Решение № 1051 от 13.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1051 гр. Пловдив, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300501668 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 435,ал.2,т.1от ГПК.

Образувано по жалба вх.№19409/15.6.2023 г. по описа на ПОС на В.

Х. Л., ЕГН **********- длъжник по изпълнително дело №3067/2022 г. по описа на ДСИ А. А. при ПРС, против Постановление на ДСИ от 13.04.2023 г., с което, на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК , й е наложена глоба в размер на 200 лв. за неизпълнение задължението да предаде детето Г. С. К., ЕГН:********** на взискателя С. М. К., ЕГН:**********. Изложени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постанов-ление, иска се от съда да постанови решение, с което да отмени наложената й глоба.

Взискателят в изпълнителното производство С. М. К. изразява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното постановление.

Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

След преценка на доказателствата по делото във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

1

Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от приложеното копие, изп. дело № 3067/2022 г. по описа на ДС И А. А. при ПРС е образувано на 20.04.2022 г. въз основа на ИЛ от 24.03.2022 г. по г. гр.д.№5717/2014 г. на ПРС, съгласно който е постановен режим на лични отношения на бащата С. М. К. с детето Г. С. К., роден на *****.2008 г.- нъпълнолетен.

С обжалваното постановление ДСИ е наложил на длъжницата В. Х. Л. глоба от 200 лв. за това, че не е изпълнила задължението си да предаде детето Г. на неговия баща С. К. на 18.03.2023 г. -10ч. след като е констатирал, че страните са редовно уведомени за насроченото предаване, което не е изпълнено поради отказ на детето да тръгне с бащата и неизпълнение на задължението на майката да подготви и мотивира детето за осъществяване на постановения от съда режим на лични отношения, както и че тя не е оказала съдействие на ДСП **** за среща с детето.

В изпълнение на задължението си по чл.528, ал.2 ГПК длъжницата е подала становище до ЧСИ /л.199 от ИД/, в което е заявила, че няма готовност да предаде детето на посоченото в съобщението място и време, тъй като Г. не желаел да се среща със своя баща, тъй като бил силно трамватизиран от неговото поведение, имал собствено мнение и майка му не можела да го накара насила.

По направените доводи и оплаквания, ПОС намира следното:

От приложеното ИД е видно, че ДСИ е изпратил ПДИ от 27.02.2023 г. до Л. за предаване на детето Г. на баща му на 18.03.2023 г. от 10 ч., която е получена от длъжницата на 27.02.2023 г. /л.171 от ИД/, В ПДИ е записано, че в 3-дневен срок тя следва да съобщи на ДСИ готова ли е да предаде детето в определеното място и време, има ли пречки за изпълнението на задължението й и в кое място и време е готова да предаде детето.

ПДИ е връчена две седмици преди определеното време за предаване на детето и е дадден 3-дневен срок за отговор, с което ПОС намира, че ДСИ е изпълнил процедурата на чл.528 от ГПК.

2

Видно от приложения ИЛ по ИД, бащата има право да вижда и взема при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от 10ч. до 17 ч. в неделя. Датата 18.03.2023 г. е ден събота от третата седмица на м.март, поради което взискателят има право да иска изпълнение на съдебното решение на посочената дата.

Жалбоподателката не оспорва, че на 18.03.2023 г. не е предадено детето на баща му. В жалбата излага аргумент, че тя прави всичко възможно детето й да се среща с баща му и предпирема действия, с които да мотивира сина си да осъщесвтява постановения от съда режим на лични отношения. В тази връзка излага доводи, че още през 2014 г. е завела детето на ***** консултация в ЦПК „Феникс“, където на 24.01.2022 г., 24.01.2022 г., 24.01.2022 г. и 24.01.2022 г., са проведени интервюта с детето; че в протокола за предаване на дете от 18.7.2022 г. е записано, че детето Г. не желае да се среща с баща си поради извършеното от него домашно насилие.Счита, че бащата също трябва да работи със специалисти, които да му помогнат да намери правилен подход към сина си и да спечели неговото доверие.

Взискателят е изложил доводи, че жалбата съдържа бланкетни цитати на правни норми и с нея не са представени доказателства за наличие на уважителни причини за неизпълнение на изпълнителното действие. Оспорва консултациите на ЦПК Феникс като необективни, поради това, че не са допуснали неговото участие и са неефективни, поради това, че не са допринесли за преодоляване на родителското отчуждение; излага доводи, че майката е осуетявала социалната работа в ОЗД при ДСП ****. С отговора на ЧЖ са представени писмени доказателства: писмо от АСП-****, от което е видно, че К. е подал сигнал в отдел „Закрила на детето“ при ДСП-****, в резултат на което е извършена проверка и е предприета мярка за съдействие и подпомагане на непълнолетния, а майката е консултирана и уведомена, че следва да съдейства за подобряване на отношенията мужду баща и син; от представените протокол от преглед и оценка на АСП от 03.05.2023 г. и план за действие АСП-**** от 05.05.2023 г. е видно, че е проведена среща с бащата С. К., в която е констатирано, че момчето Г. не контактува с баща си и режимът на лични отношения не се спазва; майката не съдейства като е заявила, че „Г. не желае да се вижда с баща си“ и тя се съобразявала с неговото желание; отказвала да осигури среща на детето със социалните 3 работници.

При така установеното от фактическа страна, ПОС намира, че влязлото в сила съдебно решение относно родителските права следва да се изпълнява точно от длъжниците; във жалбата не се съдържат данни за наличие на уважителни причини за непредаване на детето на 18.03.2023 г. – изложеното в жалбата касае минали периоди, но не и конкретика за настоящия момент; доводите в жалбата не са подкрепени с надлежни доказателства, а цитираното в жалбата решение по ЗЗДН не е постановено по отношение на детето. Тъй като детето е от мъжки пол, за правилното психологичско и личностно развитие на Г., който е навършил 14 г., е от изключителна важност контактите му с бащата, поради което в негов интерес е майката да положи усилия и да съдейства за изглаждане на отношенията баща–син. Съдът не се възприема доводите на майката, че обективно не е могла да окаже съдействие, поради това, че детето не желае да се среща с баща си, както и че майката няма вина за непредаването на детето на бащата, тъй като от представените писмени доказателства от АСП-****, отдел „Закрила на детето“ при ДСП-**** е видно, че същата не съдейства и отказвала да осигури среща на детето със социалните работници.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Предвид изложените съображения, Пловдивският окръжен съд, РЕШИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх.№19409/15.6.2023 г. по описа на ПОС на В. Х. Л., ЕГН **********длъжник по изпълнително дело №3067/2022 г. по описа на ДСИ А. А. при ПРС, против Постановление на ДСИ от 13.04.2023 г., с което на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК й е наложена глоба в размер на 200 лв. за неизпълнение задължението да предаде детето Г. С. К., ЕГН:********** на взискателя С. М.

К., ЕГН:**********.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5