Определение № 908 от 19.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 908 гр. Велико Търново, 18.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Димо Колев

Еманоел Вардаров като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20234100500411 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 вр. чл. 83 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. С. С. подадена против Определение № 838 от 11.04.2023 г. по гр.д. № 853/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането й да бъде освободена от задължението да заплати дължимата за първоинстанционното производство държавна такса.

Жалбоподателката моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да бъде освободена от държавна такса, като представя нови писмени доказателства, с които твърди, че се установяват допълнителни специфични нужди, които са относими към преценката за възможността й да стори това.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена, като депозирана в рамките на законоустановения едноседмичен преклузивен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК и изхождаща от активно легитимирано лице-страна по делото, имащо правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно определение. Същата е насочена срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт, като преграждащ по – нататъшното развитие на делото /чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по гражданско дело № 853/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е образувано въз основа на подадена искова молба от П. С. против ЧСИ Р. К., с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител в 1 частичен размер 5100 лв. от 20 000 лв. Ищцата е направила искане за освобождаване от заплащане на държавна такса на основание чл. 83 ал. 2 ГПК, като е представила декларация относно получаваните от нея трудови доходи и средства от издръжка на две деца, както и притежаваните два дружествени дялове на обща стойност 3750 лева, за които е декларирала, че са били запорирани.

С обжалваното определение районният съд е отхвърлил молба с правно основание чл. 83 ал. 2 ГПК като е счел, че ищцата не е посочила някакви специфични нужди, обуславящи допълнителни разходи извън обичайните, че същата е в трудоспособна възраст, както и че не е декларирала здравословно състояние, налагащо медицинско лечение, съответно допълнително съпътстващи за това разходи.

В проверката по реда на чл. 278 ГПК въззивната инстанция действа в условията на пълен въззив и осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, вкл. представените с частната жалба, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК/. В тази връзка липсата на конкретни оплаквания в частната жалба срещу порочността на атакувания съдебен акт не лишава от предмет дължимата от въззивния съд проверка за законосъобразност.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 83 ал. 2 ГПК съдът освобождава физически лица от задължението за внасяне на държавна такса след установяване, че същите нямат достатъчно средства да ги заплатят. Тази преценка се прави въз основа на доходите на лицето и неговото семейство; имуществено състояние, удостоверено с декларация; семейно положение; здравословно състояние; трудова заетост; възраст и други констатирани обстоятелства.

От приложените към първоинстанционното производство доказателства е видно, че П. С. е майка на две деца и че към момента на подаване на молбата за освобождаване от държавна такса е била бременна. От представения с частната жалба болничен лист се установява, че след датата на възникване на задължението за заплащане на държавна такса П. С. в отпуск поради временна неработоспособност вследствие бременност /от 13.05.2023г. до 26.06.2023г/. През този период тя получава 90% от трудовото си възнаграждение, което съгласно декларирано от нея е в размер на 880 лева. От извършена по реда на чл. 23 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ справка се установява, че жалбоподателката има участие в три търговски дружества, като върху дружествените дялове в двете търговски дружества, в който жалбоподателката има участие са наложени запори. От същата справка се установява още, че две от дружества са декларирали, че не осъществяват търговска дейност още от 2018г., а другото е публикувало финансов отчет за 2019г., в който не е отчетен положителен счетоводен резултат.

2

С оглед на изложените обстоятелства настоящият състав на ВТОС намира, че жалбоподателката не разполага с достатъчно средства, за да изпълни задължението си за внасяне на държавна такса. Същата има ниски доходи, не реализира печалба от търговска дейност, която да е източник на средства и има задължение да издържа и да се грижи за две деца. Освен това към момента на възникване на задължението за такса е бременна с трето дете, която обстоятелства следва да се отчете във връзка с възможността й да я плати. Отделно от това не се установи по делото молителката да разполага с недвижимо имущество, което да е източник на допълнителни доходи.

По тези съображения заплащането на дължимата за първоинстанционното производство такса в размер на 204 лв., представлява сериозно затруднение за нея. Ето защо без освобождаването на жалбоподателката от такса, липсата на достатъчно парични средства, биха възпрепятствали достъпа й до правосъдие и възможността й да проведе пълно доказване на исковата си претенция.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че поради липсата на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса молбата за освобождаване по чл.

83 ал. 2 ГПК е основателна, поради което следва да се уважи респ. първоинстанционното определение следва да бъде отменено.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 838 от 11.04.2023 г. по гр.д. № 853/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, като вместо ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА ищцата П. С. С. с ЕГН ********** с адрес: гр. Велико Търново, ул. „Ален Мак“ № 6 от задължението за плащане на дължимата за производството по гр. д. № 853/2023 г. на Великотърновския районен съд държавна такса по делото, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3