Решение № 178 от 26.03.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 178

*********, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20243330101605 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 26, ал. 1 във вр. с чл.

40 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от И. К. И. от ********* против Х. Е. Х. от ************** и Н. Д. И.а от *********, с която моли съда да постанови решение с което да приеме за установено спрямо ответниците, че е собственик на ½ ид. ч. от лек автомобил марка *************, цвят черен металик с рама № JM1DKBD73G0105253, двигател № РЕ30780300, рег. № *********, както и да бъде обявен за недействителен до размер на ½ ид. част договор за покупко-продажба на същия автомобил, заверен от нотариус Петя Ангелова, под рег. № 5774/09.08.2024 г., сключен от Н. Д. И.а за себе си и като представител/пълномощник на ищеца и Х. Е. Х., които се споразумели във вреда на ищеца по смисъла на чл. 40 от ЗЗД. Претендира разноските по делото.

Сочи, че по време на брака му с втората ответница придобили процесния лек автомобил. В регистрационния талон в графа собственик били записани имената само на единия от съпрузите – на Н. Д. И.а, но към датата на покупката автомобилът бил придобит в режим на СИО.

На 28.08.2024 г. случайно попаднал на обява, в която разпознал собствения им автомобил, придобит по време на брака, като от текста на обявата установил, че продавачът продава личния си автомобил, посочен бил и телефонен номер. Ищецът разпознал името на продавача Х. Е. Х., защото бившата му съпруга, ответницата, имала връзка с него преди развода им, а и към момента.

След разговор по телефона с продавача, същият обяснил, че продава собствения си автомобил, който наскоро купил, но в последствие решил да го продаде, за сумата от 28 300 лв. Това го изненадало много, тъй като и двамата бивши съпрузи знаели, че автомобилът е съсобствен между тях и без неговия подпис и съгласие, бившата му съпруга не можела сама да го продаде.

След извършени справки и проверки се оказало, че поради честите му пътувания извън страната е оставил пълномощно, с което съпругата му, да го представлява пред институциите и най-вече КАТ, във връзка с автомобила в случай на нужда. Към този момент не знаел, че докато работи извън страната и изкарва пари за семейството си, бившата му съпруга имала връзка с ответника. В пълномощното изрично било записано, че ако тя се разпореди по някакъв начин с автомобила, докато той е в чужбина, тя има задължение да му предостави екземпляр от нотариално заверения договор. Не само, че не получил такъв 1 екземпляр от договора, но и за продажбата узнал случайно от сайт за обяви за продажба на коли. Когато оставил пълномощното не предполагал, че ответницата, тогава още негова съпруга, ще го използва недобросъвестно, по начин да бъде увреден. След постановяване на решението за развод, на 22.08.2024 г. оттеглил дадените права по пълномощното, чрез декларация за оттегляне на пълномощия, нотариално заверена от нотариус Невена Стоянова с рег. № 291 на НК, с район на действие PC Разград, което оттегляне било получено от Н. Д.

И.а на 29.08.2024 г.

На практика се оказвало, че ответницата имала намерение да прекратят брака си, инициирала бракоразводното дело и след постановяване на съдебното решение за развод, се възползвала недобросъвестно от пълномощното и действала с цел да увреди ищеца, като се уговорила с мъжа, с когото била във връзка и му продала съсобствения им лек автомобил за сумата от 9 700 лв., получена в брой, а в последствие купувачът да го продаде на по-висока сума, в размер на 28 300 лв. От извършената устна справка при нотариус, действително се оказало, че автомобилът е собственост на първия ответник, съгласно договор за покупкопродажба от 09.08.2024 г., а видно от публикуваната обява, обявената продажна цена била в пъти по-висока от продажната цена по договора. Имайки предвид отношенията между пълномощника и купувача било видно, че са действали в сговор с цел да увредят упълномощителя, по смисъла на чл. 40 от ЗЗД.

Понастоящем автомобилът се управлявал и от бившата му съпруга, което доказвало близките отношения между ответниците.

В срока по чл. 131 от ГПК и двамата ответници са депозирали писмени отговори, в които вземат становище за неоснователност на предявените искове.

В отговора си Х. Е. Х. твърди, че с ответницата се запознали, чрез приятели, с молба да извърши оглед и да я консултира, заради проблем с автомобила й Самият той по професия бил машинен инженер и затова се съгласил. Установил, че отстраняването на повредите ще бъде финансово неизгодно за нея и по-добрия вариант бил да го продаде.

Когато разбрал, че тя е взела такова решение и цената е 10 000 лв., се свързал с нея и след преговори се договорили за сума в размер на 9 700 лв., за което подписали предварителен договор от 05.05.2024 г. Заел се с ремонта като по-голямата част от повредите отстранил. В този период му било предадено владението и прехвърлена собствеността върху автомобила.

Признава, че ответницата продължила известно време да ползва автомобила, докато си купи нов, но това било нейното условие при сключване на предварителния договор. След като ремонтирал автомобила негови познати започнали да се интересуват от него, затова решил да го обяви за продажба, с което щял да компенсира извършените разходи.

Изрично заявява, че дотогава не е познавал ответницата, нямал е и не е имал друг вид отношения с нея и не знаел, че е в процес на развод. Знаел, че е упълномощена от съпруга си да се разпорежда с автомобила, защото работел в чужбина и поради това не можел да присъства на прехвърлянето му.

Отрича да е действал в сговор, както с продавача така и с всяко трето лице във вреда на ищеца, когото не познавал и никога не бил разговарял с него. Претендира разноски.

В отговора си Н. Д. И.а твърди, че до месец април 2024 г. не е познавала ответника.

Запознала ги приятелка по повод проблеми, които имала с управлението на втомобила си.

Той извършил оглед и констатирал, че може да се ремонтира, но щяло да е свързано със значителни разходи, затова я посъветвал, като по-изгодно, да го продаде. Узнавайки за това й намерение, ответникът я потърсил и заявил, че желае да закупи колата, на което тя поставила условие да задържи автомобила, докато си закупи нов. На 05.05.2024 г. подписали предварителен договор, като заради състоянието на автомобила цената била занижена в сравнение с действителната продажна такава.

Твърди, че няма и не е имала друг вид отношения с Х. Е. Х., не му била споделила, че е в процес на развод, тъй като била упълномощена от съпруга си да се разпорежда с автомобила. Сумата от 9 700 лв. била действително договорената и заплатена от ответника цена.

Твърди, че не е предала половината от тази продажната цена на ищеца, тъй като имали договорка с него – на 01.08.2024 г. „продали” на неговите родители недвижим имот, представляващ СИО, за което бил съставен нотариален акт № 82, т. 5, рег. № 9189, дело № 831/01.08.2024 г. за сума под данъчната оценка – 9 900.00 лв. Реално нито цената била действителната пазарна, нито тя получила половината от нея. Вместо продажна цена, с 2 ищеца се договорили делът й да бъде уравнен с продажбата на процесния автомобил.

Навежда, че автомобилът е закупен с изтеглен от нея кредит, който и понастоящем продължавала да изплаща. Макар и закупен по време на брака, ищецът не бил отделил и стотинка както за закупуването му, така и за изплащането на кредита.

Оспорва твърденията, че е действала в сговор с купувача с цел да го увреди, поради което моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

От представеното с исковата молба копие на удостоверение за сключен граждански брак се установява, че ищецът и втората ответница са сключили граждански брак на 08.09.2007 г. Същият е прекратен с решение от 07.08.2024 г. по гр. д. № 744/2024 г. по описа на РС Разград.

От приложения към отговора на ответницата договор за покупко-продажба на моторно превозно средство се установява, че на 10.02.2021 г., по време на брака им с ищеца, закупили процесния лек автомобил Мазда ЦХ3 за сумата от 8200 лв. От приложеното решение за развод не се установява съсобствеността върху автомобила да е прекратена, следователно бившите съпрузи са станали обикновени съсобственици на процесното МПС.

Тъй като ищецът често отсъствал от страната, той упълномощил съпругата си да го представлява пред различни институции, физически и юридически лица по повод ползването, управлението и разпореждането с автомобила. Пълномощното е с нотариално заверен подпис от 03.01.2024 г. На същата дата ищецът попълнил декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК при прехвърляне на собственост върху моторно превозно средство, двете с нотариално заверени подписи.

На 05.05.2024 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС между втората ответница, действаща лично за себе си и като пълномощник на ищеца, като продавачи и първия ответник, като купувач. Видно от същия договор, продавачите се задължили да продадат на купувача процесния лек автомобил ********, за сумата 9 700 лв.

Изрично е посочено в предварителния договор, че автомобилът е в техническо неизправно състояние.

От представения договор за покупко-продажба на МПС с нотариално заверени подписи, е видно, че на 09.08.2024 г. Н. Д. И.а лично и И. К. И., чрез пълномощника си Н. Д.

И.а, продали на Х. Е. Х. лек автомобил марка *************, цвят черен металик с рама № JM1DKBD73G0105253, двигател № РЕ30780300, рег. № *********, за сумата от 9 700 лв., получена в брой от продавачите още при сключване на предварителния договор, при застрахователна оценка на автомобила, посочена в договора за покупко-продажба – 10 800 лв.

На 22.08.2024 г. с декларация с нотариална заверка на подписа, ищецът оттеглил изцяло пълномощията, дадени на Н. Д. И.а, относно горния автомобил.

Във връзка с доказване твърденията на страните, по делото са разпитани свидетелите П.И.Б., Ц.Т.М. и П.З. С.. Първият свидетел е приятел на ищеца от двадесет години. Изнася данни за отношенията между ответниците, твърди, че ги е виждал заедно, засичал ги по пътищата и в по-близки отношения. След като разбрал, че ищецът се развежда, му споделил това. До този момент не му бил казал, защото не искал да разваля семейството му. По време на брака си ищецът и ответницата имали два леки автомобила. Преди няколко години имали една малка кола, продали я и през 2017 г. или 2018 г. купили чисто нов джип – черна „Мазда“. Ищецът работел в чужбина и пращал пари на семейството си, повече отколкото им трябвали. Твърди, че е виждал жена му и съответния човек да карат колата. Според него ответницата управлявала автомобила до декември месец 2024 г., като свидетелят не знае при развода как са се разбрали, относно ползването му. Ищецът живеел на паркова улица и известно време работел в чужбина, като не може да уточни колко точно, но след развода живеел вече при родителите си. Знае, че при излизане в чужбина се застоявал там доста време, по няколко месеца. Няма информация дали при закупуване на автомобила ищецът е бил в България, но бил закупен с техни средства. Не знае автомобилът да е имал технически проблеми, ищецът не бил споделял с него за такива. В повечето случаи жена му го карала, само един-два пъти е виждал и ищецът да кара този автомобил.

3

Св. М. е близка приятелка на ответницата от ученическите години и по тази причина познава И. още докато били приятели, преди да станат семейство, а Х. го познавала покрай съпруга си. Те били състуденти и поддържали приятелски отношения. Х. бил сервизен инженер, работел във фирма „Мегатрон“, която се занимавала със земеделска техника в страната. Свидетелката твърди, че тя е запознала Н. и Х. покрай един автомобил, което се случило миналата година пролетта, април месец. Ответницата й споделила, че има сериозен проблем с автомобила си, някакви повреди, свързани със скоростна кутия, дисплей и от доста време била без автомобил. Все по сервизи бил в гр. Шумен, в гр. Русе и не можели да отстранят повредите. Затова свидетелката предложила да я свърже с Х., който след като огледал автомобила, установил, че ремонтът ще е много скъп и за Н. нямало да бъде изгодно да го ремонтира. След известно време Н. й казала, че е решила да продаде автомобила, защото ремонтът ще отнеме много пари и не се знаело дали дефектите могат да се отстранят напълно. Според свидетелката, ответницата продала автомобила, докато била омъжена.