Решение № 2048 от 13.11.2020, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2048 гр. Пловдив, 13.ноември 2020г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ

СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА при секретаря Т. К. и участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа КАНД № 2278 по описа на съда за 2020г., докладвано от съдия Й.

Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

Постъпила е касационна жалба от „Мерти-17“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Г.К.-пълномощник, против постановено­то по АНД

№ 3724/2020г. на

Ра­йо­нен Съд – Пловдив, VI н. състав съдеб­но решение № 1282/10.08.2020г., с което е потвърдено на­ка­за­телно поста­но­вление № 494730-F524955/13.02.2020г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП -гр.Пловдив, с което на дружеството-касатор на основание чл.179, ал.1 предл. четвърто от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Иска се от­мяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП. Претендират се разноски.

Ответникът – ТД на НАП – Пловдив, в писмен отговор от процесуален представител по пълномощие, намира касационната жалба за неоснователна. Моли да се остави в сила обжалваното решение.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура –

Пловдив застъпва станови­ще за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесети състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касацион­ни осно­ва­ния, намира за установено следното.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу акт подле­жащ на об­жалване и в законоустановения за това срок, поради което същата е ДОПУС­ТИ­МА.

За да потвърди НП районния съд е приел, че е издадено от ком­петентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, както и че от събраните доказателства се установява извършва­нето на вмене­ното на дружеството нарушение.

Така постановеното от районния съд решение е правилно и законо­съоб­разно.

Оплакванията в касационната жалба преповтарят тези пред въззивния съд и на тях са дадени отговори в обжалваното решение.

Според настоящия касационен състав в случая не са налице твър­дяните нарушения на съществени процесуални правила, които да се ограничили и то значително правото на защита на наказаното лице.

Ясно в НП е посочен моментът, до който дружеството е следвало да подаде справка-декларация и къде е следвало да се направи това, като се държи сметка, че в казуса е налице хипотеза на бездействие, т.е. търговецът не е из­вър­шил дължимото поведение, вменено му в ЗДДС.

Не може да се сподели изложеното в жалбата. Дружеството е наказано за неподаване в срок на справка- декларация по ЗДДС за данъчен период м. септември 2019г. Внасянето на данъка е уредено в чл.

89, ал. 1 от ЗДДС и става в срока за подаване на справката.

Наруше­нието не е “маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В процесния случай е безспорно, че нарушението е такова на прос­то, формално извършване, при което законът не изисква вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия състав на нарушението. Поради това, липсата на вредоносен резултат не следва да бъде обсъж­дана, тъй като е ире­левантна за извършване на нарушението и не може да мотивира маловажност на същото.

В казуса се касае за административно нарушение, което от обек­тивна страна се изразява в бездействие, при наличие на нормативно задъл­жение за действие, като допълнителен признак е указан строго определен срок за из­върш­­ване на дължимото действие – 14.10.2019г., включително. Без­спорно е уста­­новено, че е налице закъснение при подаването на справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за м. септември 2019г.

С оглед на приетото дотук не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде осъдено „Мерти-17“ ЕООД да заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лв.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе Пловдивския административен съд – ХХ к.състав :

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение

№ 1282/10.08.2020г., постановено по АНД

№ 3724/2020г. на

Ра­йо­нен Съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „Мерти-17“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80/осемдесет/ лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: