Решение № 739 от 22.11.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно административно наказателно дело 5194/2024
- Вид
- Решение № 739
- Подписан
- 22.11.2024
- В сила
- 20.11.2024
- Състав
- Снежина Колева, Биляна Марин Вранчева, Петър В. Сантиров
Цитирани разпоредби
- чл. 345, ал.1, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал.1 б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 336, ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 4, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.378, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 739 гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Снежина Колева
Членове:
Биляна М. Вранчева
Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Виктория Тр. Христова в присъствието на прокурора В. В. М. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно административно наказателно дело № 20241100605194 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл.ХХІ във вр. с чл.378, ал.5 НПК.
С решение от 22.12.2022г. СРС, н.о., 133-и състав по нахд № 10682/2021г. признал обв. К. В. С., за невиновен в това че на 18.05.2021 да е извършил престъпление по чл. 345, ал.1, пр. 1 от НК и на осн. чл. 304 от НПК го оправдал. Съдът постановил в.д. – табели за лек автомобил „Пежо“ да се върнат ОПП СДВР и унищожат; произнесъл се направените разноски да останат за сметка на държавата .
В постъпил протест, СРП сочи че решението е неправилно; доказано е участието на С. в престъплението, за което е обвинен. С оглед това се иска отмяна акта на СРС и въззивният съд да упражни правомощие по чл. 336, ал.1 т.2 НПК, т.е. иска се осъждане по внесеното обвинение . Доказателствени искания не се правят.
В съдебните прения пред Градски съд прокурорът от СГП поддържа протеста, защитникът настоява, за потвърждаване на първоинстанционния акт, като обв. С. в лична защита и право на последна дума настоява за същото .
С оглед горното, съдът констатира, че атакувания акт е от категорията актове, които подлежат на проверка по реда на глава XXI НПК. Въззивният протест е допустим – подаден е в законовия срок и от легитимирано за това лице. Разгледан по същество е неоснователен .
О т фактическа страна е установява се, че на 18.05.2021 г. около 10.28 ч. лек автомобил „Сеат Ибиза“ с поставени peг. табели с № Е **** КТ, се движел в гр. София, по бул. „Лазар М.“, в близост до гробищния парк на с. Кубратово, с посока на движение от кв.
Бенковски към с. Кубратово. Полицейските служители Д.З. и С.А. спрели за проверка автомобила, при която установили, че се управлява от обв. К. С., а също и че поставените на него peг. табели с № Е **** КТ са издадени за друг лек автомобил - „Пежо 307“. Бил извършен оглед на местопроизшествие и регистрационните табели с № Е **** КТ били 1 иззети със съставения протокол. От изготвената техническа експертиза е видно, че табелите са изготвени съобразно установените стандарти, т. е. същите са истински. Установено е още, че инкриминираният лек автомобил бил регистриран с peг. табели с № Е **** КВ и собственик свид. Б.Н.К., с когото обвиняемият е сключил устен договор за покупко продажба на автомобила, тъй като писмен договор с нотариална заверка на подписите не можело да бъде сключен поради наложен запор на автомобила. Свид. К. подписал пълномощно на обв. С. да управлява автомобила и му предоставил малкия регистрационен талон.
Обвиняемият С. давал автомобила под наем, като в периода преди инкриминираната дата го бил предоставил на две лица - на свид. К.М. за периода от 30.04 - 02.05.2021 г. и на свид. М.П. за периода от 13 - 15.05.2021г. Според обясненията на обв. С., след ползването на автомобила от св. М., от колата липсвало намиращо се в нея устройство за диагностика на автомобили, закупено от С., с представени документи и фактура, за което той е подал жалба в полицията на 18.05.21г., а още преди това (на 13.05.2021 г.) водил кореспонденция с управителя на фирмата, от която го е закупил, с цел евентуално локализиране на уреда чрез установяване на свързвания с интернет, за което са представени писмени данни.
При проведеното разследване в 02 РУ СДВР по жалбата на С. за отнемане на апарата му, до конкретно установяване на предмета на престъплението и извършител на деянието, не се е стигнало. Допълнително въззивният съд констатира от доказателствата, че табели с номера Е **** КТ, регистрирани за л.а. Пежо 307, са били отнети в периода между 01.05.2021г., до сутринта на 02.05.21г. за което свидетелства собственикът му св. М.Г.-А..
Доказателствените източници, установяващи фактите, предмет на делото не съдържат противоречия, като първият съд е извършил всеобхватна проверка. Не се констатират игнорирани доказателствени средства или такива, на които е даден незаслужен кредит на доверие.
Единственото противоречие, което се очертава по делото е по факта, свързан с това дали уреда за диагностика се е намирал в автомобила, при вземането му от св. М. и респективно последвалото отсъствие на същия, както сочи обв. С..
Решаването на този въпрос не е предмет на настоящото производство, но в същото време обясненията на обв. С. намират потвърждение относно отсъствието на апарата от негово владение в периода след 03.05.21г., когато е установил сигнали от телекомуникационна мрежа за включването му работен режим, за което е приложил и съответна кореспонденция.
Отделно този съд, кредитира показанията на св. А., която поддържа, че съпругът й е установил липса на табели с № Е **** КТ от лекия автомобил Пежо 307 на 01.05.21г.
Ползват се с доверие показанията на св.М.П., че автомобила Сеат в периода 13-15 05.21г. е бил в негово държане, но не обърнал внимание на регистрационните табели.
От правна страна, вярно е становището на СРС, че обект на престъпно посегателство са обществените отношения свързани със сигурността на реда, касаещ отчетността и отговорността на водачите на МПС - участници в движението по улиците, отворени за обществено ползване, както и контрола и сигурността при използване на МПС.
И тази инстанция намира, че от обективна страна безспорно е установено, че на 18.05.2021 г. около 10.28 часа в гр. София, на бул. „Лазар М.“ в близост до гробищен парк на с. Кубратово, с посока на движение от кв. Бенковски към с. Кубратово, обв. С. управлявал МПС лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с монтирани регистрационни табели Е **** КТ издадени за друго МПС - за лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ .
От субективна страна и този състав намира, че данните по делото не обосновават единствено възможен извод, че обв.
С. съзнавал елементите от обективната страна на деянието – именно управлението на МПС с табели, предназначени за друго такова. Правилно СРС е заявил, че интелектуалният момент 2 на вината включва представи за факта на служенето с контролните знаци и за обстоятелството, че те са издадени за друго МПС, които не се доказват безспорно в производството. От друга страна не могат да се приведат като аргументи и факти, които да сочат, че обв. С. искал или допускал този резултат.
Именно в противовес на такъв извод са обстоятелствата, че е отдавал двукратно м.а. Сеат Ибиза под наем на различни лица в периода 30.04 – 02.05.21 и от 13.05- 15.05.21г.; че е вписвал в договорите номерата, принадлежащи на л.а. Сеат Ибиза; че отнемането на табелите от л.а. марка Пежо е извършено в периода вечерта на 01.05.21 – сутринта 02.05.21г.- т.е. по време, в което л.а.
Сеат не е бил в негова власт; че от автомобила Сеат Ибиза е извършено неправомерно отнемане, за което той е предприел собствени разследващи действия, предхождащи подаването на официалната жалба на 18.05.21г., която е и дата на процесното престъпление.
С оглед посоченото правилни са изводите на първия съд, че не се установява от обвиняемият да е извършил вмененото престъпление, при което и следва да бъде признат за невиновен и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 345, ал. 1, пр. 1 от НК.
В съответствие с чл. 53, ал.1 б. „а“ НК, СРС е постановил да бъдат отнети в полза на държавата и предадени на ОПП - СДВР за унищожаване по предвидения в закона ред, като невалидни рег. табели.
Правилен е извода, че с оглед изхода на делото и на основание чл. 190 от НПК, направените в ДП разноски в размер на 28,38 лева следва да останат за сметка на държавата, за органа, който ги е сторил.
С оглед горното и на осн. чл. 338 НПК, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 22.12.2022г. на СРС, н.о., 133-и състав по нахд № 10682/2021г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3