Решение № 2060 от 12.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2060 гр. Пловдив, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330118021 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .

Делото е образувано по искова молба на „Гоу Биг“ ЕООД , ЕИК 131452684, със седалище и адрес на управление в с. Илаков рът , общ. Елена, област Велико Търново , срещу М. Е. М. , ЕГН *********, от ******************************* , и иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД.

Според фактите, така, както са изложени в исковата молба , между страните имало договор за наем на недвижим имот в гр. София, апартамент на ****************, по който ищецът отдал тази вещ в наем на ответника; ответника ползвал апартамента в периода от 05.09.2018г до 13.04.2019г. , когато вещта била върната на наемателя, тъй като договора бил прекратен. В договора имало клауза (чл. 14), според която ответника М. следвало да заплаща консумативните разходи на наетия апартамент. Твърди се, че за ползването на имота, респективно действието на договора, М. е ползвала битова газ на стойност от 59.45 лв. по фактури №3500045158 и №2523758 от април 2019 год. но не заплатила дължимата цена. Затова се иска от съда до постанови решение , с което да осъди М. да заплати на ищеца сумата от 59.45 лв. стойност на комунални разходи ( битова газ) за периода от 01.03.2019г. до 13.04.2019г, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането , и разноските по спора.

Ответникът е депозирал своевременен отговор, в който искът се оспорва като неоснователен с мотив, че действието на договора е прекратено на 13.04.2019 год., на която дата й е предадено и държането, поради което неоснователно е начислена цялата сума, тъй 1 като не е ясно кой ползва имота от 13 до 30 април с.г.. Възразява вземането да е погасено с изтичането на кратката тригодишна давност, тъй като са претендирани периодични плащания. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените по делото разноски.

Искът е допустим.

По същество:

Сключването на договора за наем е безспорен между страните факт.

По делото са представени два протокола, подписани от страните, от които се установява, че държането на вещта е било предадено на отв. М. на датата на сключването на договора, като последната е изпълнила договорното си задължение да я върне на дата 13.04.2019г., след прекратяването на договора. Макар да са частни документи, съдът кредитира двата протокола, те не са оспорени от страните. Няма спор, а и от протоколите личи, че апартамента е постоянно снабден с битова природна газ , за която доставка при трето на спора лице , „Овергаз Мрежи „АД, ЕИК 130533432, е разкрита партида на абонатен номер **********.

Установява се от прочита на чл. 14 от договора, че е задължение на ответника – наемател „да заплаща в срок текущите разходи за електроенергия, студена вода, природен газ, такси на етажната собственост и такса „смет“ при условията и реда на съответните служби, като удостоверява заплащането на разходите с представяне пред наемодателя на съответните документи“. Стилистичното тълкуване на тази нормата води до извод, че задължението на ответника е да заплаща тези консумативни разходи в полза на доставчиците – комунални оператори, като за това плащане наемодателя следва единствено да бъде уведомен чрез представянето на платежните документи. Тоест, отсъства договорно задължение на М. да заплаща суми за битови консумативи в полза на ищеца и съответно- искът за реалното му изпълнение следва да бъде отхвърлен.

За пълнота на изложеното следва да се каже, че в исковата молба отсъстват твърдения за извършено от ищеца плащане на процесните суми от името и за сметка на ответника и съдът не може да приеме, че е налице хипотеза по чл. 74 от Закона за задълженията и договорите, макар такова плащане да личи от данните по делото.

Разноските се присъждат в тежест на ищеца, предвид изхода на спора, съобразно представения от ответника списък .

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Отхвърля иска на „Гоу Биг“ ЕООД , ЕИК 131452684, със седалище и адрес на управление в с. Илаков рът , общ. Елена, област Велико Търново, да бъде осъдена М. Е. М. , ЕГН *********, от *******************************, да заплати на ищеца сумата от 59.45 лв. комунални разходи по договор за наем от дата 05.09.2018г. ( битова газ по фактури 2

№3500045158 и №2523758 за периода от 01.03.2019г. до 13.04.2019г. ) , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.

Осъжда „Гоу Биг“ ЕООД , ЕИК 131452684, със седалище и адрес на управление в с. Илаков рът, общ. Елена, област Велико Търново, да заплати на М. Е. М., ЕГН *********, от *******************************, разноски по делото в размер на 300 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3