Определение № 39 от 21.01.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39 гр. Ямбол, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500387 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Уиз Еър Унгария“ ЛТД, със седалище гр.****, *** подадена чрез пълномощника адв. К.И., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 708 от 17.11.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 864/2025 г. по описа на Тополовградския районен съд, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдено в полза на адв. В.В.Ч.-М. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., за разликата над 240,00 лв. с ДДС до присъдения размер от 480,00 лв. с ДДС. С частната жалба се прави и възражение за прекомерност на присъденото на пълномощника- адвокат на заявителя адвокатско възнаграждение.

Оплакването на частния жалбоподател е за неправилност на заповедта за изпълнение в частта за разноските в обжалваната й част, като счита че присъденото адвокатско възнаграждение на пълномощника на заявителя е прекомерно. Поддържа, че с оглед постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело C- 438/2022 на СЕС, размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба №1/2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда. Изтъква се, че от значение при определяне размера на адвокатското възнаграждение са вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая според жалбоподателя, делото е с нисък материален интерес- 400,00 евро, извършената работа от процесуалния представител на заявителя се изразява в подаване на заявление, в което са посочени фактите, от които произтича вземането, при което счита, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, която да обуслови присъждане на адвокатско възнаграждение в размер над 240,00 лв. По тези съображения моли съда да намали размера на адвокатското възнаграждение, присъдено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. до сумата от 240 лв. с ДДС и обезсили заповедта за изпълнение за тази част от вземането за разноски.

В срока по чл. 276 от ГПК ответникът по жалбата адВ.В.Ч.-М., е подала писмен отговор, с който е оспорила частната жалба като неоснователна. Позовава се на това, че възнаграждението е определено в съответствие с разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 2004 г. за възнагражденията на адвокатската работа, съгласно която при защитаван 1 материален интерес до 1000,00 лв., какъвто е настоящия случай, адвокатското възнаграждение правилно е определено в размер на 480,00 лв. с ДДС, който е минималния по наредбата и не подлежи на съдебен контрол. Оспорват се доводите на жалбоподателя за ниска фактическа и правна сложност на делото, като се излагат твърдения в обратна насока, с оглед спецификата на материята, уредена с Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г., изискваща извършването на множество професионални проверки и анализи от страна на адвоката във връзка с подаване на заявлението. Сочи се, че действията по процесуална защита не се ограничават до попълването на образеца на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а включват и извършването на комплексна проверка и анализ за установяване статуса на съответния полет чрез специализирани авиационни системи, преценка на метеорологичните условия и потенциални оперативни пречки, изследване наличието или липсата на извънредни обстоятелства, анализ на комуникацията между авиокомпанията и пътника, проверка за технически неизправности, стачни действия или ограничения във въздушния трафик, проучване на релевантната практика на СЕС, включително решения по дела, които тълкуват понятието „извънредни обстоятелства“.

Освен това се сочи, че е налице и работа с документация на чужд език, както и изготвяне на правен анализ относно приложимостта на режима на обезщетяване по Регламента, като обема от дейности, посочени по- горе значително надхвърля типичния за стандартно заповедно производство и изисква специални знания в областта на авиационното и европейското право. Намира присъдения размер на адвокатското възнаграждение за справедлив, като счита, че намаляването му до посочения от жалбоподателя размер би противоречало пряко на принципа на ефективна правна защита, закрепен в чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, който гарантира правото на достъп до ефективна правна помощ.

По тези изложени в отговора възражения, се настоява частната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение, а заповедта за изпълнение в обжалваната й част за разноските да бъде оставена в сила.

Ямболският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството пред Тополовградския районен съд е образувано по подадено на 16.11.2025 г. заявление от Т. А. Т. от с.****, обл.****, чрез пълномощник адв. В.В.Ч.-М., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ, действащо чрез „Уиз Еър Унгария“ ЦРТ– клон България за сумата 782,33 лв. представляваща неизплатено обезщетение, дължимо от длъжника на основание чл.7, пар. 1, б. „б” от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на полет с над 3 часа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Със заявлението е направено искане за присъждане на разноски- заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.38 от ЗАдв., които в заявлението са посочени в размер на 480,00 лв. с вкл. ДДС. В хода на производството пред първоинстанционния съд заявителят е бил представляван от пълномощник- адвокат В.В.Ч.-М., на основание сключен на 24.10.2025 г. договор за правна защита и съдействие, приложен по делото. Съгласно този договор, възложената на адвоката работа е извършена безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатуратапоради материално затруднение на заявителя.

Със Заповед рег. № 708 от 17.11.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, районният съд е уважил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение за посочените вземания, в т.ч. и претенцията за разноски, като е присъдил в полза на заявителката Т. Т. и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС.

По молба на процесуалния представител на заявителя- адВ.В.Ч.-М. с правно основание чл.247 от ГПК, ТРС с Определение рег. № 585 от 18.12.2025 г. е допуснал 2 поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение, като към текста „адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. е добавил „което да се изплати в полза на адв. В.В.Ч.-М. от АК - Варна". При извършената от ЯОС служебна проверка чрез ЕИСС в електронното дело, се установява, че това определение е влязло в сила към настоящия момент /връчено е на заявителя на 29.12.2025 г. и на длъжника на 05.01.2026 г. и същото не е обжалвано/.

В едномесечния срока за доброволно изпълнение по чл. 412, т.8 от ГПК длъжникът е подал възражение по чл. 414а от ГПК за недължимост на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, поради извършено плащане в срока за доброволно изпълнение. С възражението длъжникът е представил доказателства за извършено плащане на сума в размер на 1059,58 лв. на 17.12.2025 г., включваща главница в размер на 782,33 лв., законна лихва за забава в размер на 15,00 лв., държавна такса в размер на 21,25 лв. и 240,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, като за извършеното плащане с възражението е представил доказателства- платежно нареждане от 17.12.2025 г. С подаденото възражение е направил искане за обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Препис от възражението заедно с приложенията е връчен на заявителя за становище на 29.12.2025 г. В срока по чл. 414а, ал.4 от ГПК- тридневен от връчване на възражението, по делото не са налице данни от заявителя да е постъпило становище по възражението.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно трайната практика на ВКС адвокатът, предоставил правна помощ на страна на основание чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв. има право да получи възнаграждението от насрещната страна тогава, когато страната има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3, респ. ал. 4 ГПК и когато едновременно с това е доказано, че адвокатът е предоставил правна помощ и това е установено с представен по делото договор за правна помощ, в който изрично е посочено, че между страната и нейния процесуален представител е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ.

В случая са налице предвидените предпоставки в закона за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. В.В.Ч.-М. за безплатно оказаната на заявителката Т. Т. правна помощ и съдействие. По делото е приложен сключен между адвоката и клиента- заявителя договор за правна защита и съдействие от 24.10.2025 г., в който изрично е предвидено, че тя ще се осъществява безплатно, като е посочено правното основание за това– нормата на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв. (защита на материално затруднено лице), както и нейния предмет– изготвяне на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и процесуално представителство по делото за всички инстанции, както и образуване и представителство по изпълнително дело.

С издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ТРС е уважил подаденото заявление изцяло, следователно е установено правото на разноски по делото на страната– заявителя, което пък обуславя извод, че при предоставена безплатна правна помощ, на нейния процесуален представител- адвокат се следва заплащане от длъжника на адвокатско възнаграждение.

При присъждане на адвокатското възнаграждение разпоредбата на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата придава задължителен за съда характер на посочените минимални възнаграждения, установени в Наредба №1/2004 г. на ВАдвС. Следва обаче да бъде съобразено задължителното за националния съд решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, което има задължителна сила за националния съд с оглед правилото на чл. 633 от ГПК, и според което „национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на 3 адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС" и следователно националният съд е длъжен да откаже приложението й. За да се произнесе относно размера на дължимото във всеки конкретен случай адвокатско възнаграждение, съдът следва да изходи от разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр., ал. 1 от ЗАдв., според която възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и трябва да е справедливо и обосновано по размер, и да определи възнаграждението в съответствие с възприетите в съдебната практика критерии за преценка на фактическата и правна сложност на делото, на обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие. След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана практика и на ВКС, според която нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Прието е от ВКС, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.