Определение № 1182 от 30.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1182 гр. Пловдив, 30.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседА.е на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300500721 по описа за 2026 година

Постъпила е частна жалба от А. Д. А., чрез проц.представител адв. Е. И. против Определение №2679/04.03.2026г., постановено по гр.д.№887/2026г. по описа на Районен съд-Пловдив, VII гр.състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаването и от държавни такси и разноски в производството по гр.д.№887/2026г., съответно исковата молба е оставена без движение и на ищцата е указано да заплати сумата от 353.40 лв. – дължима държавна такса.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на постановения съдебен акт. Сочи се, че съдът не извършил правилна преценка на социалния статус на ищцата, получавА.те от нея доходи, кредитна задлъжнялост, както и че същата била страна по множество дела, по които следвало да плати такси и разноски. Отказът за освобождаването от държавна такса в случая представлявало препятстване на достъпа до правосъдие. Искането е за отмяна обжалваното определение, съответно освобождаването на ищцата от заплащането на такси и разноски по делото.

Съдът, след като разгледа така подадената частна жалба и като съобрази материалите по делото, намира следното:

В първоинстанционното производство молителят е представил декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, в която е посочено, че г-жа А.

А. е в граждански брак, същата получава доход от 664,68 евро /1300 лв./, формиран от пенсия. Освен това е декларирана собственост по отношение на ½ ид.ч. от къща в гр.

Б***, както и на МПС, с марка „****“. Не генерира доходи от свободна професия, от неами и хонорари, не притежава акции, облигации или движими вещи на значителна стойност, не разполага с влогове в банки, няма вземА.я към трети лица.

Районният съд е събрал и допълнителни доказателства за имущественото положение на молителя: видно от удостоверение с изх.№1029-15-6942/20.02.2026г., А.

1

А. получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 673.95 евро. На следващо място, от справка, представена от ОДМВР-Пловдив“ е видно, че ищцата е вписана като собственик на лек автомобил с марка „***“, модел „****“, с рег. №****.

От представената по делото справка от ТД на НАП-Пловдив се установява, че за 2025г., от месец януари до август, ищцата е получавала доход, вариращ от 926,47 евро /1812.02 лв./ до 1923,77 евро /3762.57 лв./, а от справка от ТД на НАП-Пловдив за изплатени доходи от трудови правоотношение е видно, че за 2025г. ищцата е получила доход в размер от 18516,73 евро /36215.57 лв./. Приложено по делото е и удостоверение за семейно положение на ищцата, от което става ясно, че същата е омъжена, като от брака си има и син, който е пълнолетен.

За да постанови отказ по искането за освобождаване от такси и разноски, районният съд е приел, че ищцата получавала пенсия, имала осигурено жилище, не заплащала наем, а доходът и за 2025г. възлизал на 36 215.57 лв. Предвид материалната обезпеченост, съдът е достигнал до извод, че ищцата може да заплати държавна такса в размер на 353.40 евро.

Настоящата инстанция, след преценка на събрА.те по делото доказателства, намира така обжалваното определение за правилно, като мотивите за този извод са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК освобождаването от внасяне на такси и разноски по производствата е предпоставено от извод, че молителят няма достатъчно средства да ги заплати. Този извод е резултат от преценката на различни примерно изброени фактори: доходите на молителя и неговото семейство, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост и възрастта на молителя. Тези факти и обстоятелства следва да бъдат доказА. в производството по освобождаване от държавна такса, за да се даде търсеното от молителя съдействие. След изследване на имущественото положение на молителя съдът следва да съпостави получавА.те от него доходи с размера на дължимата в производството такса, както и евентуални разноски. В резултат на тази съпоставка съдът формира изводи относно наличието или липсата на възможност у молителя да понесе финансовата тежест, свързана с воденето на съдебното производство. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана напр. в определение № 18/09.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4491/2018 г. ВКС, IV г. о., и определение № 2637 от 19.09.2023 г. по гр. дело № 3720/2023 г. на ВКС, IV г.о.

От представените по делото доказателства се установява, че молителката притежава жилище, тоест не понася разходи за наем и пр., като същата получава пенсия в размер на 673.95 евро, което е значително над минималния размер за страната към настоящия момент. Отделно от това, молителката няма задължения по закон да издържа свои низходящи, доколкото синът и е пълнолетен, а също така ищцата е и в граждански брак. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че за 2025г., до месец август, тоест едва няколко месеца преди депозиране на исковата молба, ищцата е получава среден доход, вариращ между от 926,47 евро /1812.02 лв./ до 1923,77 евро /3762.57 лв., а за цялата 2025г. е получила доход в размер от 18516,73 евро /36215.57 лв./. Не е без значение и това, че молителката е декларира и собственост по отношение на МПС. От така изложеното настоящият състав също намира, че не са налице предпоставките за освобождаването на молителката от заплащането на такси и разноски по делото, като сумата от 353.40 лв. – дължима държавна такса, е напълно посилна за нея. Не се установяват и твърденията в частната жалба за кредитна задлъжнялост, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за това.

2

Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което ще се потвърди изцяло.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2679/04.03.2026г., постановено по гр.д.

№887/2026г. по описа на Районен съд-Пловдив, VII гр.състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Р.България в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3