Решение № 260047 от 23.07.2021, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ ……………../23.07.2021 г. гр. Велики Преслав

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: Е. ГЕРЕНСКА при участие на секретаря

Марияна Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 326 по описа за 2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба от Б.М.М.,

ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуалния й представител – адв. Р.М. срещу Ю.А.Р., ЕГН ********** с адрес ***, с правно основание чл.127, ал.2 СК и чл.143 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето М.Ю.А., ЕГН ********** на майката, за определяне местоживеенето на детето при майката, за определяне режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца/без преспиване/ от 10 до 12 ч. в присъствието на майката до навършване на 5-годишна възраст на детето; всяка първа и трета събота и неделя от месеца/без преспиване/ от 10 до 18 часа до навършване на 8-годишна възраст на детето; всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч- на първия ден до 18ч.на втория ден, с преспиване, както и половината от Коледната и Великденската ваканция, като първата половина от тях- на четна година, а втората половина от тях – на нечетна година, 15 дена през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, 2 часа на рождения ден на детето – 30 март от 8 годишна възраст на детето до навършване на пълнолетие.

Иска се да бъде определена месечна издръжка за детето в размер на 250 лева , платима от бащата , чрез майката – по банков път от датата на подаване на исковата молба и се предявява иск с правно основание чл.149 СК за заплащане от бащата на издръжка в размер на 220 лева за минало време - от 01.04.2020 до датата на подаване на исковата молба.

Твърди се в исковата молба, че страните са родители на детето М.Ю.А., които не живеят заедно. Бащата първоначално не припознал детето, като едва в началото на 2020 г. казал, че ще стори това. След раздялата на родителите от лятото на 2018 г. ответникът не виждал дъщеря си, не полагал грижи за нея, като същият живеел в Германия.

Грижите за детето били поети изцяло от майката, подпомагана от своите родители.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се излага, че по време на фактическото съжителство на страните в Германия, ищцата забременяла, като по нейно желание, противно на това на бащата на детето се върнала да го роди в България.

Причината да не бъде припознато от него била, че му били казали, че като самотна майка, тя ще взима повече пари и помощи за детето, като ответника дори завел дело за припознаване. Сочи се, че ответникът който живеел с ново семейство в Германия – жена с която имали дете, имал желание да вижда детето си, като разговарял по този въпрос при посещенията си в България с ищцата, но безуспешно. Твърди, че не се спазвал от майката и определения от съда режим по привременните мерки.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2, иск с правно основание чл.143 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата, за определяне местоживеенето на детето при бащата – в гр.Шумен, кв.Дивдядово, за определяне режим на лични отношения на майката с детето – разширен такъв, за осъждане на ответника да заплаща в полза на детето минимална издръжка, считано от датата на влизане в сила на решението, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

Постъпил е отговор на насрещния иск, в който се оспорва предявеният насрещен иск като неоснователен. Оспорва се твърдението, че Б.М. е забременяла в Германия, че не е искала детето да бъде припознато, като дори не знаела за образуваното в тази връзка дело. Оспорва се твърдението че е отговорен родител и че искал да види дъщеря си, като това станало веднъж пред дома им, съгласно определения режим от съда, като детето понеже не го познавало се отдръпнало от него, като повече на посочените в режима дни бащата не дошъл и необяснимо защо образувал изпълнително дело. Сочи се, че извън режима предоставила М. на баща й след Коледа на 2020 г., като същият искал да я вземе, предвид и което се намесила полиция. Дошъл и на 2-ри януари със сестра си и с майка си и пред детето я обиждал и нахлувайки в двора на къщата я нападнал, за което подала сигнал на 112. Това сторил и на 6 януари 2021 при което детето им се разплакало. Оспорва се искането за присъждането на родителските права над детето им, което не го познавало и за което не е полагал никога грижи и което да живее в Германия в семейството му с новата му жена , детето им и друго малолетно нейно дете и където нямал жилищни условия. Възразява се и относно искането за заплащане на издръжка.

В съдебно заседание предявените искове се поддържат от страните, чрез техните процесуални представители и се моли за уважаването им.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представените по делото удостоверения за раждане от *** г и от 01.07.2020./дубликати/, изд. въз основа на акт за раждане № 0341/31.03.2017 г. на Община Шумен се установява, че страните по делото са родители на детето М.Ю.А., родена на *** г., като същите са във фактическа раздяла от месец август 2020 година. Видно от писмо от Община Шумен, на 26.11.2019 г. е постъпило заявление от Ю.Р. за припознаване на детето М. Билянова М..

От представения Трудов договор № 404/30.09.2019 г., изд. от „Йоми“ ЕООД – Велики Преслав; длъжностна характеристика от 01.10.2019 г.; допълнителни споразумения към трудов договор № 404/30.09.2019 г., изд. от „Йоми“ ЕООД – Велики Преслав се установява че Б.М.М. работи като хигиенист с месечно трудово възнаграждение, в размер от 650.00 лева Видно от служебна бележка, изд. от ДГ „Червената шапчица“ с. Златар детето М.Ю.А. е записана в 1-ва група в детското зеведние, което посещава редовно.

Видно от изискана справка от РУ – В.

Преслав във връзка с постъпили в полицията сигнали и жалби от ищцата Б.М.М. се установяват образувани следните преписки по приети сигнали - на 29.11.2018 г. за това, че около 09.30 ч. бащата Ю.Р. взел детето си М. ***, без нейното съгласие, като го върнал по-късно същия ден. В обяснение за стореното пред полицейските служители посочил желанието си като баща да закупи дрехи и храна на детето си, на което майката се противопоставила. Същият е предупреден на осн.чл.65, ал.1 от ЗМВР. Втората преписка била образувана касателно постъпил на 17.07.2019 г. сигнал за опит от страна на Ю.Р. да вземе дъщеря си, придружен със саморазправа от негова страна по отношение на Б.М., която заявила, че е била заедно с майка си удряна, противно на посоченото от Р., за което му бил съставен на 30.07.2019 г. и

Протокол за предупреждение на осн.чл.65, ал.1 и 2 от ЗМВР и съотв.АУАН. На 04.01.2021 г. в Полицията постъпил сигнал от Б.М. за осъществен спрямо същата на 02.01.2021 г. психически и физически тормоз от Ю.Р. в двора на къщата в която живеела, действия на които не били установени свидетели и отречени от Р., заявил, че отишъл само за да види дъщеря си . На Р., Б.М., техните майки и сестрата на Р., предвид възникнал между тях скандал били съставени Протоколи за предупреждение на осн.чл.65, ал.1 и 2 от ЗМВР, а на Р. и майка му АУАН.

Установи се по делото и че Ю.А.Р. е баща и на родената на *** г.в гр.Берлин, Германия – Виктория Руменова.

Установи се и че е получен превод, нареден от Ю.Р. през месец декември 2020 г. на сумата от 100 евро за издръжка по сметка на Б.М..

Ангажирани са от страна на ищеца гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели – Наташа М. и Стефка Стоянова. Св.М. – баба на детето по майчина линия заявява, че дъщеря й и Ю.Р. живели известно време в Германия преди да се роди детето им, като няколко месеца преди раждането му, Б. се прибрала сама в България и заживяла при родителите си. След като родила отново с детето отишла в Германия, но след около 1 година се върнала, заедно с М. и оттогава двете живеят при нея и съпруга й. Твърди че при раждането на М., Ю. не бил вписан като нейн баща, а това станало едва наскоро. Сочи, че няколкократно е била свидетел на агресивно поведение от страна на Ю., който при малкото си посещения в дома им буйствал и се карал, веднъж започнал да я души, а друг път – през м.януари посегнал на нея и дъщеря й – пред очите на детето което се разплакало. Твърди че бащата не дава пари за детето си, като му пращал няколко пъти чанти със сладки и веднъж дрехи, купил му джип и 1-2 кукли. Твърди, че няколко пъти е виждал и взимал М., като веднъж не я върнал когато трябвало.

Св.Стоянова-съседка на Б.М. заявява, че М. не познава баща си, когото свидетелката е виждала само веднъж – при инцидент на поляна когато същият искал да вземе детето но то се отдръпнало от него и разплакало, а междувременно възникнал скандал между него и Б..

Св.Ю. Маринов – братовчед на Ю.Р. твърди, че след раждането на М., известно време родителите й живели в Германия, където баща й работел във фитнеси и получавал добри доходи, като живеели под наем при прекрасни битови условия. В един момент се разделили, като Б. с дъщеря им се прибрала в България. Твърди, че знае Ю.Р. многократно да е ходил в с.Златар за да си вижда детето, когато се прибирал от Германия, но безуспешно. Заявява, че Ю. е много привързан към дъщеря си, че не е агресивен, като към настоящия момент същия живеел с новото си семейство в гр.Шумен – кв.Дивдядово, при родителите си, тъй като поради пандемията доколкото знаел не работел в Германия.

Св.Орхан Хюсеинов споделя за видяното от същия при едно от посещенията на Ю.Р. в с.Златар на което го придружил, като тогава последния не успял да вземе детето си, а свидетелят възприел словесни пререкания между него и майката на детето , която го прибрала вътре в къщата и не му го дала. Твърди, че двамата са разделени от около три години, след като известно време преди това живели в Германия, където Ю. работи като чистач на фитнеси в Германия и се връща в България през лятото.

Заявява, че същият живеел при много добри битови условия в кв.Дивдядово .

Дирекция „Социално подпомагане“ – Велики

Преслав и Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен са изготвили социални доклади, според които детето М. се отглежда от майка си и нейните баба и дядо при добри битови условия в с.Златар, социални контакти и спокойна семейна среда. Сочи се, че детето е силно привързано към майка си, като не познава баща си и роднините по бащина линия, като липсва родителско сътрудничество. Посочено е, че Ю.Р. живее заедно с родителите и семейството си – съпругата си Милка и дъщеря им Виктория в гр.Шумен, кв.Дивдядово,при родителите си, като същият е посочил пред социалните служители, че получава обезщетение от Германия в размер на 400 евро, като му предстояло да започне работа в сферата на строителството.

По делото е допусната и назначена съдебно-психологична експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и е прието от съда, като пълно и компетентно дадено. В обстойното заключение по експертизата вещото лице прави изводите, че в случая се наблюдава категорично и безапелационно свързване на детето с майката, възникнало като естествен компенсаторен процес, предизвикан от раздялата на семейството по желание на майката, като и пребиваването на бащата в друга държава с друг партньор в продължение на 3 години. Респективно - наблюдава се отчуждаване и дистанциране -физическо и емоционално - в отношенията с бащата, като същото не съответствало на диагностичните изисквания на „Синдром на родителското отчуждаване", тъй като е вътрешно генериран процес у детето и е възникнало в отговор семейни и житейски обстоятелства. В този смисъл, „отчуждението"- е естествена реакция - производна на редуцираните физически и емоционални контакти между детето и баща му. Според вещото лице в проективните методики - тези които изследват несъзнаваното - детето показва объркване и потребност на подсъзнателно ниво да има контакт с бащата, а в полупроективните — в тези които говори за себе си детето заема изцяло позиция на отрицание и демонстрира и заявява нежелание за общуване с него. Експертът е напрали извод , че в настоящата ситуация, при М. се наблюдава значителен естествен упадък на лични персонални възприятия, свързани с отношението й с бащата и индуцирана информация от страна на майката и нейното семейство, които формират нагласите, настроенията и емоциите на детето.