Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7949 от 01.07.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 1437/2026
Вид
Решение № 7949
Подписан
01.07.2026
В сила
01.07.2026
Състав
Анелия Харитева, Величка Георгиева, Татяна Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 6, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 7949

Пловдив, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIII Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАТЯНА ПЕТРОВА

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

При секретар АНДРЕАНА ДИНКОВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА канд № 20267180701437 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Касационно производство по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив срещу решение № 374 от 01.04.2026 г., постановено по АНД № 3129 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, VІІ н.с., с което е отменено наказателно постановление № 23-0438-000314 от 27.04.2023 г. на началник сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на Б. К. М., [ЕГН], от [населено място], [улица], ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева (102,26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение, а при евентуално отхвърляне на касационната жалба прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва касационната жалба като неоснователна по съображенията, изложени в отговора, и моли да се потвърди изцяло обжалваното съдебно решение, както и да бъдат присъдени направените разноски.

Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледани по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, е основателна поради следните съображения:

За да отмени наказателното постановление, първостепенният съд е приел, че то е издадено при съществени нередовности в образуваното административнонаказателното производство. От фактическа страна е прието за установено, че на 27.01.2023 г., около 23:45 часа в [населено място] на [улица]до № 100 жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Опел Зафира“, с рег.№ [рег. номер], който не бил регистриран по надлежния ред. Констатирано е от първостепенния съд, че в наказателното постановление изрично е посочено, че то е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН въз основа на постановление на Районна прокуратура Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство, както и че от справка от АИС на КАТ Пловдив е видно, че за ППС с рег.№ [рег. номер] е с прекратена регистрация от 16.12.2022 г. по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, тъй като приобретателят в определения срок от сключване на договора за покупко-продажба на МПС не е регистрирал автомобила. Въз основа на тези факти районният съд е направен извод, че при издаване на обжалваното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, защото в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в постановлението не е посочена датата, на която е извършено нарушението и по-точно датата, на която е изтекъл месечният срок, в който жалбоподателят е бил длъжен да регистрира придобитото ППС, както и не са посочени правните хипотези, при които същото е със служебно прекратена регистрация по смисъла на 143 и сл. от ЗДвП. На второ място, районният съд е приел, че нарушението на чл. 145, ал. 2 ЗДвП се санкционира със специална норма на чл. 177, ал. 6, пр. 2 ЗДвП, а не по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, защото, макар и свързани, чл. 140, ал. 1 и чл. 145, ал. 2 ЗДвП съдържат самостоятелни административни нарушения, които се санкционират на различни основания и за които се определят различни административни наказания, като в случая жалбоподателят е санкциониран по по-тежко наказуем състав. Затова първостепенният съд е преценил, че административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, като е извършил различна правна квалификация на административното нарушение и не е изложил всички релевантни факти. Съответно тези процесуални нарушения са неотстраними в съдебното производство, поради което атакуваното постановление е отменено като незаконосъобразно.

Решението е неправилно.

Въз основа на правилно установени факти районният съд е приложил неправилно закона, защото в АУАН и наказателното постановление установеното административно нарушение е описано точно и пълно, правилно е посочена нарушената правна норма, не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В случая изпълнителното деяние се състои в управление на МПС и именно заради управлението на нерегистрирано по надлежния ред МПС е ангажирана административнонаказателната отговорност на ответника по касацията по реда на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Както в АУАН, така и в наказателното постановление достатъчно ясно, точно и конкретно са посочени изпълнителното деяние и всички други признаци на административното нарушение, включително датата на извършване на нарушението – 27.01.2023 г., когато е управлявал процесния автомобил, така че за нарушителя е било ясно за какво конкретно административно нарушение се ангажира административнонаказателната му отговорност и съответно да организира защитата си. В този смисъл разсъжденията на първостепенния съд за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, за неправилна квалификация и неправилно приложение на санкционната норма са изцяло несъответни на установените факти и приложимите материалноправни норми, което налага отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление с оглед доказаността на нарушението, нарушителя и неговата вина.

Служебно прекратената на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация на МПС настъпва по силата на самата правна норма при осъществяване на нейната хипотеза. Служебно прекратената регистрация на МПС е равнозначна на липса на регистрация и в този смисъл нарушението на чл. 140, ал.1 ЗДвП е доказано по безспорен начин, както правилно сочи това касаторът. Противно на приетото от първостепенния съд, в случая вмененото административно нарушение – управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, е доказано от обективна и субективна страна. Дали и кога жалбоподателят ще изпълни задължението да регистрира новопридобития автомобил, са въпроси, които не касаят установеното административно нарушение, заради което на ответника по касацията са наложени административни наказания, поради което датата на изтичане на срока за регистрация е ирелевантна към процесното нарушение, съответно нейната липса на представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

Наказателното постановление е законосъобразно, защото е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, безспорна доказаност на вмененото административно нарушение и правилно приложение на материалния закон, включително относно определените наказания, които са във фиксираните размери, предвидени в чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП и преценени от законодателя като пропорционални на преследваните от чл. 12 ЗАНН цели на административното наказване.

Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден ответника да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 66,47 евро на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 374 от 01.04.2026 г., постановено по АНД № 3129 по описа на Районен съд Пловдив за 2024 година, VІІ н.с., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0438-000314 от 27.04.2023 г. на началник сектор в ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на Б. К. М., [ЕГН], от [населено място], [улица], ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева (102,26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Б. К. М., [ЕГН], от [населено място], [улица], ***, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 66,47 (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента) евро, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�