терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а попадал в плана за земеразделяне КВС на землище с.Брош. Праводателят на ответниците бил въведен във владение на имота от 14.06.2006 г. и предал владението на своите правоприемници. Твърди, че на праводателите на ищеца бил предоставен имот, различен от претендирания.

С удостоверение № 2527 от 05.05.1988 г., ОбНС – К. е предоставил на основание ПостановлеÝие № 26 на МС и решение № 8ж и протокол № 2 от 29.04.1988 г., право на ползуване на Я. Г. К. от Г. върху слабопродуктивна земя в размер на 400 кв.м., находяща се в землището на с.Б., общ.К., при граници – ползуватели: изток – М. Х., запад – път, север С. С., юг – Я. Т. По молба на Я. К. за издаване на удостоверение за оценка и закупуване на земя по §4 от ЗСПЗЗ вх. № 422/17.02.1995 г., бил съставен оценителен протокол с дата 15.07.1996 г. на Комисията, назначена със заповед № 553/17.08.1992 г. на К. на О. К., съгласно който била извършена оценка на имот по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Я. Г. К., притежаващ удостоверение № 2527 от 05.05.1988 г. за 400 кв.м. и същата била определена в размер на 13 200 лв. В оценителния протокол е посочено, че имота се намира в землището на с.Б., представляващо зона 24, при граници: изток – М. Х., запад – черен път, юг – С. С. и път и север – Я. Т. Ш. Съставена била и скица с дата 15.07.1996 г., като в с вносна бележка от 29.07.1996 г. Я. К. заплатил на О. К. сумата в размер на 13 200 лв., представляваща стойността на земя по §4 от ЗСПЗЗ. Въз основа на молбата и представените документи от Я. Г. К. същият е бил признат за собственик с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 158/17.09.1996 г., том ІІ, дело № 1066/1996 г. по описа на РС – Кърджали, на земеделска земя от 400 кв.м., неурегулирана, находяща с в зона № 24 в землището на с.Б., общ.К., при граници: изток – М. Х., запад – път, юг – С. С. и път и север – Я. Ш.

Със заповед № РД-09-127/03.07.2008 г. на О. у. на О. К. бил одобрен плана на новообразуваните имоти по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ на зона за земеделско ползуване № 24, находяща се в землището на с.Б., общ.К., съгласно който имот № 145.7 бил записан на Я. К. На 24.11.2008 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12, том 4, рег. № 13 399, дело № 706/2008 г., по описа на Н. Д. Г., с район на действие РС – К., Я. Г. К. и Т. Г. К. продали на М. М. Б. имот № 145.7, зона № 24 по плана на новообразуваните имоти в землището на с.Б., общ.К., представляващ земеделска земя, целят с площ 400 кв.м., при граници на имота по скица: имот № 11 – О. К., имот № 8 – път, имот № 6 – Я. Т.

От представената като доказателство по делото преписка вх. № 993/11.02.1992 г. на Общинска служба по земеделие – Г. по заявлението на М. И. И. се установява, че с решение № 4158/29.03.2006 г. Общинска служба по земеделие е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 12 дка, четвърта категория, находяща в землището на мах.Б. в местността “Ч. т.”, заявен с пореден № * от заявлението и установен с протокол на ТКЗС от 19.10.1962 г. В решението е посочено: “След анкетиране от поддържащата фирма и подадена молба вх. № 255/29.03.2006 г. от собственика, се установи, че имот в местността “Чукур тарла” – 12 дка, не попада в §4. Плана за землище с.Б. е влязъл в сила. За същият имот подлежите на обезщетение по чл.19 от ЗСПЗЗ, а именно – земи от общински остатъчен фонд. В 14-дневен срок от датата на получаване подайте молба в ОСЗГ – Г.”. С решение № 4264 от 13.06.2006 г. Общинска служба по земеделие – Г. определила правото на признато, но невъзстановено право на собственост на М. И. И. за земеделски земи – нива от 12 дка в м.”Ч. т.” със земи по чл.19 от ЗСПЗЗ в кадастрални № 19, 65, 67, 191, 215, 48, 147. Въз основа тези решения, с решение № 4266/14.06.2006 г., Общинска служба по земеделие – Г. възстановила правото на собственост на М. И. И. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот – нима от 1.542 дка, осма категория, находяща се в местността “Ч. т.”, представляваща имот № 000239 по картата на землището. Този имот в последствие бил продаден на С. Х. Ю. и Е. Х. Ю., които от своя страна го продали на А. К. У. и съпругата му А. В. К. – У. с нотариален акт № 85/24.04.2007 г., том ІV, рег. № 5495, дело № 646/2007 г. по описа на Н. К. Д., с район на действие РС – К.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и доказан, а решението на Кърджалийския районен съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено. От събраните по делото доказателства се установява, че на праводателите на ищеца е било учредено право на ползуване върху земеделска земя с площ от 0.400 дка, находяща се в землището на с.Б., общ.К. Същите са подали молба до К. на О. К. за оценка и закупуване на процесната земеделска земя по реда на §4б и §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, извършена е била оценка и земята е била заплатена, видно от представената вносна бележка с дата 29.07.1996 г. Така, със заплащането на земята е завършен фактическият състав, предвиден в разпоредбата на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като ползувателят е придобил правото на собственост и се е снабдил с нотариален акт на основание §30, ал.5 от ПЗР към ПМС № 121/25.03.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В тази връзка, неоснователни се явяват доводите на процесуалните представители на въззиваемите, които сочат, че праводателите на ищеца не са станали собственици, тъй като по делото не е приложена молба за закупуване на земята и декларация. По делото е приложена молба от Я. Г. К. с вх. № 422/17.02.1995 г., с която същият е поискал да му се издаде удостоверение за закупуване на земя по §4 в зона 24, с.Б. А що се отнася до неприлагането към преписката на декларация, то след като Комисията, назначена със заповед № 553/17.08.1992 г. на К. на О. К. е извършила оценка на имот по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящ се в зона 24 в землището на с.Б., то очевидно са били налице останалите предпоставки за закупуване на земята. В противен случай съставянето на оценителния протокол би бил лишен от основание. Впрочем, съгласно разпоредбата на §30, ал.4 и 5 от ПЗР към ПМС № 121/25.03.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, правото на собственост се придобива от ползувателя със заплащането на цената на земята съгласно влезлите в сила оценителни протоколи и съставянето на нотариален акт. Неоснователно в тази връзка е възражението за нищожност на договора за покупко-продажба между О. К. и Я. Г. К. и Т. Х. К. поради противоречие със закона, липса на основание и невъзможен предмет. Освен това, в случая не би могло да се говори за договор за покупко-продажба, тъй като се касае за сложен фактически състав на възстановяване на правото на собственост по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляващ административно производство, което е едностранно и като краен резултат завършва с възстановяване на правото на собственост на ползувателя или на бившия собственик на земята.