Решение № 5362 от 20.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5362 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110175846 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от *** срещу Г. Х. С. (конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия Х. Б. С.), с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 5772,67 лв. - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в ***, аб. № ***, за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, сумата от 666,48 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от *** г. до *** г., сумата от 52,26 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, и сумата от 10,34 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 13.04.2024 г. по ч.гр.д. № 17592/2024 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответницата Г. Х. С. в качеството й на наследник на Х. Б. С. е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в ***, като ответницата има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатила дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответницата е изпаднала в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

На 27.06.2025 г. е депозирана молба от ответницата Г. Х. С., с която поддържа, че е погасила чрез плащане претендираните от ищеца суми за главница, мораторна лихва и 1 разноски по заповедното производство, за което представя доказателства – банково извлечение за сумата от 5932 лв. Моли съда да отхвърли предявените искове.

На 08.07.2025 г. е постъпила молба от ищеца, в която се сочи, че с извършеното плащане в размер на 5932 лв. са погасени част от претендираните суми, като остават дължими главница в размер на 1852,48 лв., ведно със законната лихва до окончателното плащане и юрисконсултско възнаграждение.

На 11.09.2025 г. е депозирана молба от ответницата Г. Х. С., ведно с банково извлечение за сумата от 749,78 лв.

На 10.11.2025 г. е постъпила молба от ищеца, в която се сочи, че след извършеното плащане, ответницата дължима сумата от 1155,25 лв., ведно със законната лихва до окончателното плащане и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същите е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

С оглед становището на ответницата на основание чл. 153 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада по делото) следните обстоятелства: че ответницата е собственик на процесния недвижим имот за процесния период; че ищецът е предоставил на ответницата топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност; че през процесния период ФДР е извършила услугата за дялово разпределение в процесния имот.

Предвид отделените за безспорни между страните обстоятелства се налага извод, че в полза на ищеца са възникнали вземания срещу ответницата за стойност на доставена топлинна енергия и мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми.

При това положение правният спор по настоящото дело се концентрира върху обстоятелството дали ответницата е погасила процесните вземания чрез плащане каквито са твърденията, изложени в отговора на исковата молба.

За установяване на посочените обстоятелства по делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението размерът на непогасената главницата за топлинна енергия за периода от м.*** г. до м.***г. възлиза на сумата от 590,67 евро.

Следователно искът за главница за доставена топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 590,67 евро, а за разликата над сумата от 590,67 евро до пълния предявен размер от 2951,52 евро следва да бъде отхвърлен като неоснователен. За останалите вземания исковете следва да бъдат отхвърлени, поради плащането им в хода на 2 процеса.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът ***. Същият претендира и доказва такива в общ размер на 304,52 евро, от които 204,52 евро – депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 100 евро – юрисконсултско възнаграждение. Доколкото с поведението си ответника е дал повод за завеждане на делото, същият следва да понесе изцяло отговорността за направените от ищеца разноски, макар и част от претенциите да са погасени чрез извършеното в хода на процеса плащане.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Г. Х. С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Г. Х. С. дължи на *** сумата от 590,67 евро - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в ***, аб. № ***, за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.04.2024 г. по ч.гр.д. № 17592/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата от 590,67 евро до пълния предявен размер от 2951,52 евро, като погасен чрез плащане в хода на процеса.

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Г. Х. С., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г. Х. С. дължи на ***, сумата от 340,77 евро, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от *** г. до *** г., сумата от 26,72 евро - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,29 евро, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от *** г. до *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 13.04.2024 г. по ч.гр.д. № 17592/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Г. Х. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 304,52 евро, представляваща разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „***.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3