Решение № 193 от 06.04.2026, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Монтана, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. А. като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630102993 по описа за 2025 година

Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 232 ал.1 от ЗЗД, чл.92 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.

Ищцата, М. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, чрез процесуалния си представител адвокат К. А., вписана в АК - гр. Монтана, е предявила иск ПРОТИВ: ,*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от ***** – управител.

В исковата молба се твърди, че с ответното дружество - „*****“ ЕООД, сключила договор за наем от 13.01.2025 г. на търговско помещение от 25 кв.м /двадесет и пет квадратни метра/, находящо се в ************, с предназначение: за заложна къща.

Съгласно чл.6.(1) от договора, месечната наемна цена на имота е в размер на 280 лв. /двеста и осемдесет лева/, считано от 13.01.2025 г., като от тази сума следва да бъде удържан дължимия данък ежемесечно, а съгласно чл.6.(2) наемната цена да се заплаща до 10-то число на текущия месец.

Съгласно чл. 13.(1) ответното дружество се задължило да заплаща наемната цена в уговорения размер и по указания в договора ред.

Съгласно чл. 13.(2) ответното дружество се задължило да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното ползване на имота - ел. енергия, вода, телефон и др., както и разходите за обикновени текущи ремонти и поправки на повреди, които са следствие на обикновеното потребление на имота.

Съгласно чл.14.(1) от договора при неплащане на наемната цена в 1 уговорения срок за всеки просрочен ден ответното дружество дружество и дължи неустойка – 2 % лихва.

Наемодателят е изпълнил задълженията си съгласно сключения договор. Наемната цена за м. януари, 2025 г., м. февруари, 2025 г., м. март, 2025 г. и м. април. 2025 г. е заплатена.

Наемателят не е заплатил задълженията си както следва: наем в общ размер - 840 лв., а именно: за м. май. 2025 г. - 280 лв., м. юни, 2025 г. - 280 лв. и м. юли, 2025 г. - 280 лв. изразходвана ел. енергия, в общ размер: 297.66 лв., съгласно издадени и посочени 12 броя фактури; неустойка - 2 % лихва. в общ размер: 1008 лв., а именно: за м. май, 2025 г. - 504 лв., за м. юни, 2025 г. - 336 лв., за м.юли, 2025 г. – 168 лв.

Дължимите суми за наем, ел. енергия и неустойка, съгласно договор за наем от 13.01.2025 г. са в общ размер на: 2 145.66 лв. /две хиляди сто четиридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/.

На 01.08.2025 г. с Нотариална покана рег. № 5063, том 1, акт: 172, заверена от Нотариус рег. № 578 *****, с район на действие Районен съд - гр.

Монтана, поканила ответното дружество в 7 - дневен срок от получаване на поканата да заплати дължимите суми в общ размер на: 2 145. 66 лв.

Видно от разписка от 21.08.2025 г. Нотариалната покана с получена от управителя на дружеството.

До настоящия момент ответното дружество не е заплатило дължимите суми в общ размер на 2 145.66 лв., нито в брой, нито по банков пък, поради което за нея възниква основание за предявяване на настоящата искова молба.

Моли съда да постанови Решение, с което да се осъди „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: г*****, представлявано от ***** - управител, съгласно договор за наем от 13.01.2025 г.. да и заплати сумите, в общ размер 2 145.66 лв. /две хиляди сто четиридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/, мораторна лихва в размер на 70 лв. /седемдесет лева/, считано от датата на падежа на всяко плащане до 21.08.2025 г.

/получаване на нотариалната покана/, както и законната лихва от 22.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.

Претендира направените в производството разноски.

Ответникът, „*****“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: г*****, представлявано от ***** - управител, комуто исковата молба е връчена по реда на чл.50 ал.4 ГПК, в срока, предвиден за отговор не взема становище. Не сочи доказателства, не прави оспорвания, няма искания.

Призован за насрочено съдебно заседание не се представлява.

Доказателствата по делото са писмени.

Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И. А., приета от съда и не оспорена от страните.

В хода на производството, същото е прекратено отчасти по отношение на иск с правно основание чл.232 ЗЗД за изразходвана енергия.

2

На основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснато изменение на предявените искове с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Съдът, при преценка доводите на ищеца, доказателствата по делото, като съобрази констатациите на вещото лице по допуснатата и приета съдебно- икономическа експертиза, на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

Безспорно е установено, съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот № 126, том VІ, рег.№ 9600, дело № 750 от 30.11.2021 г. на нотариус *******, с рег.№ 601 от регистъра на НК, с район на действие Районен съд – Монтана, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-29 от 05.04.2006 г. на ИД на АК, с административен адрес: град Монтана, ***, етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение Сграда за търговия, с площ от 23.70 кв.м.

Няма спор и относно обстоятелството, че М. П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******** и „*****“ ЕООД, са сключили Договор за наем от 13.01.2025 г. на търговско помещение от 25 кв.м /двадесет и пет квадратни метра/, находящо се в гр. Монтана, *****, с предназначение: за заложна къща.

Договорен е размерът на месечната наемна цена, срокове и начин на плащане, права и задължения на страните и срок за ползване от една година, считано от 13.01.2025 г., неустойки и начин на прекратяване.

Налице е спор между страните относно дължимостта и размера на претендираните от ищеца суми по неизпълнение на сключен договор за наем на помещение, ползвано като заложна къща, предоставен за временно и възмездно ползване на ответника, като твърди неизпълнение на договорени задължения.

Установено е, че между страните е създадена облигационна връзка.

Съобразно представените и приети доказателства, от правна страна, съдът достигна до следните изводи:

Съгласно чл. 228, ЗЗД с договора за наем, Наемодателят се задължава да предостави на Наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Разпоредбата на чл. 232, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД пък предвиждат, че Наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползване, а при липса на такова - съгласно предназначението й. Той е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.

Правната природа на този вид договори ги определя като неформални и консенсуални, т. е. страните по този вид договор трябва да постигнат съгласие относно предоставяната за временно ползване вещ и относно възнаграждението /цената/, която наемателят дължи за предоставеното му ползване на вещта. Волеизявлението на страните по наемния договор относно 3 дължимата наемна цена трябва да са обективирани по начин, който не поражда съмнение за постигнатото помежду им съгласие и за настъпване на правните последици на същия. Самото определяне, обаче, на цената по размер, вид - в пари или чрез друга престация, способ на плащане, въз основа на обективни признаци или чрез трето лице, за всеки конкретен обект, е въпрос на свободна преценка на договарящите - ирелевантна за валидността на наемния договор. /в този смисъл решение № 94 от 13.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 3768/2014 г., II т. о., ТК и др. /.

В конкретния случай, при тълкуване волята на страните, по смисъла на чл. 20 от ЗЗД / предвиждаща, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, а отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността/, с оглед и демонстрираните от тях действия за способа на плащане на уговорената наемна цена, се налага следния извод: В процеса на изпълнение на договора за наем, страните са се съгласили плащането на ежемесечния наем да става в брой или по посочена банкова сметка.

В чл.6 ал.2 от договора е посочено за кой период се отнася, след което в рамките на текущия месец и в уговорения срок до 10-о число, наемателя следва да извърши плащането на наемната цена, в т. ч. за консумативни разходи. От събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, се налага безпротиворечивия извод, че ответника е заплащал редовно наемната цена за наетото помещение, в размерите, договорени и начислени му от страна на наемодателя наем в периода януари 2025 г. до април 2025 година.

На 01.08.2025 г. от страна на наемодателя е изпратена Нотариална покана, рег. № 5063, том 1, акт: 172, заверена от Нотариус рег. № 578 *****, с район на действие Районен съд - гр. Монтана, поканила наемателя в 7 - дневен срок от получаване на поканата да заплати дължимите суми в общ размер на:

2 145. 66 лв.

Съгласно разписка от 21.08.2025 г. на нотариус *****, рег.№ 578 на НК, с район на действие РС Монтана, се установява, че Нотариалната покана с получена от управителя на дружеството.

Установено е и, че на 20.11.2025 година, с платежен документ е платена ел.енергия 297.66 лв., включваща издадените фактури за лихва.

Прекратяването на договора е факт и към настоящия момент страните 4 не претендират да са обвързани от наемно правоотношение, нито пък се претендират от ответника вреди, причинени му от предсрочното прекратяване на договора.

Установените от съда обстоятелства, за които наемодателят отговоря, довели до допуснатото частично неизпълнение на задълженията на наемателя, обаче не освобождават от отговорност Наемателя да заплати дължимите наемни вноски в пълен размер, претендирани в настоящото производство, в случай че се установят такива задължения.

Безспорният извод, който се налага е, че ответника е бил неизправна страна за периода след май 2025 година и до крайния срок на договора, наемателят ще следва да бъде осъден да заплати установените като дължими разлики в наемната цена.

В заключение, след съвкупната преценка на всички приети по делото писмени доказателства, приетото без възражения заключение по изслушаната ССчЕ, се налага крайния извод за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД , съгласно допуснатото изменение.

По иска за неустойката:

Размерът на уговорената по договора за наем неустойка, е договорен в чл.14 ал.1 от договора: При неплащане на наемната цена в уговорения срок за всеки просрочен ден наемателя дължи на наемодателя 2% лихва. Неустойката, която се дължи при настъпване на предпоставките, при които е уговорена, е в размер на 432.35 евро/ 845.60 лв./, колкото се претендира от ищеца в производството.

В производството се установи наличието на забава при плащането на дължимите наемни вноски.

Съгласно легалното определение на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Основната цел на неустойката е да стимулира страните по облигационното правоотношение към точно изпълнение на поетите с договора задължения. Следователно договорната неустойка изпълнява няколко основни функции, първата от които е обезпечителна (т. е. тя е гаранция за това, че уговорената неустойка ще стимулира страните към точно изпълнение на поетите с договора задължения 5 и ще гарантира такова изпълнение). На следващо място неустойката има обезщетителна функция, т. е. да служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, но без да е нужно те да се доказват. В нередки случаи, по волята на страните, на неустойката може да се придаде и санкционна функция, т. е. да санкционира неизправната страна за неизпълнението на задълженията й с един по-голям размер на неустойката от размера на претърпените от кредитора вреди. Средство за защита на длъжника срещу уговорената неустойка е предвидената в чл. 92, ал. 2 от ЗЗД възможност за намаляване на неустойката, поради прекомерност, както и възможността за прогласяването й за нищожна, поради противоречие с добрите нрави.